КОМЕНТАР

Глутница западни лакеи бродят из България и плячкосват всичко до което се докопат

Кеворк Кеврокян: Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци?

МЪРТВИЛО

Повечето медии не намериха време и място за скандала с украинската делегация, която не бе допусната от хора на „Възраждане“ да стигне до площадката на АЕЦ „Белене“. Украинците идвали, за да огледат двата реактора, закупени навремето за неосъществената ядрена централа – надявали се те да им бъдат подарени.

Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци? И ще си останем такива, ако продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии чужди интереси, а понякога и с нечии унизителни капризи.

„Огледът“ на реакторите съвпадна с една друга щуротия: това бе отказът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да използва официалното име на страната си, а да я нарича само Македония. И това е само началото.

Трябва да очакваме в най-скоро време тя да прекръсти България на „Североизточна Македония“, като нищо, кой ще й попречи.

Къде е сега френският президент Макрон, който мишкуваше като посредник между нас, щедрите глупаци, и скопяни – и, в крайна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкова екзалтирано. Да не забравяме и Урсула, която даде допълнителна смелост на скопяни, когато призна „езика“ им.

В справката за България в Уикипедия трябва да се добави една кратка бележка:

„ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА“.

Съвсем между другото започна и кампанията за изборите на 9 юни. Тя си е пълно мъртвило – очаквано Народа пет пари не дава за нея.

Но видимо пасивни са дори и самите участници в изборите. Цяло чудо е откъде намират енергия анализаторите, за да съчиняват конструкциите си и сетне сами да ги опровергават.

Отново ставаме свидетели на нелепо словесно прахосничество от тяхна страна. И това е неизбежно при липсата дори на една свястна идея, която да се открои сред партийния бъбреж – отблъскващ заради своята вялост и несмисленост. Истински героизъм е да умуваш върху нищото, но анализаторите приемат и този риск.

Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „Сглобката“- кой и срещу какво ще кандиса отново да се съеши с толкова отвратителните си политически опоненти. Съешването е единствената тема напоследък, макар в нея да не може да се открие нищо любопитно или остроумно, а отгоре на всичко тя е лишена и от всякакъв сексапил.

„Сглобката“ се превърна в метафора на шарлатаниите, в които ни въвлякоха кирчовци. Тя вече се схваща като изражение на окончателният разрив на политиката с гласоподавателите.

Политиката се затвори в този курник – по-справедливо ще бъде така да наричаме „Сглобката“. Хората са без значение за нея, тя не достига до тях – освен в най-примитивните си форми. „Сглобката“ им каза „Чупката!“ – и толкова. Изглежда, че и хората достигнаха до своя предел на непоносимост към политиката.

„Сглобката“ бе израз на крайното отчуждение от истинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече дори и противоборствата между различните субекти са притворни – и те не го крият. Това изобщо не са истински идеологически вражди, а калтащини на лична основа, при това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са единствено за всевъзможни предателства. Не виждаме едри идеи, които да ги предизвикат към сериозни сблъсъци.

Крайните критици могат да оприличат „Сглобката“ на глутница, която се самоизяжда, понякога дори без да стане ясна причината за това.

И всички участници в нея, без изключение, загубиха по нещо – най-малкото, защото бяха омърсени прекалено кръвожадно.

Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина. Доскоро в изборните кампании Миналото старателно бе използвано – главно като присъда или алиби. С него бе злоупотребявано неизменно през всичките години на злощастния Преход. Текущите престъпления, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предишни години, бяха замазвани с измислици, а много по-често и с откровени лъжи за Миналото.

От друга страна, крупни престъпления от 90-те години на миналия век, като например Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и дори оправдани. Народната енергия ловко бе дирижирана – и площадите се деряха срещу кабинета на Орешарски, примерно, но не и срещу Костовата приватизация – а тя обедни по неописуем начин държавата.

Сега вече окончателно спряха да ругаят „комунягите“ – а то не е и прилично, след като някои от най-активните късни/фалшиви „антикомунисти“ произхождат от червени фамилии. Тъкмо те успяха да наложат един фатален трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на поне две поколения с лъжи за Миналото. Тази ловкост не може да им се отрече. А пък и медийни келеши, готови да ги обслужват, винаги ще се намерят. Липсваха им големи идеи, но пък в замяна на това усърдно произвеждаха големи лъжи. „Антикомунистите“ сложиха началото на газовата ни зависимост от Русия, но приписаха това на Виденов. Да не говорим за продажбата на „Нефтохим“ и всички останали далавери.

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец. Някой ден трябва да се изследва фалшивия антикомунистически сомнамбулизъм. Прави са онези истински страдалци, които казваха, че по-отвратително нещо от комунизма е само късният антикомунизъм.

И тъй, постепенно нагласиха Миналото по собствените си мерки и нужди. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с увредено чувство за идентичност. И изобщо са лишени от способността да различават Истината от Лъжата. Те дори няма да обърнат внимание на елегантното предупреждение на един автор: „Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други“.

Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „свободно“ отглежданите кокошки, която цитирах в предишната си дописка, не събуди възмущението, което очаквах. А дори само един неин член – този за грижата за умствените възможности на кокошките – би трябвало да вбеси публиката и тя да напълни площадите.

Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не говорим. Другото обяснение е, че той гледа на въпросната наредба и на други, подобни на нея, като на някаква неуместна чиновническа шега. Брюкселските големци обаче никак не се шегуват, те казват в прав текст, че кокошките са еднакво важни, ако не и по-важни от хората.

Кога ще дойде времето, когато един нормален българин ще бъде преглеждан задължително поне два пъти годишно от лекар – както се полага на една свободно отглеждана кокошка.

Или ще се полагат специални грижи за „физическите, умствените и поведенческите му възможности“…

Ще ни баламосват с кокошки – всякакви, докато забравим, че Животът е нещо далеч по-сложно от една брюкселска директива.

Има от какво да се плашим.

Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в бавна процесия – както се пееше в една песен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 47

Свързани теми:featured trending анализ българия измама коментар конспирация корупция кражба лъжа политика

Следва

Жената с “простото око”

Не пропускай

Борисов и Пеевски буквално яхнаха държавата

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Мечтата на Запада се сбъдна – един славянски народ убива друг

Михалков: Мечтата на Запада се сбъдна – един славянски народ убива друг |

Руският и сръбският народ са чужда на Запада цивилизация, която трябва да бъде защитена. Това мнение изрази народният артист на Русия Никита Михалков, който е в Белград с постановката „12“. „Ние не воюваме с тези, които се смятат за славяни и православни, иначе те не биха изгаряли своите православни църкви. Борим се с антихриста“, заяви руският режисьор и добави, че когато става въпрос за бъдещето, „нямаме друг избор: трябва да унищожим нацизма, иначе той ще ни унищожи“, съобщава ТАСС.

„Разбирате, че Русия днес е в конфронтация с 50 страни. Останалият свят гледа как ще свърши всичко и къде ще бъде по-изгодно. Това обаче не е за първи път, когато сме в такава конфронтация. И ние, и вие (сърбите) сме в същото положение. Ние сме в конфронтация не от година, не от две, не от 100, а от векове. Трябва да разберем това. И у нас, и у вас имаме такива, които са готови да отворят портите на обсадената крепост. Трябва да знаем и разбираме това. Всеки има свой избор, но ако погледнем в бъдещето, всичко зависи от това доколко искаме да останем себе си“, отбеляза Никита Михалков по време на пресконференция в Белград.

„Това е трудно, не са много онези, които могат да ни разберат. За мнозина ние сме чужди, но ако сме една цивилизация, славянска цивилизация, не различни държави, а именно цивилизация, сме длъжни да защитаваме тази цивилизация. Това може да звучи абстрактно, но всеки го прави на своето място. Аз го правя в киното, в театъра. Ако всеки прави това на своето място, тогава ще устоим”, подчерта режисьорът.

„Виждате ли какво става по света? Има бавно пробуждане. Какво става в Грузия, какво става в Молдова, какво се случва в Италия, Германия? Хората разбират, че ги мамят“, посочи Михалков. – Западна Европа, под ядрения чадър на американците, живя прекрасно 80 години и си мисли, че винаги ще бъде така, но всичко се променя. Изведнъж се оказва, че обикновеното малодушие се нарича толерантност, а нежеланието да се защитават идеалите се нарича мултикултурализъм“.

Според Михалков „мечтата на цивилизования свят се сбъдна – един славянски народ убива друг“. „Ние не воюваме с тези, които се смятат за славяни и православни, иначе те не биха изгаряли своите православни църкви. Борим се с антихриста“, заяви руският режисьор и добави, че когато става въпрос за бъдещето, „нямаме друг избор: трябва да унищожим нацизма, иначе той ще ни унищожи“.

На 26 октомври в Белград се състоя първото представление на постановката „12“ на режисьора и народен артист на Русия Никита Михалков. В залата на Народния театър в Белград, която побира 700 души, нямаше празни места.

„12” е представление-размисъл за това какво са свободата, състраданието и способността да помогнеш на напълно непознат, изпаднал в беда. Сериозен разговор за това, което тревожи всички днес. Основната идея на творбата винаги е актуална: законът е над всичко, но какво да правим, когато милосърдието е над закона?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Нидал Алгафари: Ще си говорим за правителства и избори през март и април

Нидал Алгафари: Ще си говорим за правителства и избори през март и април. Най-вероятно и този път ние ще се окажем изиграните, заяви Кънчо Стойчев

Какви са възможните посоки пред страната след предсрочния вот? Темата коментираха пред „Нова телевизия“ журналистът Силвия Великова, комуникационният експерт Нидал Алгафари, д-р Мирослав Ненков, Първан Симеонов, изследователски директор на „Галъп интернешънъл”, социологът доц. Кънчо Стойчев и политологът Стойчо Стойчев.

Паралелното преброяване сочи, че ГЕРБ води. Бойко Борисов заяви, че ще управлява с всеки, който подкрепя тяхната програма. Изключи единствено „Възраждане”.

„На ПП-ДБ не им е такъв интересът. Очевидно им се натрива носа, очевидно трябва да бъдат поставени в ъгъла и да се научат на политическо поведение. Подминат беше въпросът за двете ДПС-та. Борисов е известен с това, че каза, че няма добро ДПС, сега ще видим дали е така. БСП не прави феноменален резултат. При условие, че Нинова чака в коридора, влизане в колаборация с ГЕРБ, й отваря вратите за Нинова и нова партия. Слави Трифонов – той вече управлява с Петков и Василев – трудно ми се вижда да са заедно. Какво остава – едни партии, за които не се знае дали ще влязат. Най-вероятно и този път ние ще се окажем изиграните”, заяви Кънчо Стойчев.

„Подкрепям тезата, че водени от теснопартийни лични интереси хора, няма как да направят нещо, което да е подходящо за нас. За мен е интересно дали ще се намагнетизира ГЕРБ, или няма. Тоест дали ще се гушнат с момчето от ДПС-то, или с татко му”, коментира д-р Мирослав Ненков.

„Като най-реалистично виждам следното – двете ДПС-та настрана, едното вероятно ще подкрепя, другото ще подкрепя, може да има и някой министър. Възможно е „ДПС-Новото начало” да влиза през задния вход. Слави Трифонов може да преосмисли донякаде. Бойко Борисов – ПП-ДБ могат да се разберат. Това е най-легитимната формула. Не е най-вероятния сценарий. БСП би могла да се включи в това. Ако съм на тяхно място – не бих. Може и да се освободят малко депутати, може кворума да варира. Възможни са всякакви варианти”, заяви Първан Симеонов.

„Припомням, че Борисов каза, че ако имат около 80 мандата, той ще е министър-председател. Вторият вариант – ако са по-малко, ще се преговаря за някаква форма на колабобрация с ПП. Третият вариант, който лансира Росен Желязков, е за коалиция на малцинството, ако ПП-ДБ не искат коалиция с тях. Не мисля, че може да има опит за съставяне на правителство около съдебната реформа. От кратките изявления на ПП-ДБ ми се струва, че вече се изключиха”, припомни Силвия Великова.

„През май 2023 г. ситуацията изглеждаше невъзможна. В крайна сметка се стигна до конституционно мнозинство, което излъчи кабинета Денков-Габриел и управлява 9 месеца страната. Съвсем е възможно, макар че е трудно да си го представим в момента, да се договори такова мнозинство и то да излъчи кабинет”, заяви Стойчо Стойчев. „По-скоро си мисля, че този път ще се случат нещата, по невидими за нас пътища”, каза още Стойчев.

„Правителство ще си имаме, макар и служебно. Извън служебно няма да имаме към този момент. Ще си говорим за правителства и избори през март и април. Не виждам кои ще се съберат и как ще се съберат. Всички говорим, че са анти Пеевски, а той прави 10%. Не са никак малко хора. След това игнорираш „Възраждане”. След това други малки. Така няма да се получи. Трябват нестандартни решения”, коментира Нидал Алгафари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

КОМЕНТАР

Лакеите в Брюксел гласуваха да откраднат 35 млрд. евро руски пари

Волгин: Послушковците в ЕП гласуваха да се откраднат 35 млрд. евро от руските активи за властта на Зеленски, да се обогати!

Европарламентът днес с голямо мнозинство гласува да се откраднат 35 милиарда евро от замразените руски пари в Европа и да се дадат на Зеленски. Така мнозинството на послушковците в ЕП отново позволи на управляващите в Киев да се обогатят още повече. Междувременно в Европарламента се състоя поредният лицемерен дебат по темата за защита на журналистите, които отразяват войната в Украйна. Лицемерен, защото повечето оратори оплакваха съдбата само на тези журналисти, които са критични към Кремъл. А за тези, които пострадаха, защото бяха критични към Зеленски, никой и дума не каза. Е, аз казах. Това пише в своя публикация евродепутатът от Възраждане Петър Волгин.

Към нея той публикува и видео, в което дава още подробности:

„Днес в европарламента имаше две интересни събития за дискусии. Първото беше това, че евродепутатите трябваше да одобрят заем за Украйна на стойност от 35 милиарда евро, които казаха, че ще бъдат гарантирани със замразените руски активи в Европа.

Да ви кажа, че това са активи на Руската централна банка. Те не са пари на руски милиардери или олигарси. Европарламентът, разбира се, гласува това. Мнозинството си е желязно. След като трябва нещо да бъде направено срещу Русия и в подкрепа на Владимир Зеленски (гражданин на Украйна, който беше с мандат на президент на страната до 20 май), коментира бившият водещ на БНР.

По думите му, само 56 евродепутати са гласували против решението, всички останали са гласували „за“. Сред гласувалите против това решение са били и депутатите от Възраждане, обясни Петър Волгин. 61 са се въздържали.

Не е много сигурно, че всичко това ще бъде платено с руските замразени активи, обясни още Волгин. Той добави още, че за да се отдели всеки транш от въпросните 36 милиарда за Украйна от руските активи, същите трябва периодично да се размразяват с решение на европарламента. И това трябва да се прави на всяко предстоящо полугодие.

„Представете си след 6 месеца една държава-членка да каже – не, ние не сме съгласни с това. Тогава руснаците ще си вземат замразените активи. Тогава, кой ще плаща този заем? Познахте, ние с вас ще го плащаме“, обясни Волгин.

„Това означава, че парите ще бъдат дадени на правителството на Зеленски, а после ние ще плащаме погасяването му“.

Петър Волгин обърна внимание, че този заем от Европа се дава на Украйна, за да погасява страната други свои заеми.

„Голямата част от тези пари няма да стигнат до обикновените украинци. Те или ще бъдат откраднати от властта, както обърна внимание друг колега от малцинството, което гласувахме против, или ще отидат за погасване на дълговете на Украйна.

Втората тема, която на мен ми беше много интересна, защото доскоро работих като журналист, беше дискусия, която беше озаглавена: „Защита на европейските журналисти, които отразяват агресивната война на Русия срещу Украйна“.

Той обърна внимание на двойния стандарт на евроатлантически настроените депутати, защото по думите му има нужда от защита и на руските журналисти, както и такива от други националности.

Тази теза разви евродепутатът Петър Волгин и от трибуната на Европейския парламент.

Волгин, който е дълбоко свързан с журналистиката и критичния наратив при отразяване на политическите процеси, както вече отбелязахме, заяви следното: „Самото заглавие на тази дискусия е сбъркано. Всички журналисти трябва да бъдат защитавани, а не само европейските. За жалост и в тази сфера се сблъскваме с крещящи двойни стандарти. Когато пострада някой журналист, подкрепящ Украйна, всички световни медии говорят за това. Но когато същото се случи с критичен към Киев журналист, случаят тотално се неглижира.“

В изказването си българският евродепутат от групата „Европа на суверенните нации“ /ESN/ посочи няколко емблематични случаи на журналисти, чиито трагични съдби не са във фокуса на големите медии, защото не са фанатично проукраински настроени:

„Колко от вас са чували за чилийско-американския журналист Гонсало Лира? В началото на войната той живееше в Харков и беше арестуван, защото критикуваше правителството на Зеленски. На 12 януари тази година Лира почина в затвора. От пневмония според официалната версия.“

Руско-испанският журналист Пабло Гонсалес пък беше задържан в Полша, след като отразяваше преминаването на украински бежанци на полско-украинската граница и изкара близо три години в затвора.

Руският военен кореспондент Владлен Татарски беше убит в центъра на Санкт Петербург с взривно устройство. По време на войната в Украйна са загинали над 30 руски журналисти. И украински журналисти загинаха. Десетки пострадаха. Всички те трябва да бъдат помнени. И не трябва да бъдат разделяни на „добри“ и „лоши“!“

Темата за журналисти, които загиват, докато отразяват събития, за да бъде обществото информирано, винаги е пареща. И логично се дебатира в ЕП. Медиите често са определящ фактор за развитието на събитията, тъй като имат способността да мобилизират общественото мнение. В този смисъл журналистите нерядко са обект на репресии, но към такива случаи не трябва да се подхожда с двоен стандарт. Няма добра, почтена или идеологически защитена репресия върху журналисти. Всяка репресия е осъдителна.