АНАЛИЗ

Ако ви предлагат работа в „Кауфланд“ с начална заплата 1800 лв. или като професионален войник с 1400 лв., питайте Тагарев кой път да изберете

След девет месеца начело, а може би пак с Тодор Тагарев занапред или без него, работата в Министерството на отбраната би следвало да получи някаква обществена оценка. Защото така и не я дочакахме от Николай Денков и Мария Габриел. Тагарев се превърна в един от най-спорните и скандални министри в кабинета на ПП-ДБ. Странно, но този човек притежава невероятната способност да привлича като гръмоотвод негативните чувства на хората към себе си. Какво да се прави – Божа „дарба“. Не всекиму е отредена такава орисия.

Ясно е вече, че ГЕРБ категорично не го искат след ротацията в своя кабинет. Но лично мен ме изумява друго. Като основен мотив и ГЕРБ, и ДПС изтъкват, че не бил направил нищо за Украйна. Или, по-точно, сътворил „една голяма нула“ по израза на Делян Пеевски. А пък Бойко Борисов иронизира МО-шефа, че чак сега се сетил да праща на фронта в Украйна вълнени ръкавици с пет пръста, които щели да пристигнат през юли, точно в разгара на лятото. Що пък не?! След тях Тагарев може да реши да прати на украинските войници слънчеви очила.

Не, сегашният военен министър трябва да бъде „анатемосан“, отлъчен от правителството и лишен от управленски функции в държавата поради съвсем друга причина. Че направи много малко или почти нищо за Българската армия. Тагарев търпи критики, че не намери време от постоянните му воаяжи зад граница, понякога напълно излишни, да вникне във вътрешните проблеми на отбраната.

Той прекали с дозата на парадността и протоколните мероприятия, не разбра какво вълнува и тревожи обикновеният войник, сержант и офицер от войската. Тази войска, която ще искаме утре да ни пази, ако,не дай Боже, се наложи. За него по-важно бе да се снима с поредния дипломат, посланик или официален гост, отколкото да отиде в някое формирование и да седне да си поговори чисто по човешки с бойците и техните командири.

Отбраната е консервативна система по принцип. Не само у нас, а навсякъде. И така трябва да бъде, защото всяка грешка в тази сфера се заплаща с кръв. С много кръв. Обикновено всяко решение в тази област не дава веднага резултат, а след години. Казвам това, за да подчертая, че не вменявам вина единствено на Тагарев за сегашното състояние на войската ни. А то е незавидно. Боеспособността на армията ни – има какво да се желае още, и то доста.

Жесток кадрови дефицит мъчи бойните части. Той е следствие от другия проблем – липсата на мотивация за служба. Непривлекателност, или, по-точно, твърде слаба, на войнишката служба. Куцаща социална политика в армията и т. н. Ако кажем, че за всичко това е виновен Тагарев, няма да е вярно. Това са негативи, трупани с години от различни правителства. Но неговият грях е, че той не си мръдна пръста, за да посее поне кълновете на „положителните промени“, чиито плодове ще берем след години. Не му остана време от това да мисли и говори публично как във всичко, докрай и колкото е нужно ще подкрепяме и даваме на Киев, за да се бори срещу агресията на Москва. Без да се поинтересува какво става в собствения му двор.

Да вземем например кадровия дефицит в армията. В момента е безпрецедентен. Средно за цялата армия е около 20%, а в отделни формирования скача и до 40%. В бройки се изразява в няколко хиляди празни, незаети места. Знаете ли какво означава това ? Че някъде се налага един човек да върши задълженията на двама, за да не страдат учебният процес, бойната подготовка и боеспособността на войските. Няма да навлизам в детайли заради поверителността на информацията. Но това става с много труд, нерви и свръхнапрежение на силите. В частите не достигат най-вече редници и взводни командири. Там, където газиш кал, вали те дъжд, брули те сняг и леден вятър. Там, където войнишкият хляб е примесен с пясък. В топлия чиновнически уют на кабинетите и канцелариите на МО, уверявам ви, дефицит няма.

А защо не стигат редниците във войската ни? Ето тук опираме до престижа на войнишката професия. Трябва да е ясно, че тя се конкурира на пазара на труда с всички останали професии. Тук най-важният фактор е заплатата. Ето малък пример. В „Кауфланд“ и „Лидъл“ примамват кандидати за работа със стартова заплата 1800 лв. Като всяка следваща година сумата се увеличава със 100 лв. Плюс месечен бонус от ваучери за храна на стойност 100 лв., която се актуализира периодично. Министерството на отбраната пък набира кандидати за войници с оферта за заплата от 1400 лв., зад която се крие непосилен труд, понякога далече от семейството, липса на квартира.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Освен това българският редник няма право на допълнителен частен труд, както е в гражданския живот, няма право на синдикална защита (за разлика от МВР), на членство в политическа партия или гражданско сдружение, той трябва да е 24 ч. на разположение на службата, а когато напуска гарнизона или страната е длъжен да докладва и иска разрешение и т. н. Въобще не само той, но и сержантът, и офицерът за разлика от всички, които живеем в тази страна, е с ограничени граждански права. По закон естествено, общо 13 на бой. Отделно от това нашият редник е може би с най-ниското заплащане в НАТО, дори северномакедонският му колега, доколкото съм информиран, получава повече. Така е и с българските сержанти, офицери и генерали.

Ако някой види обява за започване на работа в „Лидъл“ или „Кауфланд“ и на МО за служба като професионален войник и се чуди по кой пък да поеме, бих го посъветвал да попита Тагарев какво да прави. Защото в армията още чакат заповедта му за 10% увеличение на заплатите за тази година. За разлика от него колегата му, шефът на МВР Калин Стоянов, постъпи умно и хитро. Пояснявам – заплатите във всички силови структури на държавата: МО, МВР, ДАНС, разузнаване, затворите и т. н. се определят от държавния бюджет всяка година. Там се посочва базата – сега тя е 380 лв. Тази база се умножава по коефициенти, които са различни за всяко ведомство – според званието, ранга, категорията и т. н., но… тя е същата от 2009 г. за армията, оттогава не е променяна.

Парламентът обаче скоро промени само закона за МВР и обвърза базата със средната работна заплата за страната. Която в момента е около 1500 лв. Промяната само за МВР влиза в сила от 1 януари 2025г. Не се чудете. Задават се все пак избори, нали? А който държи полицията, държи и пътя към успеха.Освен това и Борисов, и Пеевски имат особен афинитет към това ведомство. Другите силови структури пият по една студена вода. Засега. Така най-ниското основно възнаграждение в МВР скача на минимум 1950 лв., а в армията си остава 1405 лв. Е как да имаме тогава мераклии за войници? Как тогава да напълним казармите? Това е и една от причините да няма желаещи и за офицерската професия. Тази година Националният военен университет (НВУ) изпълни държавната поръчка за прием на курсанти с близо 500 души по-малко. Представяте ли си за какво става дума? За това, че в армията ще постъпят 500 взводни командири, лейтенанти по-малко. А този вакуум може да се запълни в следващите близо 8 години, при условие че НВУ не изостава в плана за прием на курсанти.

За съжаление ПП-ДБ не се опазиха от детската болест на ГЕРБ през 2009 г., когато за първи път влязоха във властта. Тогава първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов сътвори прецедент – за първи път в световната военна история министър на отбраната сам предложи да му намалят военния бюджет. Младенов поиска да се съкрати с 40%. Пак тогава за първи път полицията получи, и това продължи години наред, по-висок бюджет от армията. Което също е парадокс. След него пък Аню Ангелов премахна основни социални придобивки, да не ги изреждам, които имаха военните. И твърдеше, че професионалният войник идва да служи в армията не за пари, а защото е патриот и обича отечеството си.

Много съм спорил с него по този въпрос. Ето заради такива разбирания я докарахме дотук. А истината е съвсем проста. Войниклъкът стана професия. Никой няма да се съгласи да нарами пушка само заради идеята да брани родината си. Няма какво да се заблуждаваме, трябва да сме реалисти. Обратното разбиране остана в историята преди тридесетина години. Вижте последните социологически изследвания, които бяха огласени буквално преди дни. Едва всеки трети българин би се сражавал доброволно в защита на България, ако стане война. Трябва да е ясно. Българският войник е гражданин в униформа и е като всички нас останали – като лекаря, инженера, учителя, агронома, шофьора, продавача, да речем. И той иска хладилникът му да е пълен.

Защото като го отвори и ако е празен, не може да се нахрани с НАТО. НАТО не се яде. Не става, ако в него няма нищо, да каже на децата си яжте евроатлантическа солидарност. Ако военното ни министерство не осъзнае тази реалност, по-добре да си припомни, че с трици маймуни не се ловят. Предлагам на Тагарев да отиде в с. Мусачево до София и да застане на КПП-то на поделението сутрин рано, когато военните идват на работа. И да попита някой редник каква му е заплатата. След това да прекоси пътя и да отиде отсреща, където се намира складовата база на голяма западна компания.Същия въпрос да зададе на някой обикновен работник. За да се изчерви и да разбере защо на командира му е трудно да намира желаещи за войници да служат в частта му.

Слушах Тагарев вчера на извънредния брифинг, който даде в МО. На въпрос за увеличение на заплатите се оправда с независещи от него фактори, че това трябвало да се съгласува на национално равнище. Сиреч с Асен Василев. Който обаче не е в час с някои особености на сигурността въобще и в частност със системата на отбраната. Ковчежникът на държавата ще се стресне и ще се сети за армията, когато възникнат обстоятелства, при които на армията се налага да прилага в защита на родината ни наистина това, което знае и може. Но тогава става страшно и по-добре да не се случва никога. Иска ми се да припомня един факт на Тагарев. С каквато страст защитаваше в парламента милиардите, с които трябваше да купим бойните бронирани машини „Страйкър“, с такава трябваше да влезе поне един път в пленарна зала и от трибуната да пледира пред депутатите за увеличение на средствата за заплати на армията. Щяха да го разберат. За да не се чуди защо именно той е военният министър с най-нисък рейтинг.

Накрая бих си позволил два въпроса към военния министър Тодор Тагарев. Първият – колко напълно окомплектовани и боеспособни батальонни бойни групи, за които постоянно се говори, има нашата армия? Вторият – защо засекретяваме помощта, която даваме на Украйна, след като всички държави я обявяват публично, все пак помощта е купувана с обществени, тоест с наши пари, а не с лични негови? По негово или по чие настояване се засекретява това, което даваме на Киев? И това има ли някаква връзка с първия въпрос?

Аз отговор не искам. Знам го. Нека отговори сам на себе си, но честно.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 37

Свързани теми:featured trending българия измама конспирация корупция кражба криза лъжа

Следва

Паразитите в Брюксел унищожават Европа

Не пропускай

Американската прислужница изживяваща се като кралица на ЕС Урсула фон дер Лайен готви блока за война

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.