АНАЛИЗ

Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните

Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните инциденти с ядреното куфарче и кодовете му!

Владимир Прохватилов за Фонд стратегическа култура

Скандалът около тайното боледуване на шефа на Пентагона Лойд Остин, по време на което президентът Байдън на практика не е можел да нареди ядрен удар, вбеси Америка. Но не са малко подобните случаи в историята на американското ядрено куфарче. Няма и никаква гаранция, че подобни инциденти няма се повтарят.

Американската военна машина е твърде хлабава

„Ядреното куфарче“ е кожено от марката Zero Halliburton, компания от Юта, която произвежда алуминиеви куфари, използвани като реквизит във филмите „Мъже в черно“ и „Деца шпиони“. То е черно на цвят, тежи около 20 кг и се затваря с кодирана ключалка. Твърди се, че куфарът е бронеустойчив: според някои доклади той има титаниева защита, според други – алуминиева.

„Това е най-близкият съвременен еквивалент на средновековната корона и скиптър, символ на върховната власт. Придружавайки върховния главнокомандващ, където и да отиде, на пръв поглед безобидното куфарче се рекламира във филмите и шпионските романи като мощен аксесоар, машина на Страшния съд, способна да унищожи целия свят“, пише Smithsonian.

Прототипите на ядрения куфар се появяват в САЩ при президента Дуайт Айзенхауер. Но придобива сегашния си вид по време на Кубинската криза, когато президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди се усъмнява, че ядреният арсенал е наистина под контрола на самия главнокомандващ. Той се опасяваше, че заповед за ядрен удар може да бъде дадена без неговото разрешение от безразсъдни американски генерали и че самият той няма да може да даде такава заповед, ако не е в командния център. В резултат на това системата за контрол на ядрения арсенал на САЩ е била преразгледана и така се появява ядреният куфар.

Оттогава помощникът на президента с куфарче следва шефа си навсякъде и е въоръжен. Той го придружава в колата, в президентския самолет и хеликоптер, по време на работни пътувания и дори на почивка. Между другото има три такива куфарчета. Две от тях са прикрепени за президента и вицепрезидента, а третото е на постоянно разположение в Белия дом.

Няколко пъти ядреното куфарче се озовава извън обсега на президента на САЩ и без подходящата охрана. По време на посещението на Джералд Форд във Франция то случайно остава на борда на президентския самолет в Париж: американски служител по сигурността се налага да настигне президентския кортеж и да предаде куфарчето на президента през прозореца на лимузината.

Два пъти подобни инциденти се случват на Джими Картър. Веднъж той бил толкова уморен от бремето да бъде ръководител на ядрена суперсила, че принудил офицера, който трябвало да го придружава навсякъде с куфарче в ръце, да се настани на 10 км от ранчото му в Джорджия. На другия път той забравя пък личната си идентификационна за куфара карта, така наречената „ядрена бисквита“, необходима за използване на куфарчето, в джоба на якето си, което е изпратено на химическо чистене.

„Ядрената бисквитка“ е парче пластмаса с размерите на кредитна карта и съдържа кодовете, необходими на президента, за да нареди изстрелването на ядрено оръжие. Президентът трябва да носи „ядрената бисквитка“ със себе си през цялото време.

За разлика от разсеяния Картър, Роналд Рейгън е много спретнат човек и носи “ ядрената бисквита“ в портфейл в задния джоб на панталона си. На 30 март 1981 г. обаче срещу него е извършено покушение и след като настъпва паника, помощникът на Рейгън, който носи куфарчето, не успява да стигне до президента, който е откаран в университетската болница „Джордж Вашингтон“. Преди Рейгън да бъде вкаран в операционната зала, той е съблечен и от джобовете му са извадени всички излишни вещи, включително картата с кодове за изстрелване на ядрените оръжия на Съединените щати. По-късно тя е намерена в… кошче за боклук.

Питър Мецгер, бивш морски пехотинец, който е един от петимата военни помощници, натоварени с транспортирането на ядреното куфарче на Рейгън, по-късно разказва как негов колега веднъж го качил в различен асансьор от този в който се качвал президентът, и го подмамил да се оправдае, че е изостанал от кортежа на Рейгън.

През 1991 г., когато Джордж Буш-старши е президент, след като присъства на тенис мач в Лос Анджелис, той напуска корта толкова забързано, че помощникът му от морската пехота, който носи куфарчето, изостава от президента и в рамките на 15 минути, придружен от агенти на Тайните служби на САЩ, стига до президентския кортеж, за да го предаде на държавния глава.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

По време на президентството на Бил Клинтън САЩ не успяват три пъти да активират ядрената си триада.

През 1999 г., в деня на 50-ата годишнина на НАТО, Клинтън присъства на среща на високо равнище, посветена на годишнината на Рейгън в Международния търговски център, но внезапно напуска събитието, качва се в лимузината си и изчезва, оставяйки асистента си напълно объркан с ядреното куфарче. Вместо да изчака всички да се съберат (охраната и служителят с ядреното куфарче), той просто си тръгна“, заявява говорителят на Белия дом Джо Локхарт. В този случай офицерът с ядреното куфарче изминава пеш половин миля до Белия дом, където настига избягалия Клинтън. „В безопасност сме“, възкликна тогава Локхарт с очевидно облекчение след безопасното пристигане на ядрения помощник, добавяйки: „Случват се такива неща.“

Това обаче не е единственият ядрен скандал, в който е замесен Клинтън.

Бившият началник на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Хю Шелтън пише в книгата си „Без смущение“, че през 2000 г. един от „ядрените помощници“ на Клинтън е съобщил за загубата на кодовете за изстрелване на атомните бомби на САЩ, която се е случила… няколко месеца по-рано! Започнало е вътрешно разследване по случая с изгубването. В продължение на четири месеца Америка е беззащитна пред ядрен удар от страна на Русия или Китай.

Освен това, в деня след скандала с Моника Люински, Клинтън толкова се изнервя, че губи своята „ядрена бисквитка“, тоест идентификационната си карта с кодове, въпреки че точно в този ден те спешно трябвало да се актуализират. Самият Клинтън така и не признава как и къде е успял да загуби ядрената сигурност на Америка, но подполковник Робърт Патерсън, чиито задължения включват носенето на куфарчето, твърди, че този неприятен факт станал ясен сутринта след скандала с Моника Люински. Патерсън обаче казва, че това е станало през 1998 г. Той обяснява разминаването в датите с факта, че Клинтън е губил паролите… два пъти.

„В ретроспекция си даваме сметка, че това са били тревожни часове за човечеството, защото само когато Пентагонът и служителите, отговарящи за изстрелването на ядрени оръжия, чуят тези кодове, могат да са сигурни, че човекът на линията е действително президентът, а не, да речем, двойник, работещ за Ким Чен Ун“, коментира тази история британският The Guardian.

На 9 ноември 2017 г., по време на посещението на Доналд Тръмп в Народната зала в Пекин, където той трябва да разговаря със Си Дзинпин, служители на китайското разузнаване отказват да допуснат помощника на Тръмп с „ядреното куфарче“ в залата за преговори. Помощникът се обърнал за помощ към началника на кабинета на Белия дом Джон Кели, но опитът им да влязат в стаята завършил с бой между агенти на американските тайни служби и китайски служители по сигурността. „Ядреното куфарче“ не е повредено по време на сбиването и не попада в ръцете на китайците. По-късно ръководителят на китайската разузнавателна служба се извинява на американската делегация и Тръмп моли да не се разкрива информация за инцидента. Както се оказва, не всички служители на КНР са били информирани за организацията на пътуването на Тръмп по време на посещението.

През януари 2021 г. Доналд Тръмп също не контролира американските ядрени оръжия. Това разкрива в книгата си „Опасност“ прочутият изследовател на Уотъргейт Боб Удуърд, който разказва на света сензационното разкритие на генерал Марк Мили, началник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, който му споделя, че след събитията от 6 януари толкова се е страхувал, че Тръмп ще „провокира война с Китай“, че е променил алгоритъма за вземане на решения за ядрен удар.

По закон президентът на САЩ нарежда изстрелването на ядрени ракети след консултация с военните лидери, но гласът на военните е чисто консултативен. Мили предупреждава висши офицери от Пентагона, че всички заповеди от Тръмп в тази сфера първо трябва да бъдат докладвани на него.

„Мили свиква висши офицери, за да преразгледат процедурите за изстрелване на ядрени оръжия, като заявява, че само президентът може да даде заповед, но от решаващо значение е, че той, Мили, също да участва. Гледайки всеки един от тях в очите, Мили изисква от офицерите да положат клетва за това„, пише Удуърд.

Освен това, без да информира Тръмп, генерал Мили се обажда на китайския си колега, началника на Обединения щаб на Централния военен съвет Ли Чочън, и го моли да не се притеснява: „Ще ви се обадя, генерал Ли, ако ще нападаме. Това няма да е изненада.“ Лий повярва на думите на Мили, уверява Удуърд.

Ако американските генерали толкова се страхуват да не влязат във война с Китай, чийто ядрен арсенал в момента е по-слаб от този на САЩ и Русия, тогава можете да си представите страховете им от пряк военен конфликт с Руската федерация.

Миналия декември по време на обиколка на завода за вятърни генератори CS Wind в Колорадо президентът на САЩ Джо Байдън посочва устройство в ръцете на един от работниците и казва: „Моят пехотинец носи такова. В него има код, с който да взриви света.“

Не без основание се носят слухове, че при напускането на Белия дом Тръмп упорито не е искал да предаде ядреното куфарче на Байдън.

Що се отнася до ядрените куфарчета на Русия и Китай, при тях всичко е наред. Никой не ги е губил и няма да ги загуби.

Единствената реална заплаха за националната сигурност на САЩ са нестабилните, разсеяни и небрежни американски президенти, които все по-нестабилната американска политическа система издига в Овалния кабинет на Белия дом.

Какъв е смисълът да заплашват всички и всичко със страшен Армагедон, когато губят собствената си ядрена тояга?

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 37

Свързани теми:featured trending анализ политика свят

Следва

САЩ сес подиграха с Пекин: Китайските ракети били пълни с вода

Не пропускай

Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.