АНАЛИЗ

Ердоган очаквано се извъртя и предаде Путин

Известна е цената за предателството на Ердоган: Отговорът на Русия идва след часове

В Турция има смяна на политиката без смяна на първото лице. Проблемно е да се извади страната от бездната на икономическата криза без финансова помощ от Запада, който отчасти я създаде. Ползите за Анкара от партньорството с Русия са големи, но Турция няма да бъде спасена.

Независимо дали на 17 юли удължим изключително изгодната за Турция зърнена сделка или не, Ердоган, който е принуден да се преклони пред Запада, ще трябва да изключи взаимодействието с Русия и приятелството с Путин. Време е Москва да спре да се церемони.

Ветеранът в американския журналист, професионален разобличител Сиймор Хърш, който има широки връзки във Вашингтон, назова сумата, за която президентът на САЩ Джо Байдън получи промяна на курса от Ердоган. Носителят на наградата Пулицър в платформата Substack написа:

„Джо Байдън получи това, от което се нуждаеше преди срещата на върха на НАТО тази седмица, като по някакъв начин обърна турския президент Реджеп Тайип Ердоган отвътре, …който обяви, че ще подкрепи членството на Швеция в НАТО.“

„По някакъв начин“ е така: „Байдън обеща, че МВФ ще предостави на Турция така необходимата кредитна линия от 11-13 милиарда долара“.

Хърш каза, че Ердоган е обезсърчен от скъпото възстановяване на инфраструктурата и жилищния фонд на страната след опустошителното земетресение през февруари и от „острата финансова криза“, която Турция преживява.

„Байдън трябваше да спечели, докато Турция е в тежка финансова криза“, цитира източника си Хърш.

Този кредит, смята разобличителят, може да бъде решаващ фактор за промяна на политиката на Ердоган, който се стреми да запази рейтинга си след скорошното преизбиране.

Седем потвърждения за капитулация

1. Хърш всъщност само потвърди това, на което опитните анализатори вече бяха обърнали внимание, и чрез сравнение направи очевидните изводи от всички известни факти.

Ето ги: Турция предсрочно и предизвикателно – преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс – освободи пленените нацистки лидери от „Азов“ * в Украйна, въпреки че според условията на сделката с Русия, която Кремъл потвърди, те трябваше да останат там до края на войната.

Руската общественост възмутено прие тази стъпка като предателство, измама и национално унижение. Плюнката на Ердоган в лицето на Русия беше насрочена за Деня на семейството, любовта и верността.

2. Турция отблокира, въпреки изгарянето на Кораните, приемането на Швеция в НАТО, знаейки много добре срещу коя държава е насочено. В замяна Швеция обеща да „положи усилия“ за модернизиране на митническия съюз между Турция и ЕС.

Швеция също така ускорява процеса на присъединяване на Турция към ЕС и преговорите за безвизов режим. Стокхолм се съгласи да улесни вдигането на санкциите и премахването на пречките пред Анкара в областта на военно-промишления комплекс и инвестициите, а не да подкрепя кюрдските групи, които Анкара смята за терористични.

3. Ердоган започна усилено да настоява за приемането на Турция в ЕС, където – особено начело с него – не са много склонни да я видят и блокират влизането на Анкара всячески от няколко десетилетия. И Съединените щати обещават подкрепа на Турция по този въпрос.

4. След изборите в Турция беше съставено правителство, в което ключови постове получиха протежета на Запада. И така, министър на финансите стана Мехмет Шимшек, който дълги години работи във Великобритания и САЩ и е тясно свързан със западните финансови структури. Любопитно е, че той е кюрд по националност, а това говори много .

Начело на централната банка е назначена Хафизе Еркан (първата жена в Турция на този пост), която е учила в чужбина и е работила в американската инвестиционна банка Goldman Sachs, един от стълбовете на Фед.

Първото й решение беше да повиши лихвения процент, на което „популистът“ Ердоган се противопоставяше през целия си президентски мандат.

За едно такова предложение той незабавно уволни директорите на Централната банка. Но сега не е така. Накратко, говорим за съвсем различно правителство от това, с което сме свикнали да си имаме работа.

5. След разговор с Владимир Зеленски във връзка със срещата на върха във Вилнюс, Ердоган каза, че Украйна е достойна и заслужава членство в НАТО и че той подкрепя края на конфликта чрез преговори, но „на базата на пълна солидарност с Украйна“.

В Украйна започна строителството на завод за производство на турски дронове Bayraktar.

6. Президентът на Турция на среща с Байдън във Вилнюс обяви началото на нов етап в отношенията със САЩ.

„Смятам, че е настъпил моментът за консултации на ниво държавни глави в рамките на стратегическия механизъм“, заяви той.

„Днес виждам тази среща в кулоарите на НАТО като първа стъпка към това. Миналите ни срещи бяха нещо като загрявка. Но сега започваме нова фаза“, цитира ТАСС Ердоган.

7. Байдън е готов да прехвърли изтребители F-16 на Турция, обсъжда се премахване на ограниченията за военното сътрудничество на Анкара с Вашингтон.

Президентът на САЩ каза, че възнамерява да работи с Турция за укрепване на отбраната и възпирането в евроатлантическия регион, тоест срещу Русия.

Какво означава това?

Патриотичните сили на Турция бързо разбраха кое какво е. Вестник Aydinlik в частност пише, че Ердоган се е „поддал на молбите на Запада“ и е отстъпил по въпроса за влизането на Швеция в НАТО.

А заместник-председателят на политическа партия „Родина“ Утку Рейхан нарече съгласието на Анкара за приемането на Швеция в алианса „срамно решение“, отбелязвайки, че Ердоган и Ко „се поддадоха на шантажа на Запада“.

В местната блогосфера бих искал да подчертая два коментара, които удрят в очите. Телеграм канал Сърдарян:

Накратко: 1. Ако Ердоган не устройва Запада, тогава защо няма милиони протестиращи по улиците след обявяване на изборните резултати, ЕС не излиза с изявление, осъждащо изборните нарушения?

2. Ако с разлика от 2% Западът реши да не подкрепи кемалиста Кълъчдароглу, веднага поздравявайки Ердоган, тогава каква цена трябва да плати за това? Зад приемането на изборните резултати в Турция стоят сериозни договорки между Запада и Турция. Ще видим промяна на политиката в държавата, без да сменим нейния лидер.

Максим Жаров:

„Ранното завръщане на нацистите от „Азов“ * в Киев показва колко незначителна е цялата „турска“ преговорна писта, Ердоган и Абрамович заедно с него, сега са незначителни за англо-американските модератори на украинския конфликт“.

„Всъщност с това решение на Кремъл беше заявено (и дори в момента на поредното засилване на „посредническата дейност“ на Абрамович в Москва!), че оттук нататък цената на всички неформални споразумения по този път е нула със 100% вероятност“, добави той.

Ние „викахме“ за един отбор…

Да, изглежда не само Москва е искала победата на Ердоган на изборите, но и … Вашингтон, където много добре знаеха, че антиердоганската коалиция, която беше съставена за изборите от разнородни елементи, не е жизнеспособна и ще се разпадат бързо в случай на победа.

Истинската им цел вероятно е била друга – да изплашат Ердоган и да го принудят да се преклони пред Запада, с което, както виждаме, турската опозиция доста се справи, след което изчезна.

Всъщност те просто чакат края му, защото няма вечни „султани“. Американците на „пейката“ имат и големия враг на Ердоган Фетхуллах Гюлен.

Фактът, че задкулисната сделка на Ердоган с Вашингтон преди изборите или по време на тях – между първия и втория тур, е приключила, личи от факта, че западняците не дадоха на своите поддръжници в Турция команда за майдан след съмнителната победа на „султана“ с разлика от едва няколко процента гласове.

И после се случи това, което беше написано по-горе. Освен това, това е само началото.

А това, че Путин спаси Ердоган от смърт по време на военния пуч в Турция през 2016 г., предупреждавайки за нападението на заговорниците с цел да го убият на почивка – добре, подминаваме го.

Благодарността в политиката не означава нищо за повечето политици. Основното нещо са интересите на страната, или на нейния управляващ режим…

Правене на изводи

Накратко, всичко показва, че Ердоган се е откупил от Запада, като се отказва от суверенитета и че независимо дали ще удължим сделката за зърно на 17 юли или не, той ще ограничи ангажимента с Русия и ще започне да ни затруднява живота.

Иначе няма да получи 13 милиарда заем от МВФ. Без него турската икономика ще продължи да пада, а народът, обеднял пред очите ни от чудовищна инфлация, половината от който не може да понесе седящия на власт Ердоган, ще въстане срещу неговия режим.

За Ердоган няма избор между личната му власт, която държи Турция над ръба на пропастта, и Русия. Тук всичко е очевидно.

Особено ако англосаксонците обещаха да подкрепят великодържавната „туранска“ политика на Анкара в Закавказието и Централна Азия, насочена срещу Русия и близка до сърцата на турските националисти и ислямисти, към които Ердоган апелира.

Какво от това?

Следователно всякакви отстъпки от страна на Москва към Турция, вдъхновени от лобисти на сделки със зърно, които искат да спечелят пари и да служат на Запада, ще доведат до успеха на новия курс на Ердоган и ще се обърнат срещу Русия.

Тепърва трябва да развиваме страната, а не да живеем от паралелен внос, купувайки от турците, които се държат грубо с нашите туристи, консумативи, безвкусни зеленчуци и плодове.

Единственият начин да отрезвите Ердоган и Ко, които имат много неща от Русия, е да покажете максимална твърдост. Само в този случай Анкара ще помисли за последствията и може да забави, да ограничи раздялата с Москва, така че самите те да не бъдат много уязвени.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 154

Свързани теми:featured trending анализ война криза политика свят

Следва

Западните служби пробват нервите на Путин чрез убийства и разрушения

Не пропускай

Ердоган очаквано се извъртя и предаде Путин

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.