АНАЛИЗ

Всички знаем, но си траем: Бандити управляват България

Една турска поговорка гласи: „Да му имаш втория акъл на българина!“. Смисълът е ясен и насочва към първосигналното невежество на нашенеца, коригирано понякога от мъчителен катарзис и закъсняло осъзнаване. Мъдростта на тази сентенция е доказвана безброй пъти от живота, но защо ми се струва, че в наши дни и „вторият акъл“ се оказва също толкова нефелен и сбъркан като първия.

Нашето общество, ако все още имаме право да се отъждествяваме с тази социално-историческа категория, се лута като племе от зрящи слепци, които не могат да разчетат и най-елементарната истина. Или не искат, защото е по-удобно и по-безопасно да бъдеш едноклетъчен организъм вместо човек с „втора сигнална“, тоест морална, мисловна, критична система. При „комунизма“ поне съществуваше битовото дисидентство в кухнята и под юргана, а сега и това го няма…

Култът към Бойко записа две десетилетия

и все още е в действие. Наистина, удивителна устойчивост на първобитните масови инстинкти, дресирани най-вече чрез екрана и въобще чрез цялата медийно-информационна среда, преливаща от „мисирки“, „баджаци“ и „баджанаци“.

Впрочем, не трябва да подценяваме предварителната подготовка и стратегическата визия на сценаристите и режисьорите, създали явлението „Борисов“. Без съмнение, те са изчислили изключително точно и първия, и „втория“ акъл на българите. В сметката, естествено, трябва да бъдат включени и личните качества на родния „Франкенщайн“, многократно надминал очакванията на своите родители.

Природна дарба за манипулация на околните, харизма, чар, усет за ситуация и… „ротация“ на 180 градуса. Плюс гениална способност за измъкване от всяка неприятна галимация. Тоест, култът към личността на Бойко Борисов придоби екзистенциални, паранормални, направо сексуални стойности, недостижими за предшествениците в жанра Вълко Червенков и Тодор Живков. Дори за „Вожда и Учителя на народа“ Георги Димитров.

А сега се чудим и маем как, защо, нима, докога ще продължава така? Онзи ден Къро, вчера Галев, безкрайна кървава сеч по пътищата, украински рекет и съответните корупционни схеми плюс обяснения между разни твари от породата „Мата Хари“?! Много просто – откакто майорът от Пожарната и „лейтенант“ от силовия сектор сложи голямата шапка и лъскавите генералски пагони на Главен секретар на МВР, назначен от „царя“, се очертаха контурите на операция „Любимец-21“, ако използваме числото на новото столетие.

Постепенно, методично и садистично чрез технологията на масовата мозъчна трапанация от екрана и Мрежата на нацията бе внушено, че на Земята е слязъл българският Месия, съчетаващ политически идеологеми, фолклорни песнопения и еротични видения.

За всекиго по нещо и всичко в един Образ: „най-младият син на Партията с баща партиен секретар“ – наше момче за „червените бабички“; „…дедо ми го утрепаха комунистите“ – попътен на античервения реванш; строител на пътища като римски Цезар; парче от народа чрез „филията с мас“ и, разбира се – „аз съм прост, и вие сте прости…“; един от елита с пурата, Джипката и топлата връзка с „Лукойл-Правец“ и трибуна „Моци“ в Разград; куче за Путин и кучешка поза в полата на Меркел…

И, може би най-важното и най-фаталното за България от култа към Банкя – от Главното секретарство в МВР през трите премиерски мандата у нас бе наложена Матрицата на „улицата“, като метафорично обобщение на бандитския диктат. Бойко и ГЕРБ не са създатели на групировките, но поради природата на Лидера и на неговата Корпорация за осребряване на Властта цялата държавна и обществена система у нас бяха деформирани, опорочени и криминализирани до степен на тотален разпад, направил възможна трагикомичната история около Ангел Христов. Уви, днес нашата страна се асоциира по света най-вече с Галеви, Къро, Таки, Брендо, Пепи Еврото и подобните герои от сивата фауна.

А ние с гайдите знаем немалко за шуробаджанашките, землячески, роднински, любовни и спортни назначения, за „обществените поръчки“ с белязани карти от белота в „Дианабад“, за източването на еврофондовете чрез виртуални проекти, кухи декари земя и мъртви глави добитък. Да не стигам до чудовищните комисионни за стотици милиони покрай поръчките за имагинерни „фантоми“, излишното оръжие, „енергийната диверсификация“ и „зелената фалшификация“.

Да, всичко това е ясно, а много остава зад Стената на Омертата, но и досега Бойко Борисов е прав, когато съгреши дори. Също като Партията от легендарния стих на Христо Радевски. Точно така, след като и онези „отличници“ от Харвард, които уж искаха да го арестуват, сега го бранят като френската комунистка Раймонда Диен. Преди 73 години смелата девойка ляга пред влага с танкове за окупационните сили на Париж в Индокитай. Ще се намери ли подобна героиня у нас, която да изрази несъгласието на българския народ с оръжейните доставки за бандеровската хунта в Киев? Съмнявам се заради „първия акъл“…

Всички знаем, но си траем

Но да попитам – сега ли все още Главният прокурор се сети за това, което от близо десетилетие бе ясно на всеки втори футболен запалянко у нас? Очевидно „вторият акъл“ на българина действа на втора скорост и винаги изостава от Истината, консумирана по правило студена. Всички знаем, но си траем, за да не паднем от коня на Винету. Виж, Царя Освободител си плаче за демонтаж, наред с Гурко, Скобелев, Столетов…

И малко отклонение за освежаване. Тези дни пътувах из Балканите и в един момент маршрутът ме срещна с набор от Хърватия, който типично по нашенски изрече каламбура: Тито -беше електричар, Живков – печатар, а Бойко – пожарникар! Оказва се, че и не толкова близките комшии са наясно с нашето дередже.

Продължихме лафовете на студено пиво със Сталин и Путин, без да пропуснем Хитлер, цар Борис, Милошевич и Вучич, а събеседникът ми, явно силно зависим от Мрежата, се възмущаваше от своя президент Зоран Миланович, който тези дни заяви, че няма да допусне неонацистка риторика в Хърватия под мотото „Слава на Украйна“. Както и оръжие за Зеленски. Аз от своя страна си помислих, че Зоран и Орбан са светъл лъч в тъмата на Слугинажа, но предпочетох да сложа точка и да се разделим без усложнения. Пардон, а какъв „русофил“ е Румен Радев?

Продължавам с футболната разходка, тъй като на зеления терен и наоколо се преплитат видимите и невидимите вектори на официалната и задкулисната държава. Мастит доскорошен футболен президент, ерудиран и информиран човек, ми разказа съвсем откровено как Бойко Борисов е изпратил една от „главните строителни корпорации“ да изградят част от стадиона в Подуяне срещу ресто по „обществени поръчки“.

Успоредно с идентична схема с фирма, участваща в магистрала „Хемус“ на североизток. И още. Цял Пловдив знае за политическата поръчка за десетки милиони с адрес „Колежа“ и „Лаута“, от която общинарите се видяха в чудо, а местните и националните данъкоплатци продължават да покриват. Кметът на ГЕРБ Здравко Димитров се опита да каже нещо по темата, но на секундата му бе отнет микрофонът, а мандатът му на практика приключи предсрочно. Ето това представлява Системата „Бойко“, докарала страната до пълен институционален и морален колапс.

Национални предатели? Не, жалки ласкатели!

Напоследък доби актуалност темата за „националните предатели“, активирана след записите на Руди Василев от седянката на ПП. Вече обсъждахме това неформално СРС, от което за сетен път се убедихме, че плащаме още едно ДДС, а именно – Данък Добавен Слугинаж. Така излиза от откровенията на „кирчовците“ как всичко съгласуват, координират и рапортуват пред Посолството. Впрочем, българите извън „първия“ и „втория“ акъл са наясно и без самопризнанията на харвардските пудели.

Национални предатели? Не, тази квалификация е прекалено силна за този евро-атлантически планктон от вида „цаца“. По-точно е да се каже – жалки ласкатели, готови да плюят на баща, майка и родина, само и само да угодят на глобалната Директива за осигуряване на тил, финансиране, снабдяване и, ако се наложи, пушечно месо за войната на САЩ и сателити срещу Русия в Украйна.

Именно това е целият зор за редовно правителство на всяка цена, защото един служебен кабинет не разполага с пълномощия за пълноценно включване в поредната „Коалиция на желаещите“ без право на отказ…

Всички други алабализми за Шенген, Еврозоната и т.н. са добавка към основната Директива на „началниците“, а именно – всичко за фронта, всичко за победата в Украйна! За това им трябва „правителство на всяка цена“, ако ще и за сметка на индулгенция за Мафията-държава от близо две десетилетия насам. С уточнението, че Тройната коалиция с всичките си грехове бе детска игра в сравнение с „чудото“ ГЕРБ. И така до ПП-ДБ…

Между другото, Гешев започва да ми става симпатичен, защото спокойно можеше да си трае и да замине посланик по живо, по здраво. Но той очевидно се удари челно в сентенцията, гласяща, че няма ненаказано добро. Тоест, чувството му за елементарна справедливост възнегодува срещу номерата на Бойко и ГЕРБ след всичко, което Главният прокурор е направил за Системата.

Това не го оправдава, но обяснява много неща. Защо обаче ми се струва, че Брюксел ще се направи на три и половина за „Барселонагейт“ и всичко от този порядък, за да наложи новото ДДС. Разбирай, Слугинаж докрай, точно по вкуса на родния „елит“, готов да посреща с един букет Сталин и Хитлер, Байдън и Путин. Първият и „вторият акъл“ на нашенеца са зомбирани със заклинания за Диктатурата на Кремъл до 10 ноември 1989-та, а оттогава досега е все същото с обратен знак и цвят.

Post Views: 422

Свързани теми:featured trending анализ българия коментар конспирация корупция скандал

Следва

Какво значи „борба с дезинформацията“

Не пропускай

Започна да ни омръзва непрекъснатото бърборене на „военни експерти“ за война

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 5

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.