АНАЛИЗ

ЦРУ дестабилизира света

Има три основни проблема с ЦРУ: неговите цели, методи и безотчетност. Неговите оперативни цели са това, което ЦРУ или президентът на Съединените щати определят като в интерес на САЩ в даден момент, независимо от международното право или американското право.

Методите му са потайни и двулични. Неговата безотчетност означава, че ЦРУ и президентът ръководят външната политика без никакъв обществен контрол. Конгресът е изтривалка, странично шоу.

Както каза бившият директор на ЦРУ Майк Помпео за времето си в ЦРУ: „Аз бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме, крадохме. Имахме цели курсове за обучение. Това ви напомня за славата на американския експеримент.“

ЦРУ е създадено през 1947 г. като наследник на Службата за стратегически услуги (OSS). OSS изпълнява две различни роли във Втората световна война: разузнаването и подривната дейност. ЦРУ пое и двете роли. От една страна, ЦРУ трябваше да предостави разузнавателна информация на правителството на САЩ. От друга страна, ЦРУ трябваше да разруши „врага“, т.е. когото президентът или ЦРУ определи като враг, използвайки широк спектър от мерки: убийства, преврати, инсценирани размирици, въоръжаване на бунтовници и други средства.

Именно последната роля се оказа опустошителна за глобалната стабилност и върховенството на закона в САЩ. Това е роля, която ЦРУ продължава да преследва и днес. Всъщност ЦРУ е тайна армия на САЩ, способна да създава хаос по целия свят без никаква отговорност.

Когато президентът Дуайт Айзенхауер решава, че изгряващата политическа звезда на Африка, демократично избраният Патрис Лумумба (сега Демократична република Конго), е „врагът“, ЦРУ заговорничи за убийството му през 1961 г., като по този начин подкопава демократичните надежди за Африка. Той едва ли ще бъде последният африкански президент, свален от ЦРУ.

Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е поразителен.

В своята 77-годишна история ЦРУ е било държано под сериозна публична отговорност само веднъж, през 1975 г. През същата година сенаторът от Айдахо Франк Чърч ръководи разследване на Сената, което разкрива шокиращите действия на ЦРУ – убийства, преврати, дестабилизация, следене, изтезания и медицински „експерименти“ в стил Менгеле.

Този единствен епизод на надзор се случи поради рядко стечение на обстоятелствата.

Година по-рано скандалът „Уотъргейт“ свали Ричард Никсън и отслаби Белия дом. Като наследник на Никсън Джералд Форд не желае да се противопостави на надзорните прерогативи на Конгреса. Скандалът „Уотъргейт“, разследван от сенатската комисия „Ервин“, също даде правомощия на Сената и демонстрира стойността на надзора на Сената върху злоупотребите с власт на изпълнителната власт. От решаващо значение е, че ЦРУ докоро е ръководено от директора Уилям Колби, който искаше да изчисти операциите на ЦРУ. Едгар Хувър, ръководил множество незаконни действия, разобличени в доклада на Комисията на сенатор Чърч, почина през 1972 г.

През декември 1974 г. разследващият репортер Сиймур Хърш, тогава велик репортер с източници в ЦРУ, публикува разследване за незаконни разузнавателни операции на ЦРУ срещу антивоенното движение в САЩ. Лидерът на мнозинството в Сената по това време, Майк Мансфийлд, след това назначава Чърч да разследва ЦРУ. Самият Чърч беше смел, честен, интелигентен, независимо мислещ и безстрашен сенатор.

Измамните операции на ЦРУ обаче не останаха в историята въпреки престъпленията, разкрити от Kомисията „Чърч“, или поне не поставиха ЦРУ под върховенството на закона и публичен надзор. Това не трябваше да се случи. ЦРУ се смя последно – или по-добре казано, доведе света до сълзи – като запази водещата си роля във външната политика на САЩ, включително в подривна дейност в чужбина.

От 1975 г. ЦРУ провежда тайни операции в подкрепа на ислямските джихадисти в Афганистан, които напълно разрушиха Афганистан, като същевременно доведоха до появата на Ал Кайда. ЦРУ вероятно е провеждало тайни операции на Балканите срещу Сърбия, в Кавказ срещу Русия и в Централна Азия, насочени към Китай, с подкрепяни от ЦРУ джихадисти.

През 2010-те години ЦРУ проведе смъртоносни операции за свалянето на сирийския президент Башар Асад, отново с ислямски джихадисти.

В продължение на най-малко 20 години ЦРУ е дълбоко въвлечено в разпалването на нарастващата катастрофа в Украйна, включително насилственото сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г., което предизвика опустошителната война, която обхвана Украйна.

Какво знаем за тези операции? Само това, което успяха да разкрият вътрешни лица, няколко безстрашни разследващи репортери, шепа смели учени и някои чужди правителства, като всички тези потенциални свидетели знаят, че могат да бъдат изправени пред тежко възмездие от правителството на САЩ.

Не е имало почти никаква отчетност от самото правителство на САЩ или смислен надзор, или ограничения, наложени от Конгреса. Напротив, правителството става все по-маниакално потайно, преследвайки агресивни правни действия срещу разкриването на класифицирана информация, дори когато или особено когато тази информация описва незаконните действия на самото правителство.

От време на време бивш американски служител прави разкрития. Например, Збигнев Бжежински разкри, че е накарал Джими Картър да възложи на ЦРУ да обучава ислямски джихадисти, за да дестабилизира правителството на Афганистан, с цел да накара Съветския съюз да нахлуе в страната.

В случая със Сирия научихме от няколко истории в „Ню Йорк таймс“ през 2016 и 2017 г. за подривните операции на ЦРУ за дестабилизиране на Сирия и сваляне на Асад, както нареди президентът Барак Обама. Тук е случаят с ужасно погрешната операция на ЦРУ, очевидно в нарушение на международното право, която доведе до десетилетие на хаос, ескалираща регионална война, стотици хиляди смъртни случаи и милиони разселени хора, и все пак не е имало нито едно честно признание за това бедствие, ръководено от ЦРУ, от Белия дом или Конгреса.

В случая с Украйна знаем, че САЩ изиграха основна тайна роля в насилствения преврат, който свали Янукович и който повлече Украйна в десетилетие на кръвопролития, но до ден днешен не знаем подробностите.

Русия предложи на света прозорец към преврата, като прихвана и след това публикува разговор между Виктория Нюланд, тогава помощник-държавен секретар на САЩ, и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, сега помощник държавен секретар, в който те планират правителството след преврата. След преврата ЦРУ тайно обучава силите за специални операции на режима, за чието идване на власт са помогнали САЩ. Правителството на САЩ мълчи за тайните операции на ЦРУ в Украйна.

Имаме основателни причини да смятаме, че агенти на ЦРУ са разрушили газопровода „Северен поток“, според Сиймур Хърш, който сега е независим репортер. За разлика от 1975 г., когато Хърш беше в „Ню Йорк Таймс“ по време, когато вестникът все още се опитваше да държи правителството отговорно, сега „Таймс“ дори не благоволи да погледне разследването на Хърш.

Държането на ЦРУ под публична отговорност, разбира се, е трудна борба. Президентите и Конгресът дори не се опитват. Основните медии не разследват ЦРУ, предпочитайки вместо това да цитират „висши неназовани служители“. Дали основните медии са мързеливи, подстрекавани, страхуващи се за рекламните приходи от военно-промишления комплекс, застрашени, невежи или всичко изброено по-горе? Кой знае.

Има мъничък проблясък на надежда. През 1975 г. ЦРУ беше ръководено от реформатор. Днес ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, един от дългогодишните водещи дипломати на Америка. Бърнс знае истината за Украйна, тъй като е бил посланик в Русия през 2008 г. и е пращал грами до Вашингтон за сериозната грешка да се настоява за разширяване на НАТО в Украйна. Като се има предвид ръстът и дипломатическите постижения на Бърнс, може би той би подкрепил спешно необходимата отчетност.

Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е чудовищен. В Афганистан, Хаити, Сирия, Венецуела, Косово, Украйна и далеч отвъд тях ненужните смъртни случаи, нестабилност и разрушения, отприщени от подривната дейност на ЦРУ, продължават и до днес. Основните медии, академичните институции и Конгресът трябва да разследват тези операции по най-добрия възможен начин и да изискват публикуването на документи, за да се даде възможност за демократична отчетност.

Догодина се навършват 50 години от изслушванията на комисията „Чърч“. Време е да се разкрие истината за хаоса, ръководен от САЩ, и да започне нова ера, в която американската политика да стане прозрачна, отговорна, подчинена на върховенството на закона както във вътрешен, така и в международен план, и насочена към глобален мир, а не към подривна дейност срещу предполагаеми врагове.

Авторът проф. Джефри Сакс е американски икономист, академик, анализатор на публичната политика. Той е известен с работата си върху устойчивото развитие, икономическото развитие и борбата за прекратяване на бедността.

Сакс е директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН. Той е бил и специален съветник на Генералния секретар на ООН.

Анализ на проф. Джефри Сакс, CommonDreams.org

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 28

Свързани теми:featured trending анализ война измама конспирация корупция лъжа политика свят

Следва

Ресурсите на фашизирания запад се изчерпват

Не пропускай

Ресурсите на фашизирания запад се изчерпват

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.