БЪЛГАРИЯ

Правителството назначи 24-ма нови областни управители

С правителственото решение са освободени досегашните областни управители.

Министерският съвет прие решение за назначаване на 24-ма нови областни управители.

Николай Шушков е назначен за областен управител на Област Благоевград. В периода 2009 г. – 2010 г. е заемал поста началник на Митница Югозападна България, а от 2005 г. до 2008 г. e бил началник на Митница Кулата. През 2021 г. е началник Митнически департамент на Thessaloniki Port Authority S.A. dry port Sofia – „ТПА“ София“ ЕАД. Висшето си образование е завършил в Полтавския университет по икономика и търговия в Украйна.

Мария Кънева е назначена за областен управител на Област Бургас. В периода 2001 г. – 2009 г. е била областен управител на Стара Загора, а преди това е била зам.-директор на РЗОК в Стара Загора. От 2018 година е декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет. Професор е по административно право и процес.

За областен управител на Велико Търново е назначен Георги Гугучков. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Транспортно строителство“ от НВУ „В. Левски“ във Велико Търново. В периода 1998 г. – 2001 г. е бил командир на бригада и началник на Горнооряховския военен гарнизон. Има дългогодишен управленски опит в частния сектор в сферата на енергетиката и строителството в градска среда.

За областен управител на Област Видин е назначен Огнян Михайлов. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Управление на обществения ред и сигурност на Република България“ от Академията на МВР. През 2017 година е бил областен управител на Видин. Преди това от 2015 г. е работил в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. От 2003 г. до 2009 г. е бил директор на ОД-МВР Видин.

Иван Сълов е назначен за областен управител на област Враца. От 2016 г. до 2018 г. е работил в АЕЦ „Козлодуй“ като първо заема позицията началник отдел „Технически системи за сигурност“, а след това – началник отдел „Логистика на запасите“. Дълги години е работил в Областната дирекция на МВР в град Враца, като в периода от 2004 г. до 2009 г. е бил неин директор. Висшето си образование е получил във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – гр. Долна Митрополия със специалност „Радио оборудване на летателните апарати.

За областен управител на Габрово е назначен Борислав Бончев. В периода 2013 г. – 2019 г. е заемал поста директор на Областна дирекция на МВР в Габрово. Завършил е висшето си образование в Техническия университет в Гарово, където придобива квалификацията „Електроснабдяване и Електрообзавеждане“.

На Област Кърджали областен управител става Даниел Делчев. От 2004 г. до 2006 г. се е занимавал с мониторинг на програми и проекти, финансирани от ЕС в Министерството на икономиката и енергетиката и в Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия. Бил е също изпълнителен директор на европейски проектен център в гр. Кърджали, както и управител на бизнес инкубатор в града. Притежава икономическо образование от УНСС.

Александър Пандурски е назначен за областен управител на Област Кюстендил. От 2013 г. до март 2021 г. заема длъжността ръководител на Областна пощенска станция – Кюстендил. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Радиотехника“ от Техническия университет в гр. София.

За областен управител на Област Ловеч е назначен Светослав Славчев. Бил е дългогодишен служител в Областната дирекция на МВР в Ловеч. Бил е дългогодишен служител в ОД на МВР-Ловеч, където в периода 2010 г. – 2015 г. е началник отдел на „Охранителна полиция“. Завършил е Висшето военно общовойсково училище във Велико Търново.

Валери Димитров е назначен за областен управител на Област Монтана. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Национална полиция“ от ВВОУ „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. От 1993 г. до 2015 г. е работил в системата на МВР, като е заемал различни длъжности, включително и директор на Областната дирекция на МВР – Монтана.

Иван Васев е назначен за областен управител на Област Пазарджик. Работил е в системата на МВР, като от 2014 г. до 2015 г. е бил зам.-директор на Областната дирекция на МВР-Пазарджик. Дълги години е практикувал като адвокат в Адвокатска колегия в гр. Пазарджик. Завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР гр. София.

За областен управител на Област Перник е назначен Симеон Василев. Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание, както и зам.-кмет на община Перник в периода 2011 г. – 2013 г. От 2015 г. досега е бил зам.-директор по лечебната дейност и началник на операционен блок в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ в гр. София. Завършил е Медицинския университет в София.

За областен управител на Област Плевен е назначен Марио Тодоров. През 2017 г. също е заемал длъжността областен управител на Област Плевен. Преди това в периода 2002 г. – 2010 г. е бил зам.-директор на Областната дирекция на МВР – Плевен. Получил е висшето си образование във ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново.

Ангел Стоев е назначен за областен управител на Област Пловдив. През последните години е работил в частния сектор като прокурист. В периода 2008 г. – 2010 г. заема длъжността директор на Регионална дирекция ДАНС – Пловдив, а преди това е дългогодишен ръководител в Регионална дирекция Национална служба „Сигурност“ – Пловдив. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Международни икономически отношения“ от УНСС, а също така е доктор по философия от Академията на МВР – София.

За областен управител на Разград е назначен Иван Борисов. Работил е в Общинско предприятие „Паркстрой“ – Разград, като в последните години е негов директор. Бил е зам.-областен управител на Разград от 2013 г. до 2014 г. Притежава икономическо образование от УНСС.

За областен управител на Област Русе е назначен Борислав Българинов. Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание. От 2009 г. досега е адвокат. Завършил е Висшия институт на МВР – София.

За областен управител на Област Сливен е назначен Минчо Афузов. От 2015 г. до 2017 г. е бил общински съветник в Общински съвет – Сливен. Преди това дълги години работи в частния сектор. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Международни икономически отношения“ в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

Стефан Сабрутев е назначен за областен управител на Област Смолян. От 2011 г. досега е бил общински съветник в Общински съвет – Смолян, а преди това, от 1999 г. работи в частния сектор в сферата на строителството. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по „Екология на селищни системи“ от Аграрния университет в Пловдив.

Радослав Стойчев е назначен за областен управител на Софийска област. Бил е народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание, а преди това е бил зам.-кмет на Община Самоков. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по „Икономика и организация на труда“ от УНСС.

Иван Чолаков е назначен за областен управител на Област Стара Загора. От 2016 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Стара Загора, преди това дълги години работи в системата на МВР, като в периода 2013 г. – 2016 г. заема длъжността директор на Областната дирекция на МВР-Стара Загора. Получава висшето си образование в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Станимир Парашкевов е назначен за областен управител на Област Търговище. Работи 27 години в системата на МВР, като в периода 2009 г. – 2013 г. е директор на Областната дирекция на МВР в Търговище. Завършил е Академията на МВР със специалност „Охрана на обществения ред и борба с престъпността“.

Минко Ангелов е назначен за областен управител на Област Хасково. Бил е народен представител в 45-ото Народно събрание, а през 2017 г. е областен управител на Област Хасково. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ от Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в гр. Пловдив.

Валентин Александров е назначен за областен управител на Област Шумен. Работил е в системата на МВР дълги години, заемал е и длъжността директор на Областната дирекция на МВР в Шумен, а през 2017 г. е бил областен управител на Област Шумен. Получава висшето си образование в Шуменския университет.

Георги Чалъков е назначен за областен управител на Област Ямбол. В последните две години работи като управител в частния сектор, а в периода 2015 г. – 2020 г. е бил заместник-кмет на Община Тунджа. През 2017 г. е бил областен управител на област Ямбол. Завършва висшето си образование в УНСС със специалност „Икономика на търговията“.

За временно изпълняващи длъжността областен управител на областите Варна, Добрич, Силистра и София са назначени настоящите заместник областни управители, съответно – Петър Манчев, Живко Желязков, Илиян Великов и Живка Такева-Първанова.

С правителственото решение са освободени досегашните областни управители.

Post Views: 158

Свързани теми:featured trending българия

Следва

Изчегъртаха Сачева от Надзорния съвет на НОИ

Не пропускай

Оставете ни да произвеждаме на село и ще извадим България от кризата

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Увеличават се населените места на воден режим в страната

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.

„Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество“, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция “ Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.

Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта „Осигуряване на вода“.

„Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме“, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.

От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.

„Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване“, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ наличният обем в яз. „Тича“ е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.

В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.

Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.

Post Views: 13

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?

Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев

Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е, че тогава вече няма да е важно за имаме до 3% дефицит. Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев.

Той подчерта, че и тази година не е сигурно, че ще успеем да се вместим в рамката на дефицит от 3%, защото всеки месец той расте с 1 милиард лева. А в края на годината традиционно са предвидени големи плащания. Този път обаче те няма да се случат, защото няма да има пари. Така нито ще бъде реализирана капиталовата програма, нито ще бъдат дадени 13-и заплати на служителите в държавата сфера.

„Големият бюджетен риск обаче е след като (евентуално) влезем в еврозоната. Тогава вече разюздаността и популизма могат да вземат връх. Защото 3-те процента дефицит вече няма да са важни. И ще можем да си правим не 18, ами и 28 милиарда. Гръцки сценарий в действие. Както реформите спряха веднага след влизането ни в ЕС през 2007 и започна голямото точене на еврофондове“, посочи още Владислав Панев.

Той подчерта, че другата драма в държавата в момента е в сектора на енергетиката. Ето защо:

„Последният парламент гласува такива огромни компенсации (всичко над 180 лева за мегаватчас), че сега се изплащат милиони на час. И то парите няма как да се вземат от нашите производители, както през 2022 година. Защото сега сме нетни вносители. Ще изгребем всичко, което можем. И на следващите дупе да им е яко. Въобще рулетката с популизма се завъртя със страшна скорост. И не виждам някой да иска да я спре.“

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 23

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.

Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.

Народно събрание на България

Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.

По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.

Избори

Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.

Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.

Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.

Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“

Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.

Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.

Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.

Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.

В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.