АНАЛИЗ

Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!

Джон Уайтхед: Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!

Джон Уайтхед за The Rutherford Institute

„Когато президентът го прави, това означава, че не е незаконно.“ – Ричард Никсън

Преди много години едно вестникарско заглавие задаваше въпроса: „Каква е разликата между политик и психопат?“ И тогава, и сега отговорът е един и същ: няма. Няма разлика между психопатите и политиците.

Нито пък има голяма разлика между опустошенията, които нанасят на невинни хора безгрижни, безчувствени, егоистични, безотговорни, паразитни престъпници, и избраните служители, които лъжат избирателите си, търгуват с политически услуги срещу вноски за предизборната кампания, затварят си очите за желанията на избирателите, мамят данъкоплатците с трудно спечелени долари, облагодетелстват корпоративния елит, укрепват военнопромишления комплекс и не се замислят за въздействието, което необмислените им действия и прибързано приетите закони могат да окажат върху беззащитните граждани.

И психопатите, и политиците имат склонност да бъдат егоисти, безчувствени, безмилостни потребители на другите, безотговорни, патологични лъжци, пъргави, измамници, лишени от угризения и плитки.

Харизматичните политици, подобно на престъпните психопати, са неуспешни в това да поемат отговорност за действията си, да имат високо чувство за собствено достойнство. Те са хронично нестабилни, имат социално девиантен начин на живот, нуждаят се от постоянно стимулиране, имат паразитен начин на живот и имат нереалистични цели.

Няма значение дали говорите за демократи или републиканци.

Политическите психопати до голяма степен са изрязани от една и съща патологична материя, изпълнени с привидно лесен чар и пресметливи умове. Такива лидери в крайна сметка създават патокрации: тоталитарни общества, стремящи се към власт, контрол и унищожаване както на свободата като цяло, така и на тези, които я упражняват.

След като психопатите получат власт, резултатът обикновено е някаква форма на тоталитарно управление или патокрация. „В този момент правителството действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“, отбелязва авторът Джеймс Г. Лонг. „В момента сме свидетели на умишлена поляризация на американските граждани, незаконни действия и масово и ненужно придобиване на дългове. Това е типично за психопатските системи и много подобни неща се случиха в Съветския съюз, когато той се свръхзадлъжня и рухна.“

С други думи, избирането на психопат на публична длъжност е равносилно на национално харакири – ритуален акт на самоунищожение и самоубийство. То сигнализира за краха на демократичното управление и полага основите на тоталитарен режим, който е легалистичен, милитаристичен, негъвкав, нетолерантен и нехуманен.

Невероятно е, че въпреки ясните доказателства за щетите, които вече са нанесени на нашата нация и нейните граждани от едно психопатично правителство, избирателите продължават да избират психопати на позиции, свързани с властта и влиянието.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Всъщност проучване на Южния методистки университет установи, че Вашингтон – столицата на нашата страна и седалището на властта на нашите така наречени представители – се нарежда на първо място в списъка на регионите, които са населени с психопати.

Според разследващия журналист Зак Бошамп „през 2012 г. група психолози оценяват всеки президент от Вашингтон до Буш II, като използват “ характеристики на психопатията, получени от личните данни, попълнени от исторически експерти за всеки президент“. Те установяват, че президентите имат склонност да притежават характерната за психопатите неустрашимост и ниско ниво на тревожност – черти, които изглежда помагат на президентите, но също така могат да ги накарат да вземат необмислени решения, които вредят на живота на други хора.“

Склонността да поставят властта над всичко останало, включително и над благополучието на своите ближни, безмилостността, бездушието и пълната липса на съвест са сред определящите черти на социопата.

Когато нашето собствено правителство вече не гледа на нас като на човешки същества с достойнство и стойност, а като на вещи, които трябва да бъдат манипулирани, маневрирани, използвани за добиване на данни, обработвани от полицията, убеждавани да вярват, че защитават интересите ни, малтретирани, затваряни в затвора, ако се осмелим да излезем от строя, и след това несправедливо наказвани без разкаяние – като в същото време не признаващи грешките си – ние вече не живеем в конституционна република.

Вместо това се сблъскваме с патокрация: тирания в ръцете на психопатично правителство, което „действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“.

По-лошото е, че психопатологията не се ограничава само до хората на високи държавни постове. Тя може да се разпространи като вирус сред населението. Както се заключава в едно академично изследване на патокрацията: „[Т]иранията не процъфтява, защото извършителите са безпомощни и не осъзнават действията си. Тя процъфтява, защото те активно се идентифицират с онези, които популяризират порочните действия като добродетелни“.

Хората не се нареждат в редица и не отдават чест просто ей така. Именно чрез личното си идентифициране с даден лидер, партия или обществен ред човек се превръща в проводник на доброто или злото.

Много зависи от това как лидерите „култивират чувство на идентифициране със своите последователи„, казва професор Алекс Хаслам. “ Искам да кажа, че едно от доста очевидните неща е, че лидерите говорят за „ние“, а не за „аз“, и всъщност лидерството се състои в това да се култивира това чувство на споделена идентичност за „ние“ и след това да се накарат хората да искат да действат от гледна точка на това „ние“, за да насърчават нашите колективни интереси. . . . [Ние] е единствената дума, която се е увеличила в обръщенията при встъпване в длъжност през последния век … а другата е „Америка“.

Целта на съвременната корпоративна държава е очевидна: да насърчава, култивира и утвърждава чувството за обща идентичност сред своите граждани. За тази цел „ние, народът“ се превърна в „ние, полицейската държава“.

Бързо се превръщаме в роби в плен на безлична, безименна, бюрократична тоталитарна правителствена машина, която безмилостно ерозира нашите свободи чрез безброй закони, устави и забрани.

Всяка съпротива срещу такива режими зависи от силата на мнението на онези, които решават да се противопоставят. Това означава, че ние, гражданите, трябва много да внимаваме да не бъдем манипулирани да маршируваме в крак с деспотичния режим.

В статия за ThinkProgress Бошамп изказва предположението, че “ едно от най-добрите лекарства срещу лоши лидери може да бъде политическата демокрация“.

Но какво всъщност означава това на практика?

Това означава да държим политиците отговорни за техните действия и действията на техните служители, като използваме всички налични средства, с които разполагаме: чрез разследваща журналистика (това, което някога се наричаше „четвърта власт“), която просвещава и информира, чрез жалби на информатори, които разкриват корупция, чрез съдебни дела, които оспорват неправомерни действия, и чрез протести и масови политически действия, които напомнят на властите, че „ние, хората“, сме тези, които командват.

Не забравяйте, че образованието предхожда действието. Гражданите трябва да извършат тежката работа да се информират за това какво прави правителството и как да го държат отговорно. Не си позволявайте да съществувате единствено в ехо камера, която е ограничена до възгледите, с които сте съгласни. Излагайте се на многобройни медийни източници, независими и масови, и мислете самостоятелно.

Независимо от политическите ви пристрастия, не позволявайте партийните ви принадлежност да надделее над принципите, които служат за основа на нашата конституционна република. Както отбелязва Бошан, „една система, която действително държи хората отговорни пред по-широката съвест на обществото, може да бъде един от най-добрите начини да се държат под контрол безсъвестните хора“.

Въпреки това, ако допуснем избирателните урни да се превърнат в единственото ни средство за отпор срещу полицейската държава, битката вече е загубена.

Съпротивата ще изисква граждани, които са готови да бъдат активни на местно ниво.

Но ако изчаквате, докато спецчастите не нахлуят през вратата ви, докато името ви не бъде включено в списъка на терористите, докато не ви докладват за забранени дейности като събиране на дъждовна вода или оставяне на децата ви да играят навън без надзор, тогава ще бъде твърде късно.

Знам само едно: ние не сме безлични числа.

Ние не сме колелца в машината.

Както става ясно от книгата ми „Бойното поле на Америка: Войната срещу американския народ“ и в нейния измислен аналог „Дневниците на Ерик Блеър“, ние не сме роби.

Ние сме човешки същества и засега имаме възможност да останем свободни – тоест, ако неуморно се застъпваме за правата си и на всяка крачка се противопоставяме на опитите на правителството да ни окове във вериги.

Основателите са разбрали, че нашите свободи не произтичат от правителството. Те не са ни дадени, за да бъдат отнети по волята на държавата. Те са наши по своята същност. По същия начин отредената цел на правителството не е да застрашава или подкопава нашите свободи, а да ги пази.

Докато не се върнем към този начин на мислене, докато не припомним на нашите американски съграждани какво наистина означава да бъдеш свободен и докато не се изправим твърдо пред заплахите за нашите свободи, ще продължим да бъдем третирани като роби в подчинение на бюрократична полицейска държава, управлявана от политически психопати.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 42

Свързани теми:featured trending анализ политика свят

Следва

Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните

Не пропускай

Защо министрите на отбраната на редица европейски страни внезапно закрещяха за бъдеща война с Русия?

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.