• Симеон Миланов, „Солидарна България“: Защо китайците не идват в България?

Китайският лидер Си Дзинпин е на европейски тур, който е от стратегическо значение. Но прави впечатление, че в Източна Европа Си Дзинпин посещава само две държави – Унгария и Сърбия. И двете страни през годините спечелиха десетки милиарди пряко или косвено от сътрудничеството си с Китайската народна република. Това важи за всички източноевропейски държави, изключая България, които усетиха къде е бъдещият център на световното икономическо развитие (всъщност и настоящият, като имаме предвид, че над една трета от световния икономически растеж се дължи на китайците).

Инициативата „Един пояс, Един път“, рожба на председателя на Китайската комунистическа партия, президентът Си, включва близо 150 държави и 30 международни организации.

В рамките й са открити пряко почти 500,000 работни места, а косвено милиони.

Всички страни търсят китайците, не само заради големите инвестиции в инфраструктура, които правят, но и защото са надеждни партньори, не се бъркат във вътрешните работи на чужди страни и залагат на взаимноизгодното сътрудничество.

Всички без България, която от 34 години „преход“ се управлява около 28 или 29 години от изцяло дясно-либерални политически сили, за които посолстваТА са по-важни от националните ни интереси.

Впрочем, България има огромен морално-политически капитал по отношение на китайците. Всеки, който е говорил с техни представители знае, че те помнят и ценят факта, че Народна република България признава втора в света Китайската народна република, след СССР.

Днес обаче, Съветски съюз не съществува, докато България все още е тук. И както китайците се шегуват, вече България е първата признала КНР в света. Шегата си е шега, но във формиращия се многополюсен свят, това би могло да е чудесен пиар на нашата страна. Традиционно добрите ни връзки с Китай могат да се капитализират по такъв начин, че подобно на сърбите и унгарците доста бързо да преобразим българската инфраструктура, както и да намерим един наистина необятен пазар за българските стоки и продукти.

Разбира се, чудесно е, че България е част от европейското семейство, доколкото то е устойчиво и все още не е разбито напълно от неолибералните еврочиновници, но кое е по-реалистичното? Да котираме българските вина и сирена във Франция или в Китай? Отговорът, струва ми се, е доста ясен. А кое е по-добре: китайците да построят високоскоростни жп линии у нас, по които да стигаме от София до Варна за два часа и половина, или нашите политици да продължат да крадат еврофондове чрез химерични и нереализирани проекти?

Когато говорим за инфраструктура, не мога да не дам за пример Велико Търново и областта му, където водя листата на „Солидарна България“. Въпреки че говорим за духовната и историческа столица на нашата родина, която е и ключов туристически център (при това не само Търново, но и други околни градове),

инфраструктурата тук е под всякакъв критерий. Години наред всичко е неглижирано, а нищо ново не е изградено, или поне не адекватно. „Бързият“ влак от Търново до София е пет часа и половина или почти шест часа.

Автобусните превози не достигат (и в двете се убедих лично).

Друг фрапантен пример е село Никюп, където се намира и античният Никополис ад Иструм (ключов археологически обект от римско време). Пътят в селото е в окаяно състояние. По информация на местни хора, наетият от общината превозвач минава в най-добрия случай веднъж на час и „прави каквото си иска“.

Всякакви подобни инфраструктурни проблеми, като започнем от несъществуващата АМ „Хемус“, та стигнем до транспорта до Никюп или създаването на високоскоростни жп линии, могат много лесно да се решат, особено с оглед на интереса на стратегически инвеститори като редица китайски компании.

И, разбира се, с активното участие на държавата ни, която трябва да си влезе в ролята. Но десните политици у нас от години пречат на всичко подобно. От една страна, защото по стара тяхна си традиция са зависими от посолствоТО, което не иска да вижда китайски инвестиции в България, а от друга страна не искат да решат проблемите и с държавния инструментариум, защото това не се вписва в менталните парадигми на дясно-либералните идеологеми.

Да, знам, че ви лъжат, че „няма дясно и ляво“, но уверявам ви, има!

Дясното смята, че трябва да оставим всичко на частниците и да се молим на Бог да се случи нещо. А левите вярваме, че държавата трябва да действа и да си върши работата, за да защити интереса на хората. И това е най-фундаменталната ни разлика.

И китайците (а също и други големи инвеститори от цял свят) ще дойдат тогава, когато у нас имаме най-после истинска и функционираща държава, с която да работят, а не крипто-феодална разруха с неолиберални идеологически мантри, които да ни хранят, вместо истински дела.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

• “Такова е невъзможно да си го представим”. Поставиха съдбовен избор пред Байдън
• Антиизраелските протести в САЩ може да попречат на преизбирането на Байдън

В САЩ продължават масовите демонстрации в подкрепа на Палестина и срещу Израел. Протестите, които започнаха сравнително спокойно преди повече от две седмици, прераснаха в сблъсъци с полицията. Има много задържани. Във Вашингтон се опитват увъртат с „помирителни“ речи, въпреки че случващото се явно не е от полза за рейтинга на президента.

Скъсайте връзките

На 17 април в кампуса на Колумбийския университет в Ню Йорк се появи палатков „Лагер за солидарност в Газа“. Там бяха изнесени лекции, разясняващи същността на палестинско-израелския конфликт, прожектирани бяха документални филми.

Едно от основните искания на протестиращите: американските компании, научни институции и дори властите трябва да спрат да си сътрудничат с Израел. Мирният протест, който не излезе извън кампуса, не срещна разбиране от ръководството на университета. Полицията бързо разчисти района. Няколко студенти бяха изключени, а около сто бяха арестувани.

Но преподавателите, недоволни от действията на администрацията на университета, подкрепиха студентите. Други кампуси също се разбунтуваха. Като налива масло в огъня, “Гугъл” уволни служители, които се противопоставиха на съвместния проект с Израел. Сега протестиращите поискаха възстановяване на всички изключени студенти и уволнени служители.

Към протестите се присъединиха антиционистки организации, създадени от етнически евреи. Много университети са показали лоялност към студентите. Така Калифорнийската политехника отмени присъствените занятия за няколко дни, а Университетът на Мичиган разреши мирни демонстрации.

Снайперисти, арести и изстрели

Вълна от студентски (и други) митинги заля Австралия, Аржентина, Великобритания, Канада и Франция. Американците изразиха солидарност с Палестина в повече от половината щати.

Властите реагираха различно. На някои места се ограничиха до сравнително леки арести; полицията разпръсна демонстранти на коне. В Лос Анджелис използваха сълзотворен газ. Въпреки това, според служители, тази мярка е „като част от протокола“, само за целите на спазване на реда.

За повече от две седмици повече от 2100 души бяха арестувани, съобщи Ен-Би-Си на 3 май, позовавайки се на университети и местни правоприлагащи органи. Освен това под ударите попаднаха не само преки участници в акциите или провокатори измежду белите националисти (имаше и такива).

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

„Стоях и просто записвах видео, а полицията ме хвърли на земята и ме арестува. Не се съпротивлявах, но определено бях уплашена“, разказва 19-годишната Хайлрайн. „Хванаха ме, влачиха ме по бетона и ме хвърлиха с лицето надолу“, свидетелства друго момиче. „Полицаите бяха просто луди“, казва Джинджър Шанкар от Лос Анджелис. Според нея по протестиращите е стреляно безразборно с гумени куршуми.

В Ню Йорк полицай откри стрелба в сградата на университет – за щастие няма пострадали. Полицаят обясни, че е използвал оръжие с фенерче, прикрепено за осветяване на района и „случайно е гръмнал“ с пистолета. Произшествието се разследва.

Байдън наруши мълчанието си

Случващото се в Съединените щати вече се сравнява с протестите от 60-те години на миналия век срещу войната във Виетнам. Въпреки това Джо Байдън, който подписа закон за отпускане на помощ на Израел в разгара на безредиците (което, разбира се, не успокои никого), дълго време се дистанцира от този проблем.

Едва когато броят на арестуваните надхвърли две хиляди, той изговори: „Всички сме виждали снимките. Два фундаментални американски принципа бяха поставени на изпитание. Единият е правото на свобода на словото и правото на хората да се съберат мирно и гласовете им трябва да бъдат подкрепени.“ И продължи: „Ние не сме авторитарна нация, но ние не сме и гражданско общество. Но ние също не сме безправна държава. Ние сме гражданско общество и трябва да има ред“.”

Държавният глава не уточни как точно ще възтържествува редът. Той само отбеляза, че не вижда необходимост от участието на Националната гвардия в потушаването на безредиците. И замина за Северна Каролина.

Тръмп печели

Докато Байдън се занимава с вербална еквилибристика, неговите колеги демократи бият тревога. Те настояват президентът да разубеди израелския премиер Бенямин Нетаняху от пълномащабна военна операция в Рафа, в южната част на Газа. Съответният призив беше подписан от 57 конгресмени от Демократическата партия.

„Призоваваме ви да се позовете на съществуващите закони и политики, за да спрете незабавно определена военна помощ за израелското правителство. Пълномащабна атака срещу Рафа трябва да бъде предотвратена“, се казва в документа.

Преди това група американски и чуждестранни адвокати направиха същото. Те смятат, че действията на Израел в Газа не са в съответствие с международното хуманитарно право.

Нямаше публичен отговор. Междувременно времето не е на страната на Байдън. До 8 май администрацията трябва да удостовери пред Конгреса, че използването от Израел на доставени от САЩ оръжия не нарушава американското или международното право. Разбира се, Белият дом ще намери някакви оправдания. Но това е изпълнено с по-нататъшна ескалация на протестите.

И разбира се, всичко това се отразява на рейтингите. Ако преди няколко месеца Байдън печелеше точки от Тръмп, сега той отново изостава. Анализаторите отбелязват, че ситуацията ще продължи да се влошава, защото президентът губи младата публика, на която заложи много.

Тръмп отново обвини своя конкурент, че не може да управлява страната. Той е сигурен, че по негово време това нямаше да се случи. „Преди три, четири, пет години беше невъзможно дори да си представим нещо подобно“, подчерта републиканецът. Но основната му полза е друга: протестите изместиха фокуса на вниманието от шумния процес срещу самия него.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

САЩ постигнаха своето в Европа

Международните наблюдатели, когато описват ръководството на Европейския съюз, все по-често прибягват до определението „деградация на елитите“. Това заяви най-гръмко един от най-авторитетните американски политици от старата школа Хенри Кисинджър през лятото на 2022 г. Той разкритикува сегашните френски и германски лидери за това, че „за разлика от предшествениците си не усещат каква точно е тяхната мисия“. Малко по-рано Кисинджър отправи същото обвинение към американските политици. Като цяло заключението му е, че на света му липсват „изключителни лидери“.

Нивото на неграмотност в речта и съзнанието на съвременните политици е наистина извън класациите. Ето го „завъртането на 360 градуса“ на ръководителя на германското външно министерство изключително неграмотна и проста Аналена Бербок и нежеланието на британския премиер извънредно тъпата Лиз Тръс да признае суверенитета на Русия над Воронежка и Ростовска област.

• Нетактичност, граничеща с расизъм, се появи в думите на Жозеп Борел за европейска „градина“, заобиколена от „джунгла“.
• Зад това израждане на чиновниците се крие влошаването на качеството на техните решения и упадъкът на самия ЕС като независим играч в глобалните отношения.

В съвременния свят, където се провъзгласяват демократичните ценности, една от тях е смяната на елитите. И това – а това само показва нивото на съвременните европейски политици – може да е резултат и от процес, в който професионализмът губи приоритет за системата и на преден план излизат други качества на кандидатите. Професор Трюгве Гулбрандсен от Института за социални изследвания дава пример, когато подход, основан на компетентности, е въведен в програмата за обучение на бъдещи инженери, учещи в Норвежкия технически колеж. Отсега нататък основните знания и умения на норвежките инженери не са професионални, а „общи компетенции“: способността да се изграждат взаимоотношения в екип, да се представят пред обществото и прочее. Тоест „саморекламата“ отстъпи място на професионализма. Това беше направено след Втората световна война с усилията на Норвежкия институт за производителност и американски съветници по “Плана Маршал.”

И това се случи не само в индустрията. Често срещано определение за млади партийни кандидати, които нямат сериозен управленски опит, е „политически бройлери“. Така се наричат млади партийни кандидати, партийни функционери, които обикновено са малко познати на широката публика и нямат опит в управленската дейност. Така професионализмът е заменен от външната представителност на елитите.

Мениджърите на средно ниво в отделите за външна политика и сигурност на окупирана Европа се обучават в Европейския център за изследване на сигурността “Джордж Маршал.” Именно тук се подготвят кадри за американския неоколониализъм в Европа. В центъра са стажували генерали и висши офицери от почти всички държави от бившия СССР. Студентите на центъра преминават стажове в НСА, ФБР и ЦРУ. Многовекторният министър на външните работи на Беларус Владимир Макей също е стажувал в центъра.

Така се формира „дълбока държава“, извеждаща от сенките все по-деградиралите европейски политици популисти.

И те са избрани от „обикновени професии“, за да демонстрират демократичната връзка между политиците и народа. На практика те се оказват аматьори в политиката и лицемери в мирогледа си, който лесно променят покрай „партийната линия”. Те се държат като първо лице за избирателя, но в действителност решават малко. Де факто те са под контрола на партийния апарат, невидим за мнозинството от населението, но дърпащ конците на тези бивши адвокати, които вчера критикуваха ФРГ и „агресивно-империалистическия Северноатлантически пакт”, и днес действат като негови двигатели, както се случи с Олаф Шолц.

Сега можем да кажем, че това въвеждане на фалшиви ценности от чужди съветници стана първата предпоставка за последващата деградация на европейските политически елити. Деградация от гледна точка на техния суверенитет и развитие в съответствие с липсата на независимост, зависимостта от американските окупационни ултралиберални ценности.

Възниква въпросът дали тези личности демократично влизат в редиците на политиците? На национално ниво все още можем да говорим за спазването на определени формално демократични процедури, които осигуряват избора на професионално непрофесионални политици. Но на общоевропейско ниво те попадат в категорията на незаменима номенклатура – „политическа класа“, която прехвърля отговорността на нови „фронтмени” и задълбочава деградацията на ЕС като независим глобален играч. В тази връзка са показателни думите на Владимир Путин в интервю за Тъкър Карлсън за европейските политици: „С кого да говоря там?“

Липсата на субективизъм в отношенията със САЩ, която Европейският съюз демонстрира днес, го взривява отвътре. Отговорът на обикновените европейци на слабостта, нерешителността, недобре обмислената външна и вътрешна политика и влошаващите се социално-икономически условия е постепенната загуба на легитимност от страна на властите. Нарастващите ненасилствени протести в цяла Европа показват задълбочаващ се спад в авторитета на брюкселската бюрокрация. И Европейският съюз вече не може да разчита на единството на съвременните европейски елити. За разцеплението в техните редици може да се съди по появата на опозиция на проамериканския курс в лицето на унгарски и словашки политици.

Впрочем, засега е преждевременно да се говори за крах на общоевропейската държавност.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?