АНАЛИЗ

Какви са проблемите с производството на оръжие на Запад?

Напоследък един от основните проблемни въпроси на западната помощ за Украйна е изчерпването на военните запаси на страните от НАТО и невъзможността за бързо увеличаване на производството на оръжие, пише украинското издание „Страна“.

Последният пример е нарушаването на плановете на ЕС за производство на един милион снаряда за Украйна. Този проблем беше признат както от външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба, така и от германския министър на отбраната Борис Писториус.

За мнозина в Украйна тази ситуация изглежда парадоксална. САЩ и ЕС се възприемат като индустриални свръхсили, които на теория би трябвало да могат да произвеждат дори не милиони, а милиарди снаряди „без напрежение“. А за финансирането уж няма проблеми – ще напечатат толкова долари и евро, колкото им трябват за тази цел. Освен това разширяването на военното производство означава нови работни места, разширяване на производството и икономически растеж.

Така че какъв е проблемът за Запада да увеличи военното производство?

Наистина, преди около 40 години за военнопромишления комплекс на страните от НАТО нямаше да е трудно да осигури производството на оръжия в обеми, необходими за война със същата интензивност като тази, която в момента се води в Украйна. Но западната икономика се е променила много оттогава.

Първо, след края на Студената война и разпадането на СССР страните от НАТО драстично намалиха военното производство. Преобладаващата концепция бе, че повече няма да има войни като Втората световна война. Следователно трябва да се разчита на високопрецизни оръжия и високопрофесионални, макар и малобройни въоръжени сили, които биха били достатъчни за участие в конфликти с ограничен интензитет някъде в Косово, Ирак, Афганистан или Сирия.

Второ, през последните десетилетия на Запад процесът на деиндустриализация набра скорост. Смяташе се, че страните от ЕС и САЩ преминават към по-високо, постиндустриално ниво на развитие, а тежкият труд в заводите остана за жителите на незападните страни.

На тази основа бяха изградени дългосрочни планове за инвестиции и като цяло за развитие на икономиката.

Ето защо, когато през 2022 г. Западът беше изправен пред необходимостта рязко да увеличи производството на оръжие, това се оказа много трудна задача. Оказа се, че за тази цел липсват много неща – от производствен капацитет до работната сила.

Разбира се, с течение на времето (след година, две, три) тези проблеми могат да бъдат решени. Но при едно условие – ако правителствата гарантират на производителите на оръжие, че ще купуват оръжия от тях не само докато се водят войните в Украйна или Израел (които могат да приключат всеки момент), но и гарантирано поне още 10 години.

И тук не става дума за десетки милиарди долари и евро, които сега се отпускат на Украйна, а за трилиони.

Какъв е тогава проблемът за САЩ и ЕС да ги напечатат?

Проблем има. Факт е, че САЩ и ЕС правят това (активно печатане на пари) с известни прекъсвания през последните 15 години след кризата от 2008 г. И особено по време на пандемията, когато правителствата буквално заляха с пари западните икономики, които бяха поставени на „пауза“. Това доведе до нарастване на инфлацията и външния дълг. А в случая на ЕС то беше насложено с проблемите, причинени от войната в Украйна, която засегна особено силно германската икономика. Ето защо както Федералният резерв на САЩ, така и Европейската централна банка напоследък повишават лихвените си проценти, за да ограничат инфлацията и да „затегнат“ паричното предлагане.

В същото време оръжията, за чието производство ще са необходими трилиони държавни долари и евро за разгръщане, не са обикновени стоки. По-голямата част от тях няма да отидат за продан на свободния пазар, а ще бъдат дарени на Украйна и други съюзници на Запада, както и използвани за попълване на складовете на собствените им армии. Всъщност това е още един огромен проблем с парите, който може да подкопае усилията за стабилизиране на финансовата сфера.

Това е основният проблем на западните държави, които са изправени пред дилемата какво да правят в подобна ситуация: да смятат, че инфлацията е по-малкото зло в сравнение с военната заплаха от страна на враговете и следователно е необходимо да започнат военно производство с пълен капацитет, отделяйки за него толкова пари, колкото е необходимо, независимо от макроикономическите последици. Или да се тръгне по пътя на намаляване на други държавни разходи в името на оръжейното производство, като се реализира принципът „оръжия вместо петрол“ (или „оръжия вместо зелен преход и въглеродна неутралност“). Или да се опитат на този етап да замразят войната в Украйна, да не позволят на войната в Израел да се разшири, за да могат да започнат да решават проблемите със собствения си военно-промишлен комплекс планово и постепенно, а не в извънреден режим.

Всъщност трудността да се избере една от тези възможности е основната пречка за увеличаване на военната подкрепа за Украйна.

А как е в Русия?

В Русия (както и в Украйна) след разпадането на СССР процесите на деиндустриализация и разрушаване на военнопромишления комплекс бяха още по-широки, отколкото на Запад.

Все пак има някои нюанси.

След войната в Грузия през 2008 г. Москва стартира програма за модернизация и превъоръжаване на армията, за която бяха отпуснати стотици милиарди долари. Въпреки това, както показаха събитията от 2022 г., руската армия все още не беше готова за съвременна война с висока интензивност, а руският военнопромишлен комплекс не произвеждаше достатъчно оръжия с необходимото качество. Но в Русия още преди пълномащабната война беше извършена известна работа по възстановяването на производствените мощности (на Запад това започна едва сега), което създаде предпоставки за сравнително бързо разгръщане на военната продукция.

Макар че трябва да се отбележи, че за Русия, както и за Запада, наливането на огромни средства във военното производство (и войната като цяло) крие високи инфлационни рискове (особено в условията на не най-високите цени на руския износ и проблеми с реализацията на редица стоки поради санкциите). И това вече има ефект – цените в Русия ускориха ръста си през последните месеци.

Въпреки това платежният и търговският баланс на Русия остават на излишък, а олигарсите, притиснати в ъгъла от западните санкции, се връщат в Москва с парите си, което дава на руското правителство известна сигурност.

Освен това има още два фактора, за които се говори по-малко, но които въпреки това оказват сериозно влияние върху способността на Русия да снабдява армията си с оръжие. Това са Беларус и Северна Корея.

Беларус беше един от основните „цехове“ на съветския военнопромишлен комплекс по време на СССР. Президентът Лукашенко, за разлика от Русия и Украйна, от 90-те години на миналия век насам се стреми да запази производствения потенциал независимо от това дали дадено предприятие се „вписва в пазара“ или не, дали носи печалба или не. Ето защо той не закрива предприятията от военнопромишления комплекс, въпреки че това причинява големи загуби на икономиката. И сега Русия се възползва от това – беларуските предприятия работят усилено, за да изпълняват нейните военни поръчки.

Имаше много съобщения за това, че Северна Корея продава снаряди от складовете си на Русия. Но напоследък западните медии съобщават за друг процес – производство на оръжия за Русия в севернокорейски производствени мощности. А това също е много важен момент от гледна точка на попълването на арсеналите на руската армия.

Освен това има и Китай, който според западните разузнавателни служби все още не е доставял оръжие на Русия, но потенциално може да го направи. Това включва най-перспективните области, например дроновете, в чието производство Китай е световен лидер. Понастоящем и Украйна, и Русия купуват китайски безпилотни самолети на свободния пазар, но ако Пекин вземе политическо решение да насочи основния поток към Руската федерация (модифицирайки БПЛА директно в заводите за военни цели), това може сериозно да промени баланса на силите на фронта.

Всички описани по-горе фактори осигуряват настоящото количествено предимство на Руската федерация в областта на въоръжението. Какво ще се случи по-нататък, зависи от стратегическото решение, което Западът ще вземе по отношение на въоръжаването, както и от позицията на Китай.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 46

Свързани теми:featured trending анализ война политика свят

Следва

Мутрата Пеевски превръща ДПС в неофашистка партия

Не пропускай

Защо батката Борисов се прави на бабаит, но е по страхлив от заек

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.