EXPRESS TV

В Брюксел под масовата психоза на милитаризма, заплашват, говорят за кражби, оръжия и смърт

Увеличените военни разходи неизбежно ще влошат икономическата криза в Европа

На 21-22 март в Брюксел се проведе поредната среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз. Дневният ред на срещата беше обширен. Обсъдиха въпроса как да се разпоредят със „замразените“ активи на Русия. Повдигна се въпросът как да се затегнат антируските санкции.

Стои и въпросът за разрешаването на ситуацията в Близкия изток. Относно евентуалното членство на нови страни в ЕС (Украйна, Молдова). Те също така обсъдиха ситуацията с продължаващите протести на европейските фермери, причините за които бяха напливът на селскостопански продукти от Украйна в резултат на премахването на митата от Европейския съюз.

Но, струва ми се, военните въпроси бяха с най-висок приоритет. Първо, въпросите за военната помощ на режима в Киев. Второ, въпросите на милитаризацията на европейската икономика.

Участниците в срещата потвърдиха ангажимента на ЕС за пари за оръжия за Киев в размер на 50 милиарда евро през следващите четири години, включително ангажименти за военна помощ на стойност 5 милиарда евро тази година.

Те се опитаха да свържат въпроса за военните разходи с кражбата на „замразените“ руски активи. Конфискацията на такива активи в полза на Украйна беше окончателно изоставена, беше обсъден само вариантът за използване на доходите от „замразените“ активи.

Европейският комисар по външните работи и политиката на сигурност фашизирания Жозеп Борел предложи 90% от приходите от замразените руски активи да бъдат изпратени в Европейския фонд за мир за плащане на доставките на оръжия за Киев, а останалите 10% да бъдат прехвърлени в бюджета на ЕС за подкрепа на украинската военна промишлиност.

По въпроса за руските активи обаче нямаше пълно единодушие. Ирландия, Люксембург и Малта смятат, че правната разработка на въпроса е недостатъчна. А Унгария смята, че средствата трябва да се харчат не за оръжие, а за възстановяването на Украйна.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица други радикални брюкселски служители създадоха атмосфера на военна психоза на срещата. Те призоваха за ускорена подготовка на Европа за война и прехвърляне на икономиката на ЕС на „военна основа“. Мишел обяви необходимостта от удвояване на военното производство на ЕС до 2030 г.

Редица участници в срещата заявиха, че техните страни дори са готови да изпратят свои военни в Украйна за участие в бойни операции. Очевидно те са били повлияни от френския президент Еманюел Макрон, който още преди срещата на върха предположи, че западните страни могат да изпратят войски в Украйна в бъдеще.

За милитаристичната лудост, в която се проведе срещата на върха, може да се съди отчасти по коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан. Той беше шокиран от военните настроения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Чувствам се като в друга галактика заради военната атмосфера“, описа Орбан атмосферата на срещата.

Унгарският премиер изрази опасения, че редица европейски държави наистина могат да изпратят войски в Украйна през следващите месеци. Орбан също така свърза въпроса за европейския милитаризъм с предстоящите избори за Европейски парламент: „Би било по-добре избирателите в Унгария и други европейски страни да изпратят в Брюксел повече политици, подкрепящи мира, и по-малко политици, подкрепящи войната.“

На срещата на върха в Брюксел отново беше озвучена такава болезнена тема като нивото на военните разходи в страните от Европейския съюз. Но това ниво все още се счита за недостатъчно. Повечето европейски страни трябва да се подчиняват на директивите не само на ЕС, но и на НАТО, тъй като те са членове на този военно-политически блок.

Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО решиха да отделят най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. По това време общият БВП на страните от НАТО без Съединените щати е приблизително равен на БВП на САЩ. Но военните разходи на страните от НАТО без Съединените щати бяха само половината от военните разходи на Съединените щати. Явен дисбаланс, който трябваше да бъде коригиран.

Финансовата криза от 2007-2008 г попречи на много държави да се съобразят с този стандарт на НАТО. Военните разходи в повечето европейски страни по време на кризата и следващите години намаляват в относително изражение, а в някои страни и в абсолютно изражение.

Военните разходи на европейските страни членки на НАТО през 2014 г. възлизат на 1,47% от общия им БВП. Освен това дисбалансът между военните разходи на САЩ и военните разходи на останалите членове на блока спрямо САЩ се увеличи.

На среща на върха в Уелс през 2014 г., след като Руската федерация беше обявена за враг на Запада (след връщането на Крим на Русия) и нестабилността в Близкия изток се увеличи, лидерите на НАТО приеха документ („Ангажиментът“), който отново изискваше изтегляне на военните разходи на страните-членки на блока до ниво от поне 2% от БВП.

А на тези страни, които бяха далеч от този показател, беше наредено поне да спрат да намаляват дела на военните разходи в БВП. Също така за първи път беше определен стандарт за структурата на военните разходи. В редица страни лъвският дял от военните разходи се падат на изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии на ветерани, изграждане и поддръжка на военни съоръжения, закупуване на храна, конвенционални превозни средства, горива и смазочни материали и др. А разходите за закупуване на нова техника и оборудване и още повече за развитието й могат да се измерят с няколко процента.

С такава структура не се извършва модернизация на въоръжените сили. За да се гарантира, че тези средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин за придобиване и разгръщане на усъвършенствани способности, съюзниците от НАТО се съгласиха поне 20% от разходите за отбрана да бъдат разпределени за закупуване на ново базово техническо оборудване. Това включва и свързаните с това научноизследователска и развойна дейност (R&D), които се считат за критичен показател за модернизацията.

На срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като се ангажираха с постоянен ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП в отбраната всяка година (без отстъпки за изоставащите страни).

Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се запълнят съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области на военната сигурност. Новото обещание за инвестиции в отбраната призовава страните от НАТО да се ангажират с 20% от годишните разходи за отбрана и закупуване на нова базова техника, включително и за научноизследователска и развойна дейност.

Разбира се, всички ключови решения в НАТО се инициират и прокарват от Вашингтон. Европейските страни членки на НАТО всъщност се оказват под контрола не на Брюксел, а на Вашингтон. А последното решение във Вилнюс не е препоръка за европейците, а строга директива.

Може би само няколко страни-членки на ЕС избягват тези директиви: Австрия, Ирландия, Кипър, Малта, защото не са членове на НАТО. Доскоро тези директиви бяха избягвани и от Швеция и Финландия, но сега те се присъединяват към военния блок и се оказват под двоен натиск: ЕС и НАТО. В момента от 32 страни членки на НАТО, 23 страни са членки на ЕС.

Прави впечатление, че централата на НАТО и основните институции на Европейския съюз се намират на едно място – в Брюксел. За да осигурят още по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, на 10 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха декларация за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството.

Между другото, не всички членове на НАТО са членове на Европейския съюз. Ясно е, че ЕС не може по дефиниция да включва САЩ и Канада. Всичко е ясно с Великобритания, която умишлено напусна ЕС. Но има страни от НАТО, които обикновено се наричат европейски или „почти европейски“, които все още са извън ЕС: Албания, Исландия, Северна Македония, Норвегия, Черна гора, Турция.

Разбира се, за НАТО би било по-удобно тези страни да станат част от Европейския съюз. Това би улеснило прокарването на решенията на военния блок в тези страни. НАТО е невидимият ходатай за приемането на тези страни в Европейския съюз. Особено силно се ходатайства за Турция, която, както знаете, има втората по големина армия в НАТО след САЩ.

Като се има предвид това, не е изненадващо, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21-22 март т. г. военните въпроси бяха на първо място в дневния ред. Срещата отбеляза напредък в увеличаването на военните разходи на НАТО през 2023 г. в сравнение с 2022 г.

През 2023 г. военните разходи на страните-членки на НАТО възлизат на 1,26 трилиона долара, в сравнение с 1,18 трилиона долара през 2022 г. Увеличението за годината възлиза на около $80 млрд. Приблизително половината от това увеличение е осигурено от САЩ, другата половина – от всички останали страни-членки на блока; почти цялата втора половина на увеличението е осигурено от страните-членки на ЕС.

Тежестта върху Съединените щати намаля донякъде през годината. Ако през 2022 г. те са съставлявали 69,6% от военните разходи на блока НАТО, то през 2023 г. те се оказват равни на 68,3%. Но това все още е дори малко по-високо, отколкото в началото на този век, когато Вашингтон започна да се бори с този дисбаланс в НАТО.

В продължение на много години Съединените щати също бяха на първо място сред страните от НАТО по отношение на размера на военните разходи спрямо БВП. Те никога не са падали под нивото от 3%, а в някои години надхвърлят 4 и дори 5%. Например през 2009 г. цифрата е била 5,32%.

През последните години понякога някои европейски страни достигат или дори надхвърлят нивата на САЩ. Така през по-миналата година Гърция неочаквано зае първо място по показателя, измествайки САЩ на второ място. А миналата година Полша надмина САЩ.

Ще дам данни за размера на военните разходи спрямо БВП за всички страни от НАТО през 2023 г. (%; в низходящ ред; в скоби – цифрата за 2022 г.):

Полша 3,90 (2,40)

САЩ 3,49 (3,45)

Гърция 3,01 (3,86)

Естония 2,73 (2,16)

Литва 2,54 (2,47)

Финландия 2,45 (1,68)

Румъния 2,44 (1,72)

Унгария 2,43 (1,82)

Латвия 2,27 (2,08)

Великобритания 2,07 (2,16)

Словакия 2.03 (1.81)

Франция 1,90 (1,88)

Северна Македония 1,87 (1,62)

Черна гора 1,87 (1,41)

България 1,84 (1,62)

Хърватия 1,79 (1,82)

Албания 1,76 (1,21)

Холандия 1,70 (1,63)

Норвегия 1,67 (1,51)

Дания 1,65 (1,38)

Германия 1,57 (1,49)

Чехия 1,50 (1,34)

Португалия 1,48 (1,42)

Италия 1,46 (1,51)

Канада 1,38 (1,22)

Словения 1.35 (1.25)

Турция 1,31 (1,36)

Испания 1,26 (1,07)

Белгия 1.13 (1.19)

Люксембург 0,72 (0,62)

От 30-те страни, 24 държави са увеличили относителното ниво на военните разходи през годината. Шест държави са с понижен рейтинг (Гърция, Обединеното кралство, Хърватия, Италия, Турция, Белгия). През 2022 г. 7 държави са изпълнили стандарта на НАТО за относителното ниво на военни разходи (поне 2% от БВП).

През 2023 г. броят на тези страни се увеличи до 11. От тях 8 държави бяха членки на ЕС: Полша, Гърция, Естония, Литва, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия. Други 15 страни членки на ЕС не отговарят на стандарта.

На срещата на върха в Брюксел бяха дадени обещания тази година да бъде спазен стандартът на НАТО за военни разходи от 2 процента от страните от ЕС. Вярно, не е много ясно: от всички страни без изключение или ще бъде 2% като цяло за целия европейски „колхоз“.

Трудно е да си представим, че такива изостанали страни като Люксембург, Белгия, Испания, Португалия и Италия могат да увеличат военните разходи с един и половина до два пъти за една година. Дори в Германия има сериозни съмнения, че ще успее да достигне необходимия стандарт.

Затова на срещата на върха, наред с уверенията за изпълнение на задълженията си към НАТО, бяха направени предложения как това да стане в днешните условия, когато Европа всъщност е в състояние на икономическа депресия. В допълнение към предложенията за използване на „замразените“ активи на Русия за тези цели, от които вече настръхнаха всички, имаше и други. Много оригинални.

Например Еманюел Макрон изложи идеята за издаване на паневропейски облигации (т.е. задължения не на отделни държави, а на целия ЕС) за развитие на военната индустрия в Европа. Възможността за издаване на съвместни отбранителни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но „по-пестеливите страни“ – Германия, Холандия и Австрия – са категорично против тях.

EUОbserver съобщава за друга инициатива: „Страни като Германия и Холандия предлагат пенсионните фондове да поемат част от разходите чрез увеличаване на инвестициите в отбранителния сектор.“ Представители на някои пенсионни фондове казаха пред EUObserver, че не са наясно в какво точно трябва да инвестират. „Ние не купуваме оръжия и боеприпаси и не поръчваме танкове“, отбеляза един от тях.

Участниците в срещата също се обърнаха към Европейската инвестиционна банка, като я призоваха да превърне кредитирането на отбранителната индустрия в свой основен приоритет.

Резултатите от срещата бяха обобщени от Politico в статията „Лидерите на ЕС са разделени относно това как да финансират оръжия“. Той цитира един европейски служител след срещата на върха на лидерите в Брюксел: „Нека бъдем честни: нищо реално не е решено относно финансирането на отбраната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 109

Свързани теми:express tv featured trending война измама конспирация корупция лъжа свят

Следва

Терористичните атаки последният аргумент на вампирите

Не пропускай

ГЕРБ не може да предприеме нищо без разрешение на Пеевски

Продължи да четеш

EXPRESS TV

Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!

Тошко: Пеевски не ме е гушкал!

Невежата и нагла Лора Крумова, прекъсва и се кара като зарзаватчийка на женския пазар!

Не подхождаме неподготвени. Не подхождаме тъпо. Тъпо е това, което се опитаха да направят. Това обясни пред Нова тв председателят на ПГ на “Има такъв народ” (ИТН) Тошко Йорданов по повод случилото се в последния работен ден на 50-ото Народно събрание (НС).

“Поизицията ни в последното НС не се е променила, че да ми задавате такъв въпрос. Ще ми задавате въпроси, но е хубаво да ви кажа и фактите”, каза той на водещата Лора Крумова.

“Затова сте поканен”, отсече Лора.

“Първо, отварям една скобичка, че ние сме против този план още, когато бяхме в коалиция с “Продължаваме промяната” (ПП). Факт е, че нито ние, нито БСП подкрепяме този план от начало досега.

Предлага се изваждането на двете най-печеливши предприятия. Предлага се да се гарантира либерализацията на пазара. Ще стигна и до Мариците”, каза Тошко Йорданов.

“Горда стара планина” беше заради Мариците”, заяви водещата.

“Беше заради химна. Ако не ме прекъсвате, ще обясня“, посече я депутатът от ИТН.

Скъп ток

“От една страна се залага ваденето, от друга либерализация на пазара. Стъпват на директива 944, но не се посочва никъде кога трябва да се случи.

Ако излязат домакинствата на свободния пазар, токът на едно семейство ще скочи до 10 пъти. Това го няма като изискване като краен срок, а беше вкаран в плана от Асен Василев. Всяко изменение на цените на енерговносителите води до 1% инфлация в национален мащаб”, обясни Йорданов.

“Маришкият басейн, сега ще ви обясня защо този план го затваря. Ще ви цитирам експерти по енергетика, които говореха, че този план трябва да се приеме, а сега твърдят друго”, каза той, изброявайки няколко цитата на Делян Добрев.

Превзет ефир

“Тезата ми е да ме изслушате“, секна той водещата, след като тя се опита да му зададе въпрос.

“Да, ама ще стигнем до “Здравей, България” утре. Вие сте сценарист, трябва да сте по…“, апелира Крумова.

Той започна да чете цитат на Жечо Станков и Лора Крумова го попита дали ще превзема ефира.

“Да! Ако млъкнете, ще приключа по-бързо“, обърна се остро Йорданов към Крумова.

“Ролята ми не е да мълча”, поясни му водещата.

“Изслушайте 30 секунди”, продължи той, изтъквайки че трябва да се затворят 83% от ТЕЦ-овете.

“Мога да ви цитирам и Теменужка Петкова. Тези от ГЕРБ, заедно с ПП, се опитаха да прокарат всичко това. Тогава им вярвах.

Още в правителството на Петков бяхме против и казахме същото. Какво е казал финансовия министър?

Знаете ли, че мМриците са печеливши? Трябваше да бъде по друг начин.

Държавата отдавна е изпълнила квотите си за въглероден двуокис. За една година напред КЕВР е определил цената на мариците за 275 лв. по сегашната схема. Предлагаше се затваряне на мариците”, обясни той.

“Трябваше ли да бъде преговорен ПВУ?”, попита го водещата.

“Да, но не в това, което те предлагат. Айде, да видим дали не може да се предоговори”, посочи той.

Той е уверен, че това може и трябва да се случи, защото Планът сам по себе си е сбъркан.

Спомени и вяра

“Как ще вярвам на Асен Василев, вие добре ли сте? А на Делян Добрев – кога да вярвам? Сега или преди година и половина.

Преди една година Теменужка Петкова какво каза? Кога ще се научите да помните какво е казал един политик, за да му задавате въпрос”, заяде се пак Тошко Йорданов.

“Не ме учете! Аз уча ли ви как да сте политик?”, попита го Крумова.

“Учете ме, вие сте избирател.

Аз не съм изтръгвал микрофони и кабели. Защо го задавате на мен този въпрос? Окупирал съм трибуната, но не съм изтръгвал микрофоните.

Знаете ли, че нямаха право да говорят. Това, което направиха с пускането на микрофон, като фолк певица да пеят, не е правилно.

За да се ползва микрофон, трябва да си инвалид. Не мисля, че Делян Добрев е инвалид, за да ходи с микрофон.

Полезно е за държавата ПВУ да бъде спряно. 6 милиарда срещу 3″, заключи Йорданов.

Той и Крумова отново започнаха да се надвикват за това дали са спасили държавата или са я предали с това решение.

Прегръдка и любов в парламента

Водещата поиска Йорданов да поясни и сценката, която се разигра на трибуната на НС между него и председателят на ДПС Делян Пеевски. “Питах го Христо Иванов сам ли се натискаше, той каза “Да” и го попитах по любов ли беше.

Попитах го за Денков и Петков, той каза че само те са идвали.

Казах му, че сме ги изтърпяли 6 месеца, а той каза, че те са ги търпяли 9 месеца – една бременност. Попитах какво роди това и всички избухнаха в смях”, разказа Йорданов.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 18

Продължи да четеш

EXPRESS TV

Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева

„Това момче има огромен властов ресурс и е наистина опасно за демокрацията“

Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото

Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.

На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.

При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.

Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа

степента на зависимост на Бойко от „феномена“,

която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.

Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.

Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.

Точно страхът работи в полза на корпулентния.

Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.

Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.

Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.

Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.

А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на „Новото начало“ може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.

Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и „Новото начало“ ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.

Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.

И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали „Новото начало“ ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 20

Продължи да четеш

EXPRESS TV

Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева

„Това момче има огромен властов ресурс и е наистина опасно за демокрацията“

Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото