АНАЛИЗ

Урсула цинично заплаши Китай, Макрон се държа като простак

Френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заминаха за Китай. За да изпълнят заповедтта на Байдън за вбиване на клин между Москва и Пекин.

Посещението на френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Китай изглежда най-малкото странно. Визитата на Макрон е държавна и затова ще бъде приета по съответния протокол. А от каква страна е фон дер Лайен, е трудно да се разбере.

А обясненията на официалния представител на Европейската комисия Ерик Мамер, че „президентът Макрон я покани да отиде с него – и тя се съгласи“, освен усмивка, не предизвикват нищо. Според Макрон той би искал „да представи единния глас на Европейския съюз пред Пекин“.

От гледна точка на китайците изглежда най-малкото неуважително. Държавното посещение на Макрон беше договорено, а не двойното посещение на Макрон с фон дер Лайен за зареждане.

Китайците са скрупульозни по отношение на протокола, всякакви символи и дреболии в международната политика, те не смятат за дреболии. Затова се създава впечатлението, че Макрон умишлено се натъква на развалянето на всякакви споразумения, които смята да постигне.

А той искаше нищо по-малко от това да забие клин между Русия и Китай, които изграждат траен съюз в лицето на Вашингтон, който губи ролята си на световен хегемон.

„Искаме Китай на наша страна да окаже натиск върху Русия“, Макрон каза преди пътуването.

Благодаря ви за откровеността

Макрон обаче не можеше да си направи труда да декларира целите на визитата си. Той е просто пратеник на администрацията във Вашингтон. Може да се предположи, че Макрон иска предварително да привлече подкрепата на Китай като гигантски пазар с огромно търсене и в същото време гигантски производител на стоки, необходими на Франция и цяла Европа.

Ръстът на китайската икономика, нейните външноикономически връзки и спадът на този фон на подобни показатели в САЩ се изразяват най-малко във факта, че Китай изпреварва САЩ по отношение на търговията с Европейския съюз от няколко години.

И затова е напълно разбираемо, че Макрон ще обсъди тази тема от взаимен интерес със Си Дзинпин. Но задача номер 1, дадена на Макрон от американските му началници, не е това, а да посее семената на раздора между Москва и Пекин.

Но има проблем. Самите държави не могат да направят това. Президентът на Китай не желае да общува с президента на САЩ. Си просто игнорира Байдън. Наскоро говорителят на Белия дом Джон Кърби каза, че Байдън има желание да разговаря със Си Дзинпин, но че китайският лидер засега е „доста зает“.

Както Ройтерс отбеляза в тази връзка, разговорът между Си Дзинпин и Байдън може да бъде „първата стъпка“ в нормализирането на отношенията между Пекин и Вашингтон. Но въпреки усилията на американската дипломация, Китай „не прояви особен интерес“ към тази идея.

Но как да стане? Американците са в беда. Си пътува до Москва и проведе приятелски разговор с Путин. Много са решили, но какво точно не им е ясно на американците. Те знаят само, че техният кошмар за съюз между Русия и Китай се е превърнал в реалност, която трябва да бъде разрушена.

Или поне да разберат подробностите от разговорите между Путин и Си и докъде смятат да стигнат Москва и Пекин в „приятелството си срещу САЩ“. Такава е приблизителната мисъл на стратезите от Белия дом.

Но тъй като самите Съединени щати не могат да се намесят поради „заетостта“ на председателя на КНР, те изпращат при него „договарящия се“ Макрон. Освен това, придружен от шефа на Европейската комисия, което трябва да демонстрира, че Макрон не говори за себе си, а за целия Европейски съюз.

Отделно за „гинеколога на цяла Европа“

На пръв поглед посещението на фон дер Лайен в Китай също изглежда абсолютно абсурдно, ако се вярва на декларираните намерения да „представи единния глас на Европейския съюз пред Пекин“.

В навечерието на това посещение, на 30 март, ръководителят на ЕК говори в Института по синология на Меркатор, опитвайки се да критикува „визията на Китай за нов световен ред“, която противоречи на тази, която колективният Запад се опитва да защитава. Фон дер Лайен не се съгласи, че Китай вижда себе си като център на новия световен ред.

„Видяхме това в позицията на Китай, който демонстрира алтернативна визия за световния ред, в който индивидуалните права са подчинени на националната сигурност, в който сигурността и икономиката имат предимство пред политическите и гражданските права“, каза фон дер Лайен.

В същото време ръководителят на Европейската комисия се опита да научи Пекин как да се държи във вътрешните работи.

„Европа трябва да бъде по-смела по отношение на Китай, който стана по-репресивен у дома и по-настоятелен в чужбина“, тя каза.

Имаше лекции за това какви стъпки Европа очаква от Китай на фона на украинския конфликт. Тя каза, че позицията на Китай по ситуацията в Украйна „ще бъде определящ фактор в бъдещите отношения между ЕС и Китай“. Това е крещящ ултиматум.

И след това шефът на Европейската комисия се надява на някакъв напредък в отношенията между Европейския съюз и Китай? Много странно влизане, ако не вземете предвид две обстоятелства.

Първо, посещението на фон дер Лайен в Китай е по-скоро наложително запознанство в ролята й на кандидат за овакантения пост на генерален секретар на НАТО. Г-жа фон дер Лайен води своеобразна „предизборна кампания“ за най-високия пост в алианса. И за това трябва да лае Китай. И е по-добре, ако лаете срещу Китай направо в Китай.

И втората задача на шефа на Европейската комисия е, че и тя като Макрон си вършат домашното, дадено й от Вашингтон – да докаже на китайското ръководство, че бъдещето е на САЩ и техните съюзници в Европа, а там няма нужда да се занимават с Русия.

Фон дер Лайен просто излъчва същата теза, която президентът Джо Байдън би изложил, общувайки директно с другаря Си, ако Си реши да вдигне телефона.

Има мнение…

В експертните кръгове има мнение, че посещението на Макрон и фон дер Лайен в Пекин само по себе си не е насочено към разрушаване на руско-китайските връзки, а е част от многостранна комбинация.

Напоследък в западната преса се появяват намеци, че Украйна се стреми към мир с Русия и уж възнамерява да създаде някаква международна коалиция за тази цел. Беше обявено, че именно за това онзи ден „президентът“ Зеленски е отишъл във Варшава.

Това беше директен сигнал за Москва, че Съединените щати – главният и единствен истински пазител на Киев – са готови да говорят с руското ръководство за мирните условия в Украйна.

Ако Москва се съгласи на преговори, какво ще й предложат САЩ? В крайна сметка най-голямата опасност за Съединените щати е икономическият растеж на Китай, той е този, който лишава американците от световна хегемония, основата на която са парите и само парите.

Но икономически развит Китай не е толкова опасен, колкото съюз с Русия. И е възможно да се откъсне от Русия, като се компрометира Русия например като „партньор, който не изпълнява стратегическите си задължения“. На мирните преговори за Украйна САЩ може да предложат на Москва „международно признаване на цяла Украйна като част от Русия“. Те могат да предложат дори повече. Но в замяна Русия да се откаже от стратегическия си съюз с Китай.

Следващата част от този многократен ход ще бъдат „много поверителни“ преговори между американците и Китай, по време на които те ще информират китайската страна, че Русия „е разменила отношенията си с Китай за своя суверенитет над Украйна“. Не е трудно да си представим реакцията на „измамен“ Китай. Русия трябва да е нащрек.

Провал, който се знаеше предварително

Но да се върнем на сегашното посещение на Макрон. Той ще бъде приет в Пекин на най-високо ниво, няма съмнение. Китаецът ще прояви любезност към своя спътник от ЕС, дошъл без покана. Но истинската цел на посещението на тази европейска двойка е изписана на челата им. А китайците могат да четат и по-сложни текстове. Те четат и много по-сложни знаци.

В тази връзка бих искал отново да повдигна въпроса за когнитивните способности на Макрон и фон дер Лайен, както и на техните шефове във Вашингтон. Толкова много неуважение към хората, които имат багаж от пет хиляди години мъдрост, могат да бъдат само наистина глупави хора.

Има вероятност, следвайки ясно указанията на задгранични куратори, Макрон и фон дер Лайен да се държат като идиоти – както се държа канадският премиер Джъстин Трюдо, когато, противно на правилата, изнесе в пресата съдържанието на преговорите си с китайското лидерство. Си Дзинпин се скара на канадския премиер по време на последната среща на Г-20, което беше заснето от видеокамера. Не може да се изключи, че ако Макрон и фон дер Лайен безразсъдно поискат Си да прекъсне връзките си с Москва, те също ще бъдат изправени пред голямо бичуване.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 634

Свързани теми:featured trending анализ политика свят скандал

Следва

Бившите комсомолци се пребоядисаха в цинични УкроАталантици

Не пропускай

Продължава „странната война“ в Украйна

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.