АНАЛИЗ

Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света

Встъпването в длъжност на президента Путин отбелязва нов етап от историята на Русия. Някои линии от предишните периоди навярно ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде свалено. Но трябва да дойде и нещо ново.

Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане принципен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст.

В нашето ожесточено противостоене със Запада, балансиращо на границата на ядрения конфликт и Третата световна война, все по-контрастно се проявява проблемът с ценностите. Войната в Украйна не е просто конфликт на държави с напълно рационално национално интереси, а сблъсък на цивилизации, ожесточено отстояващи своите ценностни системи.

Днес вече със сигурност може да се каже, че Русия окончателно заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва основните процеси на укрепване на собствената си цивилизационно идентичност и геополитически суверенитет. Става дума не за различни интереси на отделните субекти вътре в една и съща – западна – цивилизация, както до последно, макар и с леко увъртане, но все пак можеше да се тълкува разгарящия се все повече и повече конфликт на Русия и колективния Запад. Сега е очевидно, че между себе си се сблъскаха две ценностни системи.

Съвременният колективен запад стои изцяло зад:

– абсолютния индивидуализъм

– ЛГБТ и джендърната политика

– космополитизма

– културата на отмяна

– постхуманизма

– неограничената миграция

– унищожаването на всички форми на идентичност

– критичната расова теория (според която угнетените по-рано народи имат пълното право на свой ред да потискат своите бивши угнетители)

– релативистка и нихилистична философия на постмодернизма

Западът безпощадно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да изземе от Светото писание цели абзаци, които уж оскърбяват някои групи хора по етнически и религиозен признак. Освен това развитието на цифровите технологии и невромрежите постави на дневен ред предаването на инициативата на управлението в световен мащаб от човечеството към изкуствения интелект и редица западни автори вече превъзнасят това като невероятен успех и отдавна очаквано настъпление на момента на сингулярността.

Въпреки това Русия на Путин пряко противостои с напълно различен набор от ценности, много от които са на законово ниво закрепени в указ №809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо отстоява:

– колективната идентичност срещу индивидуализма

– патриотизма срещу космополитизма

– здравото семейство срещу легализацията на извращенията

– религията срещу нихилизма, материализма и релативизма

– човека срещу постуманистичните експерименти

– историческата истина срещу културата на отмяната

– естествената идентичност срещу размиването ѝ

Налице са две противоположни ориентации, освен това две антагонистични идеологии, системи на мироглед. Русия избира традицията, а Западът, напротив, всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.

Това прави конфликта в Украйна, където се сблъскаха тези две цивилизации в ожесточена и решителна битка, нещо много по-голямо от обикновен конфликт на интереси. Той разбира се е на лице, но не е основен. Най-важното е че в противоборство влязоха два модела на по-нататъшното развитие на човечеството – либерален, глобалистки, антитрадиционния път на съвременния Запад или алтернативен, многополюсен, полицентричен път на запазване на традициите и традиционните ценности, за което се сражава Русия.

И тук е време да се забележи, че многополюсният свят, верността си към който провъзгласи Русия в предишния етап от управлението на Путин, придобива смисъл единствено в случай, ако признаем за всеки полюс, за всяка цивилизация (днес нагледно представени в БРИКС) правото на собствена идентичност, собствена традиция, собствена система от ценности. Многополюсността става осмислена и обоснована, ако изхождаме от плурализма на съществуващите култури и признаваме правото им да запазят своята идентичност и да се развиват, опирайки се на вътрешните си принципи. Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране доминират като универсални именно западните ценности, в една или друга степен следват пътя на Русия, просто поставяйки на пиедестал своите – всеки път различни – традиционни ценности.

Това нагледно го виждаме в съвременен Китай. Освен че отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическия ред, той все повече и повече се обръща към изконните ценности на китайската култура, възраждайки политическата и социалната етика на Конфуций, вдъхновявали и вкарващи ред в обществото в течение на хилядолетия. Неслучайно една от водещите теории в международните отношения в съвременен Китай е древната идея за “Тянся”, където Китай е в центъра на световната система, а всички останали народи обикалят Поднебесната по периферията. Китай сам по себе си е абсолютен център, открит за света, но строго стоящ на стража пред собствените си суверенитет, уникалност и самобитност.

В тази посока се движат и народите от Африка, влизащи в нов стадий на деколонизацията – този път на съзнанието, културата, начина на мисъл. Все повече африкански мислители, политици и обществени дейци се обръщат към изворите на своите автохтонни култури.

Латинска Америка също постепенно открива за себе си нови хоризонти на традиционализма, религията и културните корени, влизайки във все повече и повече пряк конфликт с политиката на САЩ и колективния Запад. При това спецификата на Латинска Америка е в това , че антиколониалната борба дълго време се провежда предимно под леви лозунги. Сега ситуацията се мени: левите откриват традиционните и консервативни извори на своята борба (например в “теологията на освобождението”, където доминира католическият фактор) и все повече расте консервативен антиколониален фронт (например “теология на народите).

Но засега освен Русия никоя от цивилизациите, ориентирани към многополюсност и предпочитащи традицията, не влиза в пряк въоръжен конфликт със Запада. Много се колебаят, очаквайки финала на тази драматична борба. И макар потенциалното мнозинство от човечеството да отхвърля хегемонията на Запада и неговата ценностна система, засега с него в пряк сблъсък не е готов никой, освен нас.

Всичко това дава на Русия уникален шанс да застане начело на световния консервативен обрат. Настъпва момента да кажем, че Русия воюва с претенциите на Западната цивилизация за универсалност на ценностите ѝ и стои изцяло и напълно зад традицията, при това, както зад собствената (руска народна, православно-държавна), така и зад всички останали. Все пак и тях в случай на триумф на глобализма и запазването на западната хегемония ги заплашва неминуемо унищожение.

Всички цивилизации на света са консервативни – това съставя тяхната идентичност. И те все повече си дават сметка за това. Само постмодернистичния Запад реши радикелно да скъса със своите класически християнски корени и се зае да гради култура на израждането, извращението, патологията и техническото заместване на хората с постчовешки организми (от ИИ до киборги, химери и продукти на генното инженерство). Да и в самия Запад значителна част от обществата отхвърлят този път и все по-яростно се обявяват против курса на управляващия постмодерен либерален елит за окончателно опразване на културно-историческата идентичност на самите западни общества.

В новия си президентски мандат би било съвсем логично Путин да обяви за своя основна идеологическа мисия защитата на традициите – в Русия и в целия свят, включително и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин вече е най-великият лидер, играещ точно тази роля, героично устоявайки на западната хегемония. Сега е моментът да обявим глобалната мисия на Русия, която е да защитава цивилизациите и техните традиционни ценности. Да спрем играта със Запада и да използвате неговите стратегии, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни насоки, да се развива по свой собствен, специален начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.

Така наскоро, на 7 май, британският вестник “Мирър” обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи бяха: „Самата Русия и само тя ще определи своята съдба!” Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като обявяване на война срещу него. Русия се съгласи с това и е готова да подкрепи всички, които отстояват своя суверенитет така решително, както тя.

Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция – с традицията като такава. В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на противоположната мисия – да стане защитник на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.

Преди, през ХХ век, влиянието на Русия в света се основаваше предимно на лявото движение. Но днес то постепенно изчезна – или беше погълнато от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции). Сега си струва да заложите на консерватори, привърженици на цивилизационната идентичност. И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединете се!

И не трябва да се смущаваме, срамуваме или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкова по-бързо и по-сигурно ще расте нашето влияние в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, трябва да сме последователни в това.

Всички вече смятат Путин за ключова фигура в консервативното възраждане. Време е да го обявим открито. Във всеки случай критиките от Запада не могат да бъдат избегнати, но сега решаващите фактори в отношенията с него са съвсем други. И нашите съюзници – настоящи и потенциални – ще се заемат с подкрепата на Русия с нова сила. В крайна сметка сега нашите далечни цели и задачи ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще започнат, без никакво недоверие или колебание, да изграждат с нас справедлив и балансиран свят в интерес на цялото човечество.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 33

Свързани теми:featured trending актуално анализ война политика свят

Следва

Европа се превърна в геополитически сервитьорка на САЩ и цената ще я плащаме всички

Не пропускай

Америка завлича Европа към Трета световна война

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.