АНАЛИЗ

Борисов разчита на обществената амнезия

Тече нагъл опит за създаване на нов образ на експремиера

В политиката ни се случва се нещо чутовно! Но поради наглостта на Делян Пеевски да се представя като маяк на морала, а и общото хорско обезверение от непрекъснатите избори, то не се забелязва, остава под пластовете на проблемите. Това чудо на чудесата е претенцията на Бойко Бойко Борисов и ГЕРБ да бъдат символ на стабилността, сигурността, почтеността, компетентността, въобще на някаква читавост. Разчита се на обществената амнезия! Разчита се тя и обезверяването да родят ново морално начало и при Борисов. Време е нормалните хора да кажат стига!

Преди няколко дни Борисов дори обяви, че врагът – ПП-ДБ, нямал капацитет да излъчи премиер. Но хайде да видим има ли ГЕРБ капацитет, той самият какъв премиер беше, и то с оглед на стабилността и сигурността, които са му девиз в настоящата и предишните кампании:

На премиера Борисов

първите му два мандата бяха недовършени

И в двата случая подаде оставка малко преди редовните избори, хвърляйки в страната в неочакван хаос. Първият път сдаде при януарските протести (2013 г.), вторият път – след загубата на Цецка Цачева от Румен Радев на президентските избори (2016 г). И в двата случая нямаше държавна или обществена нужда от скъсяване на мандата, освен негови лични сметки. Борисов, поне през 2013 г., бе воден от неистов страх за лично оцеляване. При третия му мандат пък, заради корупцията и своеволията, избухнаха бурни протести. Дори САЩ се хванаха за главата от вършените далавери и започнаха разследвания по процедурите „Магнитски“. Това ли е стабилността, носена от Борисов и ГЕРБ? И преди премиерстването беше така – мандатът му като кмет на София (2005 г. – 2009 г.) също остана недовършен, защото следваше да стане премиер – при него водещият интерес винаги е бил неговият,

всичко е подчинено на личните сметки

Още по-рано, в периода на НДСВ, той оглавяваше листи със съзнанието, че няма да е депутат – колкото да излъже хората. Не е изненадващо, че и днес ГЕРБ кандидатира няколко кмета, които нямат намерение да пребивават в парламента. Моралът в цялата тази история е ясен. Но отново да попитаме – това ли е стабилността, носена от Борисов? Това ли е премиерът, който решава проблемите на хората?

Ами компетентността? Тя пък отде се взела, как е доказана? Довършването на магистрала „Хемус“, газовият хъб насред Балканите, са само част от примерите за разправяните от него „врели-некипели“, онагледяващи колко точно кадърен е този митичен управленец.

Ами кадровият му подбор? По едно време Борисов буквално събираше министри от магистралите, но по-големият проблем бяха

„калинките“ във властовите структури –

хора от кол и въже, без грам компетентност и морал, но пък близки на друга по-горна калинка от мъжки или женски пол, изпълваха администрациите, разпореждайки със съдбата на обществото. Делян Добрев, актуален герой, обикалящ телевизиите да проповядва морал и „управленски решения“, е само един от примерите – пословична е хватката, с която неговите „кумове“ затиснаха Хасково. А в какво точно Добрев е компетентен,

кое го прави „специалист“, от какво разбира,

че да проповядва относно управлението – отново енигма. Нали, подобно на колегите си, навремето от нищото бе изнамерен за политиката? И принадлежността към ГЕРБ бе единственото, от което хората разбраха за наличието на такъв човек… Партията те прави човек, тя ти дава биография – великолепен инструментариум за контрол върху кадри без качества – не е измислен от Борисов, но той го надгради.

Всъщност, Делян Добрев да ръси морал и компетентност е почти същото Владислав Горанов да го прави – вероятно ще се случи много преди да изтекат санкциите му по „Магнитски“. Защото войниците в ГЕРБ, по примера на патрона си Борисов, разчитайки и на безспорните слабости в ПП-ДБ и другите политически сили, са в трескав режим по цъфтене и вързване като чисти, неопетнени, току-що родени хора. Тия неща ясно трябва да бъдат характеризирани с една дума – наглост.

„Стабилността“ и „компетентността“ са е ясни, обаче хайде да видим и сигурността. Наистина ли Борисов и ГЕРБ носеха сигурност?

Най-напред отново трябва да се върнем назад. Като главен секретар на МВР Бойко Борисов се справяше толкова с престъпността, колкото да брои труповете по улиците. И да съветва хората да излизат от ресторантите, когато влязат съмнителни лица. После, в епохата на Цветан Цветанов, всички показни акции крушираха в съда, крепнеше олигархията. „Връщанка“ при обществените поръчки,

изземване на печеливши бизнеси и контролиране на медии,

за да създават розов балон, бяха тъканта в модела на Борисов. Постепенно под чадъра и със съучастието на ГЕРБ израстна една цяла нова държава в държавата – държавата на Делян Пеевски, с неговите съд, прокуратура, полицейски органи… Днес синът е зинал да изяде единия си родител (Ахмед Доган), вероятно предстои и другия (Бойко Борисов). Но големият проблем не е в съдбата на бъдещите изядени, а че натресоха на обществото корпулентното туловище, което затиска всичко живо, читаво – и няма мърдане от него. Е, точно тази мафия ли е сигурността при Борисов и ГЕРБ?

Човек само като си припомни как

Борисов клечеше готов на всичко в американското посолство

при падането си от власт през 2021 г., или как година по-рано угоднически (без обществена полза) завъртя крана на „Турски поток“ с Путин, Ердоган и Вучич, му става ясно какъв фарс е всичко не само със „сигурността и стабилността“ при този голям, ама много голям наш политик, ами и с образа на „твърда ръка“, „мачо“, който изграждаше през годините – всичко е бутафория, лъжа. Присъствието на Борисов през последните 23 години в обществения живот, тоест несъмненото му политическо дълголетие, не е доказателство за нищо друго, освен че фарсът е удвоен.

Кражби, корупция, олигархия, калинки, своеволия, самозабравяне, наглост – това бяха управленията на ГЕРБ – ясно трябва да се припомни днес! И всичко това в продължение на доста години! „Ама някакви пътища се направиха, игрища и спортни зали“, казват все пак от немай къде разни хора. Но истината е, че нищо нямаше да бъде създадено през периодите на тази партия, ако не бяха еврофондовете, користно усвоявани на принципа „Нещо се строи, ама тъй, че и за нас да има!“. Корупция, това е!

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 14

Свързани теми:featured trending анализ българия измама коментар конспирация корупция лъжа политика

Следва

Израел обяви война на ООН, на Гутериш му показаха вратата

Не пропускай

Западът в злобата си сближи Русия и Иран

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 7

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 5

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.