СВЯТ

„Абсолютен срам“, „обида за републиката“… столът на френския президент Макрон се разклати

„Изключително обидни хомофобски забележки“, „абсолютен срам“ и „обида за републиката“. Това са думите, с които френските политици и пресата реагират на изказванията на президента на страната Еманюел Макрон. При какви обстоятелства френският лидер е казал нещо ненужно и защо това може да има много сериозни последици за него?

Преди няколко дни циклонът „Шидо“ удари френската отвъдморска територия в Индийския океан – райския архипелаг Майот. Скоростта на ураганния вятър на моменти надхвърляше 220 километра в час. Покривите на къщите отлетяха, а по-нестабилните постройки бяха изцяло отнесени.

Емануел Макрон, президент на Франция

Очевидно Макрон първоначално не е възнамерявал да лети до Майот, но мащабът на бедствието е бил такъв, че френският президент е трябвало да се яви лично.

Трябва да се отбележи, че Майот, поради принадлежността си към Франция, има особена притегателна сила за населението на съседните острови, което в масата си живее в крайна бедност. Вследствие на това Майот е препълнен с нелегални мигранти, които се опитват да стигнат дотук по всякакъв начин – и не живеят в къщи.

Бедствието е оставило много хора без нищо. Освен това бяха засегнати училища (повече или по-малко оцелелите бяха превърнати в центрове за временно настаняване) и болници. Също така след циклона се изостри въпросът за питейната вода, лекарствата, електричеството (заради вятъра палмите се чупеха като кибрити и късаха електропроводи) и основните удобства.

Очевидно Макрон първоначално не е възнамерявал да лети до Майот, но мащабът на бедствието е бил такъв, че френският президент е трябвало да се яви лично. Той направи това със значително закъснение, което съвсем не се отрази благоприятно на местните жители. Разгневените хора крещяха „Макрон трябва да подаде оставка“ и „имаме нужда от вода“. Президентът се опита да разведри обстановката с шега: „Циклонът не съм аз, не съм виновен“. Но там, където дори водата е проблем, шегите не действат добре.

Страстите се разгорещиха, а от тълпата започнаха да се чуват обиди и обвинения, че Франция не прави нищо, за да помогне на хората. В един момент, разярен, Макрон изригна: „Да, ако не беше Франция, щяхте да сте 10 000 пъти по-дълбоко в лайната!….. Няма място в Индийския океан, където на хората да се помага повече, отколкото тук!“.

Отстрани това изглеждаше като голям бял мъж, идващ от добре нахранен, проспериращ метрополис, който се гаври с местните жители, докато им казва да се радват, че изобщо са признати за част от Франция. Изстъпленията на Макрон предизвикаха възмущение, така че той трябваше да се оправдае. И по навик реши да обвини за това партията на Марин льо Пен.

„Имаше хора от Националното събрание, които застанаха срещу мен и които обиждаха Франция… Виждате ли, когато Франция е обидена, нейният президент се ядосва“, обяви Макрон, без да му мигне окото.

Марин льо Пен изригна срещу Макрон, след като той се оправда с нейната партия за бедствието в Майот: Никога не съм чувала по-долен аргумент при такива сериозни обстоятелства

„Никога не съм чувала по-долен аргумент при такива сериозни обстоятелства“, отвърна Марин льо Пен. – „Значи причината за гнева и отчаянието на жителите е Националното събрание?“. Други опозиционни политици заклеймиха президента за арогантност, за презрение, за това, че иска да разиграе „шоуто на Макрон“. Но всичко това беше, може да се каже, само прелюдия към реакцията на няколко статии в Le Monde, в които бяха цитирани изказвания на Макрон в тесен кръг. Те имаха ефекта на бомба.

Трябва да се каже, че самият Le Monde е неочаквано място за публикации от този вид. Дълго време Le Monde беше скучен, по свой начин добър и доста проправителствен вестник. Възниква въпросът: какво би могло да се случи, ако тук и сега бяха решили да напомнят на президента за това, което той някога е казал. А той е казвал неща, от които на добрите французи би трябвало да им настръхнат косите от ужас.

Така например миналата есен, говорейки за медицината в присъствието на министъра на здравеопазването Орелиен Русо, Макрон каза: „Аз не мога да се съглася: „Проблемът на нашите спешни отделения е, че те са пълни с Мамаду“, намеквайки за нефренския произход на пациентите или на персонала. Кристоф Прюдом, говорител на Асоциацията на лекарите от спешната помощ, обаче не се съмнява, че президентът е имал предвид пациентите мигранти и нелегални мигранти, които изглежда струват твърде много пари на държавата.

Думите на Макрон бяха определени като расистки, а Мануел Бомпар, член на партията „Непокорена Франция“, написа, че това е „абсолютен срам“ и „обида за републиката“.

Обкръжението на бившия премиер Габриел Атал било наричано от Макрон – малки педерасти

Вестник Le Monde обаче вече беше в дълбоките води, а медиите обърнаха внимание на обществеността, че по времето на министър-председателя Габриел Атал резиденцията му, дворецът Матиньон, с лекота е била наречена „лудница“ от обкръжението на Макрон, а хомосексуалното обкръжение на премиера – „малки педерасти“.

Жените също го получиха: ръководителката на Зелената партия, депутатката Марин Тонделие, и Луси Кастес, претендентка за премиерското място, бяха наречени от Макрон „кокотки“ (жена с леко поведение).

„Тук всичко е отбелязано: расизъм, хомофобия, сексизъм“, написа депутатът Франсоа Руфин. Депутатът Клеманс Гет заяви, че расисткият език „налага въпроса, че той (Макрон) е недостоен за мястото си“. „Ако тези думи се потвърдят – отбеляза депутатът Давид Жиро, – те само засилват легитимността на призивите за оставка на президента“.

Разбира се, официалните представители на президента отрекоха по най-категоричен начин съдържанието на статиите в Le Monde. Самият вестник реагира на изявлението на представителите на Макрон, като уточни, че е абсолютно сигурен в източниците си.

Като се има предвид тежестта и влиянието на Le Monde, случилото се има белезите на явна атака срещу президента, целяща да отслаби още повече позициите му в момент на политическа криза и да го тласне към повече или по-малко принудителна оставка. Не само, че Макрон беше публично разобличен като човек, който прави етично съмнителни изявления, но и че това по някакъв начин вече вбива клин между президента и неговите поддръжници.

Другият въпрос е дали наистина ще се стигне до оставка или импийчмънт, но семената на съмнението, че Макрон е достоен за поста си, вече са посяти във френското общество. И там, може би ще видите, че ще изплуват още някои неприлични изказвания или президентът, самозабравил се, отново публично ще отбележи някакъв конфуз, който окончателно ще погребе репутацията му. Вече се изказаха прогнози за възможността за предсрочни избори на френския президент. И най-важното е, че както в случая с самоволното разпускане на Националното събрание, което отприщи настоящата политическа криза във Франция, няма да има кого да обвини: всичко ще бъде негово собствено дело.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 10

Свързани теми:featured trending корупция политика свят

Следва

Западът изпадна в потрес от предизвикателството на Путин и не се яви на дуел!

Не пропускай

Огромни разходи за ремонт на „Северен поток – 2“ при бъдеща експлоатация

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп планира да стартира незабавно напускане на САЩ от СЗО от първия ден на мандата му

Екипът на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп активно работи в подготвяне на възможностите Америка да прекрати своето членство в Световната здравна организация. Това пише Ройтерс, като цитира информация, предоставена на агенцията от правен специалист в областта на здравеопазването.

„Разполагам с достоверна информация, че той наистина планира да оттегли (САЩ) вероятно още в първия ден или в началото на управлението си“. Това казва пред Ройтерс Лорънс Гостин, професор по глобално здравеопазване в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Здравният специалист е освен това и директор на Центъра за сътрудничество на СЗО в областта на националното и глобалното медицинско право.

Доналд Тръмп обявии война на СЗО още в предния си мандат и искаше да прекрати членството на ДАЩ в организацията. Времето му не стигна обаче, а спечелилият тогава изборите Джо Байдън отмени решението му.

Обръщаме внимание, че войната на Доналд Тръмп със Световната здравна организация не е от вчера. Припомняме, че републиканецът е отправял многократно критики към СЗО, които са свързани с коронавируса. Пандемията бе един от инструментите, с които демократите го атакуваха в предната президентска кампания, като твърдяха, че не е взел достатъчно сериозни мерки за ограничаването на пандемията, както и, че омаловажава последиците ѝ.

Самият Тръмп не беше радетел на затварянето, заради болестта, защото си даваше сметка за икономическите последствия, които ще сполетят икономиката на Съединените щати. Всъщност затварянето бе един от сериозните мотиви за емитиране на гигантски дълг от САЩ, нещото, което той не искаше да допусне, но пък демократите нямаха нищо против. Днес ефектът от него е видим.

Тръмп не беше радетел на затварянето, заради болестта, защото си даваше сметка за икономическите последствия, които ще сполетят икономиката на Съединените щати

КритичноБГ припомня още, че Световната здравна организация иска да може да определя, кога при пандемия да налага ново затваряне (локдаун – национална карантина), като решението на органа да е над това на правителствата, т.е. не подлежи на отмяна. Това означава, че СЗО ще концентрира огромна наднационална власт в ръцете си и която ще е по-голяма от тази на държавните власти по света.

Планът, който съответства на дългогодишните критики на републиканския лидер към здравната агенция на ООН, ще предизвика драматична промяна в политиката на САЩ в областта на глобалното здравеопазване и ще изолира Вашингтон от международните усилия за борба с пандемиите, прогнозира от своя страна Ройтерс.

Робърт Кенеди-младши критикува ваксините срещу Ковид от първия ден на прилагането им в световен мащаб. Това го превърна в мишена на фармацевтичната мафия

Политиката за оттегляне на САЩ от СЗО съответства и на решението му да номинира няколко открити опоненти на организацията за висши постове в сферата на общественото здраве, включително Робърт Ф. Кенеди-младши, който, Ройтерс припомня, че е скептик по отношение на ваксините. Кенеди-младши бе номиниран за министър на здравеопазването и хуманитарните въпроси – пост, който контролира всички основни американски здравни служби, включително центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA). Това означава, че той може да се противопостави и на голяма част от фармацевтичната мафия в САЩ по-известна като „Биг фарма“.

След изказванията на Кенеди срещу ваксините всички големи медии в САЩ, Великобритания и Европа като след подаден сигнал започнаха активна кампания в демонизирането му

Припомняме още, че фармацевтичната върхушка в Америка нарочи Кенеди за свой враг, заради острите му изказвания срещу ваксините за Ковид и най-вече, поради съмненията му за тяхната полза и убеждението му, че тъй като не са достатъчно тествани те ще причинят на хората много повече вреда. След неговите изказвания в тази насока всички големи медии в САЩ, Великобритания и Европа започнаха активна и грозна кампания срещу него. В не една и две статии, Кенеди беше представен, като човек, който няма правилна преценка и едва ли не е с психически отклонения.

Освен всичко, Тръмп инициира прекратяване на членството на САЩ в СЗО още през 2020 г., като се предвиждаше това да стане в рамките на една година. Времето му обаче не стигна това да се случи, а шест месеца по-късно неговият приемник в Белия дом – Джо Байдън, отмени решението.

Тръмп твърди, че СЗО не е потърсила отговорност от Китай за ранното разпространение на коронавируса. Той неведнъж е наричал организацията „марионетка на Пекин“ и обеща да пренасочи вноските за СЗО на САЩ към вътрешни здравни инициативи. Надали обаче, това е истинският аргумент за войната на републиканеца срещу здравната структура. По-скоро той е част от гореизложените факти, че заради пандемията бе активно атакуван в предната кандидатпрезидентска кампания, а също и надали би позволил СЗО да може да взима решения вместо него за налагане на локдаун в САЩ и той да няма инструментите да се противопостави на подобен ход.

Британският в. „Файненшъл таймс“ първи публикува информацията за плановете на Тръмп, като се позова на двама експерти, отбелязва Ройтерс. Световната агенция допълва, че екипът на Тръмп засега не е отговорил на молбата ѝ за коментар.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 2

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп иска да анексира Гренландия

Тръмп иска да анексира Гренландия към Съединените щати. Как това застрашава Русия?

Доналд Тръмп, който все още не се е върнал в Белия дом, продължава да намеква за териториални амбиции на САЩ. Той вече предложи идеи като приемане на Канада за 51-ия щат на страната, връщане на Панамския канал под контрола на САЩ и съживяване на планове за закупуване на Гренландия от Дания. „Абсолютна необходимост“, казва той за закупуването на най-големия остров в света. И така, Тръмп искаше да анексира Гренландия към Съединените щати. Как това застрашава Русия?

Според Тръмп собствеността и контролът върху Гренландия е стратегическа необходимост за САЩ. Тези изявления бяха направени малко след като той предложи кандидатурата на Кен Хоуъри за поста посланик на САЩ в Дания.

Ако Доналд Тръмп „купи“ Гренландия, той ще я превърне в американски военен пост в Арктика. И по този начин САЩ ще могат да „заключят“ Русия в Северния ледовит океан.

Гренландия вече има свои управленски органи, парламент, а през 2009 г. въведе държавен език. Вашингтон се опитва да купи острова два пъти – през 19 век, след като купува Аляска от руснаците, и през 1946 г., когато Труман предлага на Дания 100 милиона долара, но получава отказ.

Дания вече има опит в продажбата на територии: през 1917 г. тя продава Американските Вирджински острови за 25 милиона долара. Този прецедент повдига въпроса: защо Гренландия не може да бъде продадена по същия начин? Освен това Съединените щати вече купуваха големи територии като Луизиана.

Ако плановете на Тръмп да придобие Гренландия се осъществят, това може да доведе до големи военни промени. Островът може да се превърне в най-голямата американска база, където вече се намира съоръжението за противоракетна отбрана Thule. Освен това е възможно там да бъдат разположени стратегически бомбардировачи и ракети със среден обсег. Това може да е нова версия на проекта Iceworm от 60-те години на миналия век, който включва ракетни установки в ледени тунели.

Законово закупуването на Гренландия е възможно чрез договор за суверенитет, но това изисква съгласието на Дания и местното автономно правителство.

Нека ви напомня, че Гренландия принадлежи на Дания. Същият, който ще обяви война на Русия,- Икономистът Михаил Хазин отговори с ирония на плановете на Тръмп.

Повишеното внимание на САЩ към Арктика предизвиква безпокойство у Русия, смятат военни експерти. Факт е, че преминаването на стратегически и многоцелеви подводници на Северния флот към Атлантическия океан и други региони минава през Гренландия. Ако САЩ увеличат дейността си на острова, те биха могли да използват сонарни системи за откриване и прихващане на руски подводници, което ще създаде трудности за руския флот. Всъщност Съединените щати ще могат да „заключят“ Русия в Северния ледовит океан.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

Продължи да четеш

СВЯТ

Ердоган няма да може да построи тръбопровод през Сирия

Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни пътища към Русия за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Завземането на лъвския пай от Сирия от контролираните от Анкара ислямисти сега позволява на Реджеп Ердоган да започне да реализира своите геополитически амбиции. Наградите тук са северните сирийски територии (Алепо винаги е бил икономическият център на региона), решението на кюрдския въпрос, статутът на новия близкоизточен султан – и, разбира се, изграждането на газопровод от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа.

Факт е, че Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни на руските пътища за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Те не само щяха да извлекат пари от Европа, но и щяха да оказват натиск върху страната да влезе в ЕС. А също и по въпроса за защита на турската диаспора в Германия и други европейски страни.

Тогава обаче, през 2000-те години, Башар ал-Асад застана на пътя на геополитическите амбиции на Ердоган. Сирийският президент отказа газопроводът да премине през негова територия. Смяташе се, че по този начин той защитава интересите на Русия (която беше основният доставчик на газ за Европа и не се нуждаеше от конкуренция от евтин тръбопроводен газ от Катар) и Иран (който искаше да изпраща своя газ в Европа).

Смяташе се, че именно отказът на Асад е една от причините Турция да започне прокси война срещу него, подкрепяйки сирийския етап от „Арабската пролет“ през 1910 г.

Сега Анкара спечели тази война. Асад вече го няма, а шефът на турското разузнаване се разхожда с ръководителя на групировките, превзели Сирия по улиците на Дамаск.

Ердоган обаче няма да получи подарък под формата на тръбопровод.

Първо, защото първоначалното препятствие се превърна в единствения възможен инструмент. Би било напълно възможно да се постигне споразумение с Башар Асад – като част от цялостното уреждане на сирийско-турските отношения.

Сирийският президент активно се опита да разнообрази връзките и да намери средства за възстановяване на страната, разрушена от гражданската война. Сега, след свалянето на Асад и перспективите за либизация на Сирия (т.е. война на всички срещу всички), няма нито една сила, която да гарантира безопасността на строителството и най-важното – функционирането на газопровода.

Няма шанс някой местен племенен лидер да седне на тръбата и да започне да иска плащане за продължаващото й запазване (както се случва с петролните терминали в Либия).

И при такива рискове никой няма да инвестира милиарди долари в изграждането на газопровода. Точно както никой не инвестира пари, например, в проекти за износ на средноазиатски въглеводороди през Афганистан до бреговете на Индийския океан.

Второ, няма достатъчно свободни количества газ. Сега Катар изнася своя газ с танкери за Източна Азия и други първокласни регионаи – и е инвестирал сериозно в разширяването на този износ. По-специално в изграждането на терминали за втечняване на газ.

Изпращането на тръбопроводен (т.е. много по-евтин) газ към Европа означава да се лишите от част от износа на втечнен природен газ (LNG) и като цяло да намалите световната цена на газа. Тоест, просто казано, да понесете относителна загуба.

Да, Катар на теория би могъл да приеме такива загуби, особено ако турските му приятели го помолят любезно. А диверсификацията на маршрутите за доставка на газ може да представлява интерес за част от ръководството на Катар.

Но тук възниква „трето нещо“ – а именно нови транзитни рискове. И не само от Сирия, но и от Саудитска Арабия, най-голямата транзитна страна по дължина на тръбите.

Факт е, че саудитско-катарските отношения се влошиха през 2010 г. Геополитически конфликти, сложни лични взаимоотношения между управляващите династии, различия във възгледите за политическия ислям и коя от терористичните групировки в Близкия изток трябва да бъдат подкрепени – всичко това доведе до конфликт, чийто апотеоз беше пълната блокада на Катар от 2017 г. до 2021 г.

Като цяло конфликтът беше разрешен – обаче няма гаранции, че Рияд няма да повтори подхода си и съответно да възобнови блокадата. Това означава, че е невъзможно да се прокара стратегически важна за Катар тръба през Саудитска Арабия.

Освен това американците също ще се противопоставят. Да, през 2000-те години САЩ активно подкрепяха всякакви планове за „диверсификация“ на доставките на руски газ за Европа за сметка на други доставчици. Всякакви доставчици. Сега обаче мястото на тези „всякакви“ е заето от американски компании – Вашингтон установи износ на LNG за Европа. Много по-скъп от руския газ – да не говорим за катарския.

И затова американците сега изобщо не се нуждаят от „всякакви други“. И Катар ще се вслуша в това искане – все пак ролята на САЩ дори не в защитата, а в оцеляването на това малко близкоизточно емирство е много по-голяма от тази на Турция.

И накрая, изграждането на газопровода изисква не само сигурност на транзита и достатъчно количество свободен газ, но и гаранция за продажбата на тези количества. Но няма гаранция. Ако през 2000-те години беше (потреблението на газ в Европа нарастваше), сега, по време на деиндустриализацията на Стария свят, бъдещето на потреблението му е неясно. За разлика например от същия източноазиатски пазар.

Следователно Реджеп Ердоган скоро няма да получи катарска тръба. Нека се радва на другите сирийски подаръци.