АНАЛИЗ

Защо Русия не настъпва?

— Защо не атакуваме?

Това е може би най-належащият въпрос днес!

Имаме изобилие от победоносни доклади, но всички някак са свикнали с факта, че многодневните битки за фермата или хижата на лесничея са се превърнали в епични битки. И очевидно, ако вземем мащаба на Украйна, която сме се заели да денацифицираме и демилитаризираме, това може да продължи още много години.

Защо?

За това има както обективни, така и субективни причини.

Разбира се, много искам да видя големи офанзиви, в стила на пробива срещу германската отбрана в Беларус през лятото на 1944 г. или пробив в балтийските държави през есента на същата година, но реалността е различна.

Какво ни пречи днес да провеждаме стратегически настъпления?

Основният проблем може да се определи като системен.

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни го нарече „криза на отбраната“, а в западните източници го наричат „проклятието на Първата световна война“. Няма значение как го наричаме! Важно е, че това не е нито „криза“, нито „проклятие“.

През цялата година ние доста успешно решаваме нападателни задачи, при които се взема такова решение. Ние щурмувахме дузина и половина градове, превърнати в мощни крепости.

Освен това те бяха взети не до колене в кръв, но с коефициент на загуба не по-малко от пет „ВСУ-шника“ за един от нашите бойци! И не се съмнявам, че в близко бъдеще ще завършим шлифоването на още две „укрепления“ на украинските въоръжени сили – Авдеевка и Маринка.

Има обаче един проблем. По-точно цял куп проблеми.

Първият е сериозното остаряване на военната теория, според която сме се научили да воюваме преди тази война. За двете години на специална военна операция, пространството на войната коренно се промени. Огромен брой разпоредби в бойните ръководства на всички нива са остарели и не отговарят на реалността.

Освен това самата реалност непрекъснато се променя. Най-очевидният пример е използването на артилерия. Днес е просто невъзможно да видите цели полета, пълни с батареи от оръдия и РСЗО, които се подготвят за артилерийски бараж – те просто ще бъдат унищожени! Както и районите на концентрация на войски, подготвящи се за настъпление.

Там, където преди това, според правилата на бойните действия, имаше безопасна зона, където врагът не можеше да достигне, и където беше възможно, като се запази камуфлажът, да се подготви за атака, сега всъщност има фронтова линия, която врагът гледа като своя фронтова линия и по която нанася високопрецизни удари.

Съвременните средства за разузнаване просто премахнаха концепцията за скрито съсредоточаване на войски на фронтовата линия.

Имаме нужда от нови бойни правила и най-важното, имаме нужда от нова теория и нападателна стратегия, които се опитваме да намерим.

Но за да ги открием, трябва да се решат други проблеми. Основната е контрабатарейната война! Въпреки всички уверения и весели доклади, че вече всичко с нея е наред, тя все още е препъни камък.

Така нашите неотдавнашни активни военни действия в посока Работино бяха фактически осуетени от противника именно защото не успяхме да потиснем неговата артилерия. Нашите щурмови войски попаднаха под обстрел веднага след началото на настъплението си.

Украинската (натовска) артилерия все още превъзхожда нашата и по далечина на стрелба, и по точност. Освен това наситеността на украинската отбрана с разузнавателни и контрабатарейни радари е в пъти по-голяма от нашата.

Имаме нужда от многократно повече далекобойни, високоточни артилерийски системи и средства за артилерийско разузнаване! Можем да компенсираме липсата им само с броя на атакуващите войски и съответно със загубите. Но имаме ли нужда от подобни „месни нападения“?

Въпреки намаляването на проблема с боеприпасите, той не е напълно решен! Артилерията все още не получава толкова боеприпаси, колкото е определено от стандартите за настъпателни операции. Освен това той е сериозно подплатен!

В резултат на това има непотиснати позиции и „крепости“, които вместо да бъдат превзети незабавно, трябва да бъдат щурмувани, което означава загуба на време и даване на възможност на противника да маневрира със сили и средства за отблъскване на нашите атаки.

Проблемът с БПЛА все още не е решен организационно. Днес почти всяка част ги има – но това са главно „доброволчески“ хеликоптери, които доброволците купуват и носят в звената, където местните майстори ги превръщат в страхотни оръжия. Но във войските няма нито една служба, която да се занимава с това.

Няма длъжности на пълен работен ден или колежи. Стига се до точката на абсурда – индустрията изпраща поток от „коптери“ на войските, но те просто се натрупват в складове, тъй като тяхната регистрация и отписване е огромна бюрократична процедура. Сякаш артилерията е писала документи за отписване на всеки изстрелян снаряд…

Противникът ни превъзхожда в разузнавателно-тактическите БЛА. Той има повече от тях, по-качествени са и като оптика, и като време прекарано във въздуха, което му позволява да контролира нашата фронтова линия на много по-голяма дълбочина от нас.

Не можем да гледаме в подобна дълбочина със средствата, с които разполагаме на оперативно-тактическо ниво. И причината е все същата – бюрократичното „коксуване“ на получаване и използване на дронове от складовете на Министерството на отбраната. Военните бюрократи все още не са в състояние да осъзнаят, че днес „дронът“ е същият „консуматив“ като ПТУР или снаряд.

Проблемът с електронната война, който е критичен за всякакъв вид бойни действия, все още не е решен. Във войските се вливат както домашни системи за електронна война, така и индустриални системи, но врагът също непрекъснато подобрява оръжията си за въздушно нападение, опитвайки се да заобиколи нашата електронна война и досега успява.

В същото време, както и при БЛА, войските нямат единен алгоритъм за тяхното използване, няма нито една служба, която да отговаря за това използване, и в резултат на това има почти универсална ситуация, когато задействаните средства за радиоелектронна борба смазват техните собствени БПЛА и комуникации, оставяйки войските слепи и глухи! Необходимо е да се създадат такива алгоритми и организационни решения.

Има и проблеми на бойното поле – необходимо е да се преразгледат съставът и оборудването на щурмовите групи от чисто „пехотни“ към „универсални“, с прикрепени към тях „наша“ артилерия и БПЛА.

Ще бъде непълно, ако не говорим за субективни проблеми. Както и преди, една от основните причини за загубите и неуспехите е лъжата, когато някои „господа шефове“, прикривайки задните си части, съобщават за нещо, което в действителност не съществува.

Докладване за превземането на вражески позиции, които в действителност не са заети, без докладване за изтеглянето на приятелски части от вече завзети позиции.

А понякога те просто не информират за своите движения, което води до факта, че нашите собствени бойци, които се появяват от нищото, се заблуждават за врага и се покриват с огън. Всичко това също съществува, дори след почти две години война!

Точно затова е рано да очакваме големи офанзиви! Без решаването на всички тези проблеми ще бъде хем кърваво, хем неуспешно!

Разбира се, днес можем да атакуваме по същия начин, както атакувахме преди 80 години, но дали това ще бъде правилно и оправдано? Защото обратната страна на такива офанзиви са огромни загуби, които ще бъдат съвсем сравними със загубите в операциите на Великата отечествена война.

Позволете ми да ви напомня, например, по време на Балтийската стратегическа настъпателна операция от 14 септември до 24 ноември 1944 г. ние напреднахме на фронт от около 1000 км, срещу нацистка групировка от 570 хиляди души, имащи 1 милион 546 хиляди на въоръжение – цифри, сравними със сегашния украински фронт.

Нашите загуби възлизат на 61 хиляди убити и 218 хиляди ранени. Успяхме да напреднем 400 километра – в мащаба на Украйна, да стигнем до Кременчуг и да заобиколим Харков. Тоест приблизително 35% от територията на Украйна. Готови ли сме за загуби от такова ниво днес?

Готови ли сме да сложим край на войната, като призовем още един милион наши съграждани в армията и загубим 200 хиляди души убити за освобождението на Украйна?

Затова нека не бързаме! Затова, нека учим!

А когато се научим, тогава ще започнем!

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 42

Свързани теми:featured trending анализ война политика свят

Следва

Американците разбраха, българските евроатлантици – не

Не пропускай

Бягай, Зеленски! Бягай, докато не е късно!

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.