България 10 години не се управлява, властва се над България, анализира той. Според него през 2018 г. окончателно е унищожена надеждата за разбирателство между САЩ и Русия, твърди социологът
Кънчо Стойчев, социолог, в интервю.

• Каква политическа година изпращаме? Коя беше открояващата полемика през 2018-а година? Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през следващата 2019-а година? Въпросите задаваме на социолога Кънчо Стойчев. Господин Стойчев, каква беше годината от политическа гледна точка според вас?
• Не можем да започнем какъвто и да било анализ каква e била годината в България, без да погледнем голямата част, от която сме ние – Европа, какво се случва в Европа и каква беше годината в Европа. И от друга страна без да погледнем и това какво се случва в света, в който се намира Европа, тоест глобалната картина.
  И ако започнем от нашия любим континент и съюз, ние виждаме, че това беше една, изпълнена със сблъсъци и проблеми година, която най-точно може да бъде характеризирана със задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Не казвам на демокрацията, а именно на този тип представителна демокрация, която откъсва избрания от хората да ги представлява елит, завърта го този елит в олигархични кръгове, съвсем се прекъсва връзката с управляваните, със суверена, който би следвало да задава посоката на развитие, откъдето следват огромни равнища на недоволство и на недоверие. Демокрацията е система, която изцяло се основава върху доверие. Ударът в доверието за демокрацията е удар във фундамента.
  Може би е излишно да изброявам за нашите слушатели – и Франция, и Италия, и положението в Германия, та стигаме чак до проблеми, които никога на нашия континент не е имало, да спомена Швеция например. Там се изостря социалното напрежение.
  Глобално погледнато отминалата година окончателно унищожи надеждата и знаците преди 12 месеца, че е възможно разбирателство между САЩ и Русия.
  Всъщност основният глобален конфликт в момента не е между Щатите и Русия, а между Щатите и Китай. Това са двете истински икономически суперсили, които се съревновават за икономическа доминация.
  Знаем – това е свързано и с властовата политическа доминация. Но Русия, бидейки, както често се определя – военен гигант и икономическо джудже именно във военните си измерения взема второто място и се явява изключително важна част от пъзела за пренареждане на глобалния ред.
  Да, в криза е не просто и само представителната демокрация по света. В криза е и установеният след Втората световна война глобален ред.
  И тази година, за съжаление, ясно показва пътят, към който ще се върви. За съжаление, това ще е път на допълнително напрежение и конфронтация с огромни рискове, струва ми се, не за глобална война, но с огромни рискове за локални една или две войни, които за съжаление ще засегнат и Европа, като потенциалните пунктове на подобно стълкновение, което най-вероятно дори ще бъде и нарочно инициирано с погрешната мисъл, че някой може да спечели от подобен сблъсък.
  Двете точки са Косово и Украйна.
  Виждаме, че и двете точки са изключително близки до нас.
  Сега се връщам на България. Ние не сме изключение от кризата, която е в Европа. Кризата на представителната демокрация е даже може би и по-дълбока в България. Недоверието в управляващите е огромно. Нараства протестният потенциал, който даже в определена степен вече се изяви. И със сигурност през следващата година той рязко ще се изяви този потенциал.
  Продължава и сблъсъкът вътре в обществото. Той през годината ми се струва, че стана необратим. Обществото е разделено на няколко части. На политическо равнище виждаме сблъска между управляващите и опозицията, който става все по-непримирим, което не вещае нищо кой знае колко добро, тъй като едно управление със стратегически цели, с дългосрочен характер изисква базово разбирателство. Такова през изминалата година не се постигна. Нещо повече – това, което се задава идната година, е повече сблъсък, а не повече разбирателство.
• А наблюдавате ли все още надпревара между двете водещи партии – ГЕРБ и БСП – или може да говорим за отстъпление?
• Аз не виждам отстъпление. Това, което регистрират повечето колеги социолози и включително нашата изследователска група, е изравняване на потенциалния електорален резултат между ГЕРБ и БСП с отчетлива ерозия на ГЕРБ, а не по линия на ръст на БСП. Ръст няма. При БСП има стабилизация на високо равнище, но едва ли има възможности за ръст, докато при ГЕРБ, както се казва – има възможности за ход надолу.
  Да погледнем какво се случва през изминалата година. През изминалата година България не промени своето последно място в Европа и в редица отношения, в редица критерии дори се отдалечи от предишни свои малко по-добри представяния в ключови класации, в ключови сфери.
  Тоест в кратък извод България продължава не просто да е последна, но продължава да се отдалечава от това, което наричаме „сърцето на Европа“ – европейските постижения.
• А на какво отдавате това? Защо се случва това, а не вървим напред? Кои бяха грешните ходове?
• Казвал съм го много пъти и пак ще го кажа – страната не се управлява. Тази коалиция, която е на власт, тя властва. Между власт и управлението разликата е от земята до небето.
  Властването, взимането на властта, задържането на властта и упражняването на властта е един процес и изисква едни качества, докато управлението на страната изисква съвсем други качества. България вече 10 години не е управлявана, а се властва над България.
  Само ще дам един кратък пример. В резултат на властване напредък не може да бъде постигнат в една демократична среда, каквато е европейската. Тази година беше приет за десета поредна година дефицитен бюджет. Как може да се говори за успех или каквото и да било придвижване напред? Защо? Хайде, в първите години на това десетилетие, добре. Но последните няколко години някой може ли да даде смислен отговор защо се планира дефицит?
  Нека погледнем ръста на държавния дълг. Тука ни се разказва, че някакъв заем бил връщан и бил намаляван дългът. Как да намалява дългът, като той планово се увеличава? За да знаем защо, тук опозицията е съвършено права, за да може да се планират едни бюджети, които са изкуствено дефицитни, за да може после едни пари да се разпределят извън волята на Народното събрание, тоест извън волята и погледите на обществото.
  И ако се насочим вече към следващата година, тя е изборна година.
  Със сигурност по закон два пъти ще гласуваме. Твърде вероятно е, да не кажа, че е почти сигурно, че ще бъдат три пъти, тъй като парламентарни предсрочни избори „чукат“ на вратата ни. Искам да разсея една илюзия, че каквото и да било ще бъде решено в резултат на европейските избори в България. Това е една голяма илюзия. Да, някой ще обяви победа. Но на европейски избори победа в България и никъде не може да бъде обявявана. Какво значи? Че едните ще имат 4 евродепутата, а другите ще имат 5, или 6 и 4. Да, но има още 10 места, които България има. Със сигурност нито една партия няма да постигне 8 + места. Никой не го предвижда, нито едва ли е възможно да се случи. По-скоро не е възможно. Тоест ще има един частичен резултат, който някой ще обяви за победа – било БСП, понеже има едно място повече, било ГЕРБ, защото има евродепутатско място повече?
  И какво? Това ще успокои българите ли? Това ще даде нов мандат на доверие? По никакъв начин няма да даде нов мандат на доверие. Напротив – при положение, че ГЕРБ, които с всички сили се опитват да додрапат до тези избори, за да регистрират едно място повече, да обявяват някаква гръмка победа и да се опитат да легитимират своето продължаващо участие, вече Господ знае колко години напред, това ще доведе до взрив в обществото.
  И всички политически партии трябва много добре да си дадат сметка, че европейските избори не са развръзка на ситуацията в България. Те са допълнителна завръзка на ситуацията.
  Чак, когато започнат да мислят по този начин, може би ще достигнат до някакви по-прагматични идеи.
• Господин Стойчев, с приближаването на евроизборите и предстоящите редене на листите, друга много обсъждана тема са отношенията на лидерът на БСП Корнелия Нинова и лидера на ПЕС Сергей Станишев. Като какви ги определяте вие тези отношения между двамата?
• Грешка би било да ги определяме в черно-белите тонове. Тоест само като добро и лошо. Или както имаше едно американско филмче за по-простата публика „Том и Джери“, даже за по-голяма простота единият герой беше бял, другият черен, за да не сбърка някой кой е лошият.
  Сложни са тези отношения, защото в тях има и конкурентост, и съперничество, но има и предопределено сътрудничество. Това, че съществува напрежение – това е безспорен факт според мен, че има напрежение в тези отношения. Това по никакъв начин не може еднозначно да се тълкува като негатив. Напротив – според мен това дава огромна сила на БСП, тъй като събужда един много важен дебат вътре в тази партия. Във всички случай прави много по-интересен и продуктивен вътрешнопартийния живот.
  А това увлича също така и хората, защото на хората им е писнало да гледат партии, в които доминира лицемерието и всичко на повърхността е идеално и равно, а всъщност всички знаем, че това не е така. Така че аз не мисля, че това е недостатък в случая.
  Да, Станишев е силен лидер, доказал се лидер. Човек с наистина огромни международни постижения и принос. Нинова също е изключително силен лидер, което го виждаме. То си личи просто. Тя излъчва сила, енергия и политическа власт. Така че какво лошо? Нищо лошо няма.
• Какво да очакваме от малката коалиция – трите партии, конфликтите помежду им? Дали ще се явят заедно на евроизборите, или не изключвате нови конфигурации?
• Трудно ми е да си представя, че ще се явят заедно на евроизборите, но дори да се явят заедно, което може би ще се стремят да го направят, това няма да им донесе кой знае колко голям плюс, защото те успяха да пропилеят една добра инерция, която бяха натрупали допреди няколко месеца. Допреди големите скандали със Симеонов, с „Атака“ и така нататък. Техният образ и в обществото, и сред техните привърженици вече е разделен, вече не е единен. Така че дори да се явят обединени, това не означава, че те ще отбележат добър резултата. Тъй като нека не забравяме, че европейските избори – бариерата е 6%, а не 4 %.
• Господин Стойчев, кое определяте като кулминацията в политиката през 2018-а година, говорейки си преди малко за развръзка? Кое ще има отражение върху картината през следващата година?
• Това, което ще има най-голямо отражение, е неадекватността на управляващата коалиция. Като че ли те си зариват главата в пясъка и не искат да видят реалните проблеми. Те даже не успяват да сменят наратива.
  Ние продължаваме, публиката, да слушаме как някакви барабани свирят някакви тържествени маршове за някакви феноменални успехи. А от друга страна виждаме, че България е не просто на дъното, че България копае дъното. Ето това противоречие, което според мен управляващите не осъзнават в необходимата степен, ще им изиграе най-голямата, щях да кажа шега, ако не бе трагедия.
• А очаквате ли да се промени политическата ситуация?
• Политическата ситуация ще ескалира. Тя няма да ескалира и веднага да премине в някакви цветя и рози. Очаквам по-скоро напрегнати времена. За мен няма съмнение, че България ще премине през криза. И колкото по-бързо и организирано го направим, толкова по-добре, защото вторият вариант е да преминем през една дълга и неорганизирана криза, която винаги завършва с неизвестен резултат.
• Какъв тип политически перспективи са необходими, за да се случи това?
• Не разбирам смисъла на „политическа перспектива“. Може би имате предвид политически ходове. Ако са политически ходове, аз мисля, че тези политически ходове ще бъдат в крайна сметка продиктувани от волята на избирателя. И всъщност в негови ръце, както винаги, е и ключовата завръзка. Тъй като виждаме една нарастваща инфлация, едно драстично задълбочаване на неравенствата в страната и то неравенства на ниско равнище, защото неравенства има и в Германия, но равнищата на неравенства в Германия са други. То ще се стигне до изразяване на недоволство по един доста по-убедителен начин, тъй знаем, че зимните месеци изпразват семейния бюджет. И фактът, че ние вече 28 години правим политически прогнози по това време на база на климатични особености, тоест дали е пролет, лято, есен, зима, показва една огромна неразвитост на страната.
  И за успехи не може да става дума, ако ние продължаваме като индианци да сме зависими дали е пролет, лято, есен, зима. Напредналите нации, нациите, към които се стремим и континентът, на който живеем, по никакъв начин не си определят съдбата в зависимост от сезона. Нашата съдба все още зависи от сезона. Това само по себе си е показателно.
• А кой се открои като силен политически играч през изминалата година?
• Кой е политическият играч през изминалата година? Аз бих споменал двама души.
  Безспорно президентът Радев в рамките на пълномощията му не взема като че ли позиция на наблюдател, взе доста активна позиция.
  Същевременно трябва да отдадем дължимото и на борбеността на Корнелия Нинова. Тежка година за нея, но ние видяхме независимо дали я харесваме, или не я харесваме, или кой я харесва, или не я харесва, вие питате за политически качества. Видяхме отчетливи политически качества и успех в една линия, която тя налага. Правилна или неправилно, също не коментирам, но категорично е политически успех.
• Що се отнася до президента, как намирате неговата идея и инициатива да организира дискусия миналата седмица на тема „Избори“, „Прозрачни избори“?
• Напълно легитимно, колкото и да се опитват управляващите да твърдят обратното. Той ги удари в сърцето, даже не намериха сили да отидат. Единственото, за което намериха сили, е да кажат: „Той няма право да говори“.
  Всеки български гражданин има право да обсъжда избирателната система, камо ли президентът, който олицетворява нацията. Българското общество в момента е страшно възбудено на тема честност на изборите, изборни механизми, начин на гласуване. И това, че управляващите казаха: „Не му е там времето и мястото. Времето и мястото му е в парламента“ е тежък автогол. Хората отдавна в България нямат доверие в този парламент, в този тип парламент, в този тип представителна демокрация.
  И президентът напипва този пулс, поставяйки на обсъждане въпроси като как гласуваме, по каква система, кого избираме, защо го избираме и така нататък. Това са напълно легитимни въпроси. Даже бих казал – това са съдбоносните въпроси. И фактът, че управляващите бягат от съдбоносните въпроси, виждаме какво се случи с машинното гласуване. Там няма никакъв риск, за разлика от електронното гласуване, тъй като машинното гласуване не може да бъде манипулирано. То е и евтино. Като техническо решение е доста евтино. И фактът, че се отказват, сериозно ще постави под съмнение легитимността на следващите избори.
• Господин Стойчев, финални думи. Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през 2019 година?
• Икономика, икономика, икономика. Бизнес средата в страната се влошава. Някак си ни се казва съвършено погрешно, защото тези управляващи май са убедени, че нещо те раздават някакви пари, че нещо те правят. Трябва ясно да знаем всички и да помним, че всички пари, които харчи правителството – дали увеличава, намалява заплати, пенсии – всичко това са наши пари. Това са пари, които са изработени от трудещите се, заетите хора и от българския бизнес, защото ние живеем в 90% частна икономическа среда, капиталистическа икономическа среда.
  Именно тези условия са влошаващи се. Те са отвратителни. Не говоря само за корупцията. Говоря за административния произвол, говоря за монополизирането, липса на борба с монополите, картелизиране, което не само ограбва българския гражданин, но и убива възможността за българско производство. И винаги повтарям едно и също – няма и не може да има държава, няма такава държава на света, която да не почива върху собствено производство. Да, има едно-две изключения държави и банки, но те са плод на международно споразумение от типа на Монако, Лихтенщайн и така нататък. Ние естествено не можем да бъдем такава държава.
  Успехът ни като българи и успехът ни като държава изисква успех и на българското производство, каквото и да е то. Българската държава не се грижи за това производство. Не само, че не се грижи, а и пречи. Така че, ако просто престане да пречи, това вече би било голяма победа.