АНАЛИЗ

The American Conservative: Байдън се готви за война в Близкия Изток, предизвиквайки конституционни притеснения

В понеделник САЩ и Великобритания нанесоха още един кръг от удари по бунтовниците хути, след като базираната в Йемен групировка продължава да нарушава международната търговия в Червено море в отговор на войната в Газа. От 11 януари насам Съединените щати нанесоха осем удара по хутите.

Когато президентът Джо Байдън първоначално започна да нанася удари по хутите, администрацията му твърдеше, че ударите са конституционно допустими и стратегически обосновани, предназначени както за осуетяване на непосредствени заплахи, така и за установяване на възпиращ ефект.

Малко по-малко от две седмици по-късно администрацията на Байдън казва на американската общественост да се успокои и да се подготви за по-дълга и продължителна кампания срещу бунтовниците хути.

Откритото признаване на плановете за такъв кръстоносен поход обаче повдига съществени въпроси относно конституционността на действията на президента и по-широката стратегия на неговата администрация за Близкия изток.

Служители на администрацията, които са разговаряли с в. „Вашингтон пост“ при условие за анонимност, са заявили пред в. „Пост“, че администрацията гравитира към по-дългосрочна стратегия за ерозиране на капацитета на бунтовниците да нарушават международната търговия.

„Ние сме наясно с това кои са хутите и какъв е техният мироглед“, заяви пред „Пост“ един от неназованите високопоставени служители.

„Така че не сме сигурни, че те ще спрат веднага, но със сигурност се опитваме да влошим и унищожим техния капацитет.“

През изминалата седмица The American Conservative обърна внимание на опита на администрацията да измести целевите постове за тази интервенция.

След първия кръг от удари на Съединените щати срещу бунтовниците хути на 11 януари САЩ и държавите партньори си присвоиха реториката за възпиране и деескалация.

В изявление на САЩ и Обединеното кралство, към което се присъединиха Австралия, Бахрейн, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия и Република Корея, се твърдеше:

„Тези прецизни удари имаха за цел да прекъснат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на международните моряци в един от най-критичните водни пътища в света.“

„Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море“, се казва още в изявлението.

„Но нека посланието ни бъде ясно: няма да се поколебаем да защитим живота и да предпазим свободния търговски поток в един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.“

Администрацията на Байдън може да твърди, че действията ѝ в Близкия изток имат за цел да възпрат по-нататъшни атаки на хутите и да деескалират ситуацията, колкото си иска, но това не я прави права.

Докато възпирането има за цел да предотврати нежелани действия от страна на дадена сила, администрацията на Байдън изглежда преследва в Йемен „съвършенство“, което представлява усилие за оказване на натиск върху даден участник да промени поведението си чрез използване на сила.

Както Уил Ръгър, президент на Американския институт за икономически изследвания, наскоро заяви пред TAC: „Възпирането е, когато сигнализирате, че ще направите Х, ако другият участник направи У“.

„Вместо това това е форма на съпротива. Целта е да принудите противника да направи нещо, което вие искате да направи.“

Вместо да бъдат възпрени, хутите обещаха да продължат кампанията си в Червено море. В един от случаите бунтовниците хути повредиха с балистична ракета търговски кораб, плаващ под малтийски флаг и собственост на Гърция.

Въпреки това служителите на администрацията продължиха да говорят и от двете страни на устата си. „Не сме казвали, когато започнахме атаките си, че те ще приключат веднъж завинаги“, твърди съветникът по националната сигурност Джейк Съливан в обръщение към Световния икономически форум миналата седмица.

„Трябва да се предпазим и да бъдем бдителни срещу възможността, че всъщност вместо да вървим към деескалация, сме на път на ескалация, която трябва да управляваме“, добави Съливан.

Двойното говорене продължи и след ударите в понеделник. В понеделник САЩ и Обединеното кралство, подкрепени от Австралия, Бахрейн, Канада и Нидерландия, удариха осем различни цели на хутите в Йемен.

Според съвместното изявление на участващите сили обектите са включвали подземно хранилище и други, „свързани с ракетния и въздушния наблюдателен капацитет на хутите“.

Въпреки че ударите са били „предназначени да нарушат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на невинни моряци“, държавите признаха, че са направили малко, за да променят поведението на хутите, като се има предвид „поредицата от незаконни, опасни и дестабилизиращи действия на хутите след нашите коалиционни удари на 11 януари“. Изявлението завърши по същия начин като предишното изявление:

Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море, но нека повторим предупреждението си към ръководството на хутите:

„Няма да се поколебаем да защитим живота на хората и свободното движение на търговските потоци по един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.“

Коментарите на президента бяха по-директни: „Спират ли те хутите? Не“, каза Байдън пред група репортери.

„Ще продължат ли? Да.“

Въпреки че признаха промяната в подхода на администрацията на Байдън към пощата, анонимните представители на администрацията все още формулираха действията на президента на езика на възпирането.

В статията на „Вашингтон Пост“, в която се перифразират служителите, се твърди, че администрацията се стреми „да осигури достатъчно възпиращо средство, така че нежелаещите да рискуват корабни компании да възобновят изпращането на кораби през водните пътища на региона“.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Длъжностните лица също така съобщават на „Пост“, че макар администрацията да гледа в дългосрочен план, те не очакват операциите за противодействие на хутите да продължат с години, както други неотдавнашни набези на САЩ в Близкия изток.

Въпреки това служителите на администрацията признаха, че не могат да посочат ориентир кога капацитетът на хутите ще бъде адекватно намален или приблизителна дата за край на военните действия на администрацията на Байдън.

„Невъзможно е да се прогнозира какво точно ще се случи и със сигурност не [да се предвидят] бъдещите операции“, твърди един от служителите.

„Ние не се опитваме да победим хутите. Нямаме апетит за нахлуване в Йемен“, заяви пред „Пост“ неназован дипломат.

„Апетитът е да се намали способността им да извършват този вид атаки занапред, а това включва поразяване на инфраструктурата, която дава възможност за този вид атаки, и насочване към техните способности на по-високо ниво.“

И все пак американските служители първоначално не очакваха, че интервенциите в Афганистан, Ирак или Сирия ще продължат с години, още по-малко с десетилетия, когато започнаха – и това повдига вежди във Вашингтон.

„Ударите на администрацията на Байдън срещу цели на хутите в Йемен показват защо Конгресът трябва сериозно да обсъди остарелите AUMF“, заяви сенатор Майк Лий от Юта в писмено изявление за TAC.

„Те също така демонстрират опасностите от продължаващия отказ на Конгреса от военни правомощия.“

Във вторник Лий подписа писмо до Байдън, в което заедно със сенаторите Тим Кейн от Вирджиния, Тод Йънг от Пенсилвания и Крис Мърфи от Кънектикът оспорват конституционността на действията на президента.

Макар сенаторите да признават, че Байдън има правомощията „да защитава американския персонал и военни активи от нападения и предстоящи нападения“ и вероятно „да защитава американското търговско корабоплаване“, квартетът твърди, че „повечето кораби, преминаващи през Червено море, не са американски кораби, което повдига въпроси за степента, в която тези правомощия могат да бъдат упражнени“.

„Администрацията заяви, че досегашните удари по цели на хутите не са възпрели и няма да възпре нападенията на хутите, което предполага, че се намираме в разгара на продължаващ регионален конфликт, който носи риск от ескалация“, продължава писмото.

„Отдавна се застъпваме за обмислени процедури и разрешения от страна на Конгреса за решения, които поставят членовете на службите на опасност в чужбина. В момента няма разрешение от Конгреса за офанзивни военни действия на САЩ срещу хутите.“

Сенаторите отбелязват също така, че Байдън е „представил само едно уведомление до Конгреса съгласно Закона за военните правомощия, въпреки че е извършил няколко кръга удари срещу цели на хутите“, и изискват „писмено обяснение на правните правомощия“, които президентът използва, за да оправдае предишни или бъдещи удари срещу бунтовниците хути.

„Администрацията на Байдън лъжливо твърди, че може законно да разполага войски във военни действия и да участва в безспорно нападателни удари, просто като подаде уведомление до Конгреса след това“, заяви Лий пред TAC.

„Ако тази администрация иска да участва в дългосрочна кампания в Йемен, тя трябва да представи случая пред Конгреса и да получи конкретно разрешение, както изисква Конституцията.“

„Като се има предвид това, което самата администрация казва, ние сме далеч отвъд чистата отбрана“, пише Ръгър в имейл до TAC.

„Ако действително следвахме конституционния си замисъл във външната политика, щеше да е минало времето президентът Байдън да се обърне към Конгреса с искане за разрешаване на използването на сила и Конгресът да проведе сериозен дебат за тази политика.“

Пенсионираният полковник Дъглас Макгрегър, редактор в The American Conservative, коментира това пред TAC по имейл: „Американците живеят в постконституционно правителство.“

Макгрегър добави: „От 2001 г. насам никой в Камарата на представителите или в Сената не е обсъждал конституционността на президентските военни действия. Законът за военните правомощия никога не е бил прилаган.“

Ако администрацията се интересуваше от конституционността на нападението срещу хутите, нещата щяха да бъдат направени по много по-различен начин, предполага Макгрегър.

„Тъй като действията на хутите не представляват непосредствена заплаха за Съединените щати или американския народ, използването на сила изглежда би изисквало одобрението на Конгреса. (Това не е извънредна ситуация)“, обясни Макгрегър.

„Американският електорат обаче не показва признаци, че се интересува от това, което се случва, а Конгресът е готов, както винаги, да се подчини на изпълнителната власт.“

Ако Конгресът иска да промени страхливия си начин на действие, той „трябва да гласува за незабавно спиране на финансирането на военните операции и сили на САЩ в региона, докато президентът не представи аргументите си за действие“, казва Макгрегър.

„Основателите мъдро са предоставили военната власт в ръцете на Конгреса, за да могат народните представители да обсъдят най-добрия път напред, да разберат разходите и ползите от алтернативните подходи и да обединят страната зад военна политика, ако тя е необходима за удовлетворяване на националните ни интереси“, каза Ръгър.

„Но вместо това администрацията на Байдън иска да действа самостоятелно – добави той, – така че не бива да се изненадват, ако политиката се провали, за което народът ще обвини единствено тях.“

„Разказът няма отношение към фактите“, твърди Макгрегър. “

Целта е да се подтикне Иран да атакува американските сили, като по този начин се осигури претекст за война с Иран.“

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 37

Свързани теми:featured trending измама конспирация корупция криза лъжа политика свят

Следва

Брюкселските елити лъжат за „крайно дясно“

Не пропускай

Звездата на завладяващия Тексас: разделението в САЩ се влошава

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.