АНАЛИЗ

Глупостта на Жозеп. Това, което разбра за руснаците Бисмарк, но не може да разбере Борел

„Това са глупости. Този човек е просто глупав. Той няма нищо общо с политиката. Ако беше умен, щеше да разсъждава така, делово: дай Боже ние и Русия да ги решим тези проблеми. Ние какво, ще наслояваме нови проблеми върху тези проблеми? Всеки човек би си помислил така“.

С тези думи Александър Лукашенко реагира пред журналисти на срещата на върха на ЕАИС по повод изявленията на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, че Русия ще атакува НАТО след победата над Украйна.

Но въпреки прямотата и грубостта, присъщи на лидера на Беларус, същото може да се каже като цяло за историко-филсофските размисли на Борел. Вярно е, че е възможно да се разшири това обширно, но кратко описание: казаното от Борел е ясен симптом за катастрофалното състояние на западния опит по отношение на Русия.

След като Хенри Кисинджър, вековният ветеран в геополитическите игри, наскоро си отиде от този свят, изглежда, че там не са останали хора, които да разберат адекватно същността на Русия. И точно това е опасното. Колкото по-зле се разбират хората, толкова по-голяма е вероятността от силови решения.

И така, Борел, лицето, отговарящо за външната политика в ЕС, каза следното онзи ден: „Русия никога не може да стане нация. Винаги е била империя с цар, със Съветите, а сега и с Путин. Това е константа на Русия и нейната политическа идентичност и, като следствие, заплаха за нейните съседи и особено за нас.

С това, че Русия винаги е била империя, не може да се спори. Знаете ли, дори държавата на Владимир Свети и Ярослав Мъдри отговаря доста добре на това определение. Още при Иван III Московското царство е било готово да бъде признто за империя от друга структура със съответния статус – Свещената Римска империя.

И тук адекватността в характеристиката на Борел свършва. Защото, разбира се, „кесарят” на тази държава изобщо не е считал тогавашната Русия за някаква угроза или заплаха. Освен това самата Свещена Римска империя, въпреки името си, също не е била агресивна. И в момента, когато започна формирането на Руската държава, тя се занимаваше изключително със защитата на Запада от настъплението на османците. Е, и с чисто вътрешноевропейските конфликти.

Когато Петър Велики официално провъзгласи империята, той, разбира се, за да може да направи това, първо победи тогавашната велика европейска сила Швеция. Но Борел изглежда не е наясно, че тъкмо Август Силни, курфюрста на Саксония и избран крал на Полша, е този, който първоначално е убеждавал Петър да влезе в конфронтация с Карл XII. Тоест за руския цар цялата тази дълга и тежка война не е агресия срещу Европа, а възможност да се впише в достойно за Русия място в „концерта” на великите европейски сили.

За това беше необходим и достъп до Балтика. За тази цел Санкт Петербург, един от най-европейските градове, които можете да си представите, е построен като видим символ на империята. И елитите на различни нации, които са били част от Руската империя, присъединявайки се към петербургското висше общество, по този начин се запознават с европейската цивилизация.

Но може би проблемът е, че Борел е левичар (Партията на европейските социалисти)? В крайна сметка, да, Руската империя помагаше на кралските домове на Европа да се борят с „хидрата на революцията“. И Александър I, след като победи Наполеон и влезе в Париж с руската армия, проведе Великденска служба на площада, където революционерите отрязваха главите на „враговете на народа“, за да прогонят тъмнината от сърцето на френската столица. Той ли беше този, който заплаши Европа?

Има обаче и много хора, които ще се възмутят: но ние не сме Европа, ние имаме по-голямата част от страната си в Азия! Така е. Но, знаете ли, САЩ са съвсем на друг континент. Но на никого не би му хрумнало да отрече, че произходът на държавата му е европейски.

И в този смисъл има много значима симетрия – Америка е приложила най-радикалните демократични практики, родени в Европа. А Русия – монархическо абсолютистките. Но те също са европейци, дори и по първоначалния си произход, а не изобщо някаква „Орда“, както разни „специалисти“ също си фантазират.

Император Фридрих Барбароса изпраща своите майстори – строители при Андрей Боголюбски. И ако е имало толкова пряко възприемане на архитектурни идеи, защо тогава тези „експерти” не осъзнават, че е имало същото и за политическите. Още тогава, в зората на създаването на държавността в Североизточна Рус…

Между другото, фаталната грешка на Хитлер в символичен план (на която той придава голямо значение) е, че той назовава плана за нахлуване на името на Барбароса, който е бил, ако не приятел (въпреки че е възможно), то със сигурност партньор на Владимирско – Суздалския княз.

Не е необходимо обаче да се гмуркате в дълбините на историята. За да разберем Русия, е много полезно да се обърнем към наследството на Бисмарк. Известна е неговата дълбоко пророческа фраза:

„Не се надявайте, че след като сте се възползвали веднъж от слабостта на Русия, ще получавате дивиденти завинаги. Руснаците винаги идват за парите си. И когато дойдат, не разчитайте на йезуитските споразумения, които сте подписали и които уж ви оправдават. Те не струват хартията, на която са написани. Затова или трябва да играете честно с руснаците, или изобщо да не играете.”

Известно е също, че той не е съветвал никого да се бие с Русия. Но много по-малко известно е, че Бисмарк е носел железен пръстен, върху който е била гравирана руска дума, чието разбиране му е дало ключ към разбирането на характера на онези, които в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. Тази дума е: „НИЩО“.

Бисмарк я разпозна, или по-скоро опозна, когато беше пруски посланик в Санкт Петербург. И един ден там му се случи невероятна история. Озовавайки се през зимата в едно село, той наел местен човек, който се заел да го закара до нужното място на шейна, с впрегнати в нея два много неугледни коня. Когато бъдещият железен канцлер изразил съмнения относно скоростта им на придвижване, мъжът отговорил: „Нищо!“

Бисмарк чува точно същото, когато се втурнали бързо по неравния път и той се развикал, че всеки момент шейната ще излети в канавката. И, разбира се, тя отлетяла. И отново германецът чул: „Нищо!“ — когато нападнал мъжа с юмруци. И той в отговор, пак казвайки „нищо“, изтрил със сняг кръвта от челото на пруския пратеник, което било сцепено от някакъв пън.

Тази дума толкова шокира Бисмарк със своята неизчерпаема дълбочина и двусмисленост, че той буквално я превърна в свой девиз. И по-късно той каза на своите колеги и другари в трудни ситуации: „Представете си, в Германия само аз казвам пред трудностите: „Нищо!“ А в Русия това са десетки милиони.

Тази дума съдържа дълбок фатализъм и възприятието за способността на човек да издържи и се справи и с най-трудните неща, както и доблест и готовност за всяка заплаха. Бисмарк добре осъзнаваше, че тези качества са уникални по отношение на боен потенциал и като цяло на устойчивост на всякакъв натиск.

Трябва да се подарят на Борел и някои други западни лидери някои артефакти с тази невероятна дума. Нека да медитират. И тогава, може би, същият г-н Жозеп ще разбере, че дори ако наистина искате да унищожите тази империя, санкциите за нейните жители са „нищо“. Може би обаче няма да разбере… Може би Лукашенко е прав в диагнозата си?

И най-удивителното е, че буквално докато се писа колонката, влиятелно европейско издание се присъедини към мнението на Александър Григориевич. В хумористичния антирейтинг на годината, по версията на списание „Политико“, Борел е удостоен с наградата „Борат на дипломацията“. Ако някой е забравил, Борат е образът на пълния тъпак, създаден от британския комик Саша Барон Коен.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 42

Свързани теми:featured trending анализ политика свят

Следва

В свободния свят (БРИКС) Иран няма „санкции“

Не пропускай

Аржентина: рязка промяна в баланса на силите в региона

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.