АНАЛИЗ

Аржентина: рязка промяна в баланса на силите в региона

Победата на крайнодесния икономист Хавиер Майли в Аржентина оказа значително влияние върху два основни проблема за Латинска Америка:
Първо, ново геополитическо пренареждане в региона, което може да доведе до промени на световната сцена;

Второ, укрепването на Съединените щати и старото силово ядро на Глобалния Север, търсещо по един или друг начин да спре неизбежното падение на своята хегемония в рамките на текущите исторически и пространствени промени в структурата на света.

Аржентинската журналистка и водеща на програмата Vision 7 Internacional Телма Лусани обсъжда последиците от завоя на Аржентина в статия за Валдайския клуб.

Важно е да се има предвид, че през цялата 2023 г., от началото на предизборната кампания до встъпването в длъжност на президента на 10 декември, Хавиер Майли направи промени в програмата си (понякога изключително значителни). Въпреки това, той все още е обвързан с двете тенденции, споменати по-горе.

Първо, нека анализираме връзката със Съединените щати. От момента на основаването на тази държава нейните стратези разбраха, че необходимо условие за осъществяването на експанзионистичните планове и осъществяването на мечтата да се превърне в хегемонна сила (първо континентална, след това западна и накрая световна) беше и остава абсолютният контрол над останалата част от американския континент.

В този контекст единството на страните от Латинска Америка или всяка друга форма на съюзи без участието на Съединените щати изглежда като смъртна заплаха. След провъзгласяването на доктрината Монро през 19 век Белият дом, който през 20 век използва марионетни правителства и военни диктатури, а през 21 век достигна до хибридни войни и „меки преврати“, непрекъснато се опитва да посее съперничество и да разстройва балансът на силите между нашите правителства, за да служи на неговите интереси.

Издигането на Жаир Болсонаро до президентския пост на Бразилия и отношенията му с Доналд Тръмп се оказаха политическа отговорност както за страните от БРИКС, така и за регионалната интеграция на Южна Америка. Връщането на власт на Лула да Силва обаче направи възможно забавянето на това връщане назад, укрепването на отношенията и възстановяването на ролята на Бразилия в света.

Днес в политическа пречка за региона, се превърна Аржентина, водена от Хавиер Майли, който открито изрази подчинението си на САЩ, където отиде веднага след победата си на 19 ноември.

По време на предизборната кампания новият президент на Аржентина обеща да скъса връзките си с „комунистическите правителства“ на Бразилия и Китай. Много е трудно да се изпълни това обещание, тъй като тези страни са най-важните партньори на Аржентина (през първите 9 месеца на 2023 г. търговският оборот достигна 38 милиарда долара).

Скоро Майли беше принуден да се „поправи“. Няколко дни преди да встъпи в длъжност, новият президент изпрати своя бъдещ външен министър Диана Мондино да подобри отношенията с Бразилия. На втория ден от президентството си, Майли прие в Розовата къща Ву Вейхуа , заместник-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители и специален представител на китайския президент Си Дзинпин за встъпването в длъжност на президента на Аржентина.

Още като кандидат за президент Майли заявява: „Не разменям моралните си принципи за пари“. Реалността обаче е неумолима и отношенията с Китай трябваше да бъдат подобрени: Аржентина спешно трябва да размрази споразумението за валутен суап за 5 милиарда долара.

Присъединяването на Майли към Вашингтон (по идеологически причини, но и принудително, заради огромното дългово бреме, пред което е изправена Аржентина поради споразумението между бившия президент Маурисио Макри и Международния валутен фонд) е от полза за Съединените щати по четири причини:

1) Помага за съживяването на доктрината Монро. На 2 декември 2023 г. се навършиха двеста години от тази американска стратегия, чиято цел е да доминира в региона, да присвои неговите ресурси и да прогони всеки потенциален чуждестранен съперник (днес това е Китай).

2) Отслабва левия президент Лула да Силва. Едно приятелско правителство в Аржентина би било в полза на лидера на Работническата партия. Освен това, на фона на хегемоничната борба между силите в съвременния свят, би било изключително полезно Бразилия и Аржентина да бъдат приведени към общ знаменател, за да се координират политиките в областта на търговията, инвестициите, световните цени, както и гарантиране на определени принципи на автономия и суверенитет на международни платформи.

Вместо това страните продължават да се правят, че не се разбират. Подобно нещо се наблюдаваше наскоро, когато президентът Алберто Фернандес беше на власт в Аржентина, ала по същото време Бразилия беше водена от Жаир Болсонаро.

3) Променя баланса на силите в региона. До 9 декември 2023 г. четирите най-влиятелни и икономически значими държави в Южна Америка – Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела – бяха ръководени от прогресивни правителства. Сега Аржентина направи завой на 180 градуса към крайната десница.

4) Аржентина загуби страхотна възможност да се присъедини към БРИКС+ на 1 януари 2024 г., организация, която бележи известно укрепване на позициите на регионалните сили и представлява сериозна възможност за преразпределение на световната мощ. Такива дезертьорства вредят не само на Аржентина, но и на самия проект БРИКС+.

Преобразуване на регионалната карта

В Латинска Америка има борба между два модела: демократични програми, които насърчават преразпределението на богатството и овластяването на по-голямата част от населението, и програми, които наблягат на концентрацията на капитал и неговото подчинение на транснационалния капитал. При сегашната ситуация не е ясно кой модел ще надделее.

Първата група включва икономически значими държави с обширни територии – Бразилия, Колумбия, Боливия, Чили, Венецуела и Мексико. В тези страни представители на така наречената вътрешна и външна „реална власт“, базирана на транснационални корпорации, проамерикански медии и съдебна система, се опитват да дестабилизират демокрациите чрез „меки преврати“, политическо преследване и манипулиране на правната система .

Тези действия са насочени към създаване на атмосфера на всеобщо униние, осъждане на популярни в обществото лидери и поляризация на обществото, така че прогресивните правителства да не могат да използват всички налични инструменти, за да отговорят на огромните изисквания на населението.

Очевидно е, че през третото десетилетие на 21 век тази група държави е в задънена улица. Чилийският президент Габриел Борич се провали с основните предложения за кампанията си: данъчна реформа и замяна на конституцията на диктатора Аугусто Пиночет с нова, демократична. Ситуацията във вътрешната политика на Боливия остава напрегната. В Колумбия Густаво Петро е изправен пред сериозни опити да се подкопае ситуацията. През 2024 г. във Венецуела и Мексико ще се проведат президентски избори.

С победата на Майли в Аржентина се засили групата държави, подкрепящи проекта за неолиберална зависимост – Еквадор (където властта беше в ръцете на нов десен президент, милионерът Даниел Нобоа ) или Перу (където настоящият президент е Дина Болуарте ).

Реакционният интернационал

Победата на Майли беше отпразнувана не само от Сити и Уолстрийт, но и от представители на глобалната крайна дясна сила, понякога наричана „реакционен интернационал“.

„Бих искал да работя заедно с истински патриот“, написа в Twitter унгарският премиер Виктор Орбан , който присъства на инаугурацията в Casa Rosada. От европейските лидери присъстваха още испанският крал Фелипе VI и президентът на Украйна Владимир Зеленски .

Лидерът на партията „Свободата идва“ също получи поздравления от Доналд Тръмп, който призова новия президент „да върне Аржентина към предишното й величие“, перифразирайки неговия лозунг: „Нека върнем Америка към предишното й величие“.

В края на ноември, преди избирането му, Майли пътува до САЩ, но там не го приеха нито Доналд Тръмп, нито президентът Джо Байдън – само бившият държавен лидер Бил Клинтън , на когото обаче, както се оказа по-късно, беше платено за тази среща.

На церемонията по встъпването в длъжност имаше малко активни гости. Отсъствието им е показателно за международната изолация, която очаква Аржентина по време на четиригодишния мандат на Майли, чиито действия са белязани повече от идеологическа обсебеност, отколкото от загриженост за интересите на държавата.

Сред присъстващите, които са заемали високи постове в миналото, се открои Жаир Болсонаро. Бразилският политик беше посрещнат с видима сърдечност, а самата среща беше добре подготвена. Очаквайки бъдещи крайнодесни победи на президентските избори в Съединените щати (2024 г.) и Бразилия (2026 г.), Болсонаро увери, че изборът на Майли обещава „попътен вятър за Бразилия и Съединените щати“.

Според учените от Кралския колеж в Лондон Пабло де Орелана и Николас Михелсен , характерна черта на „реакционния интернационал“ е откритото противопоставяне на мултилатерализма, екологичния активизъм, равенството между половете, социалната справедливост, както и научното мислене по всички въпроси, свързани с изменението на климата и опазване на околната среда.

И въпреки че областта на изследване на споменатите автори се простира до Глобалния север и фигури като Джорджия Мелони , Марин льо Пен с нейния Национален фронт, лидерите на Брекзит, Доналд Тръмп, Виктор Орбан и някои политици, които не можаха да дойдат на власт (за пример – Сантяго Абаскал от испанската партия „Глас“), се разкриват редица общи характеристики, характерни и за Болсонаро и Майли. Например:

Манихейски светоглед: радикално противопоставяне между доброто и злото, свободния свят и авторитаризма;

Месиански образ: лидерът е избран от висшите сили, за да изпълни определена мисия; той се представя като носител на истината и е готов да преследва тези, които имат различни възгледи;

Противопоставяне на интеграцията: отхвърляне на Европейския съюз и Меркосур;

Догматизъм: лидерът твърди, че се придържа към правилната вяра и знае единствения път към светло бъдеще;

Фокус върху промяната: лидерът се стреми да възстанови идиличното (изгубеното) минало и да създаде нова система, като разруши съществуващата. В това отношение той поставя под въпрос или категорично отхвърля съществуващите международни договори и организации като ООН.

В случая на Майли целта е да се сложи край на перонизма и да се пресъздаде Аржентина от преди един век, когато Хулио Рока (1898–1904) беше на власт. По това време в страната няма всеобщо избирателно право и царува автокрация.

Новото правителство, чийто вицепрезидент е Виктория Виляруел , представляваща военната каста на военната диктатура от 1976 г., се стреми да анулира доклада „Никога повече“, представен от Националната комисия за изчезвания (Conadep).

Тази организация е основана през 1983 г. за разследване на актовете на геноцид, извършени от представители на военната диктатура от 1976 до 1982 г. Новото правителство иска да помилва отговорните за геноцида и да тълкува по нов начин събитията, случили се в Аржентина през това мрачно време и през следващите десетилетия.

На външнополитическо ниво от първите дни на правителството е ясно, че Аржентина прави завой на 180 градуса. Говорим за страна, която през цялата си история е подкрепяла диалога, мирните преговори и ненамесата във вътрешните работи на другите.

В ООН за по-малко от 48 часа Аржентина се присъедини към Израел, като се въздържа при гласуване на резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Когато правителството на Аржентина беше ръководено от Алберто Фернандес, страната рутинно гласува в полза на прекратяване на огъня. Да отбележим, че на Общото събрание на ООН на 12 декември 153 от 200 държави изразиха подкрепата си за резолюцията.

Скоро ще стане ясно до какви конкретни резултати ще доведе новата външна политика на Майли. Но въз основа на опита на Бразилия при Болсонаро вече можем да кажем, че това няма да донесе нищо добро на Аржентина.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 53

Свързани теми:featured trending анализ политика свят

Следва

Глупостта на Жозеп. Това, което разбра за руснаците Бисмарк, но не може да разбере Борел

Не пропускай

Мишока Денков извършва поредното наионално предателство

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Борисов трудно ще се оправи с примадоните

Ролята на „златния пръст“ може да изиграе БСП или ИТН

Сега на сцената ще излезе една голяма примадона, ще напълни могъщите гърди с въздух и ще започне да пее. И то се видя – започнаха да летят декларации. Тежко му и горко на г-н Борисов – ще му проглушат ушите. Ще гледаме представлението „Бойко Борисов и примадоните“. Така коментира политическата ситуация проф. Николай Витанов.

„ПП-ДБ са голямата примадона. Има и други – малки. Има едни малки, които да речем – показало се от земята и вече иска ключовото министерство“, обясни той пред БНР.

„Ключовите играчи в държавата са трима и половина“, подчерта проф. Витанов и ги посочи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и политикът X, който е потенциален играч на политическия терен. За него останалите са „примадони, които в момента ще проглушат ушите на Борисов с цел да му стъжнят живота, ако трябва да направи правителство“. А Борисов трябва да направи правителство, категоричен е той и обясни:

„Борисов печели, печели избори, но не прави правителство. Ако продължава така, собственият му имидж ще започне да помръква“.

Според него ако все пак „Величие“ влезе в следващото Народно събрание, задачата на лидера на ГЕРБ за правителство ще стане много трудна. „Това означава, че неговите депутати ще намалеят и примадоните ще започнат много по-силно да пеят от сцената, защото той ще е в по-слаба позиция“, подчерта математикът в интервю за предаването „Преди всички“.

По думите му Пеевски с удоволствие би подкрепил такова правителство, дори да не участва явно в него:

„Г-н Пеевски е интелигентен човек и едва ли ще го видим заместник министър-председател. Той ще нареди своите хора“.

При такъв вариант ще е необходима и подкрепата на ИТН, БСП или ПП-ДБ.

Според математика друг вариант за правителство е ГЕРБ да се разбере с ПП-ДБ и да изключат Пеевски. И тогава пак ще трябва обаче „златен пръст“, изтъкна той и отново предположи, че тази роля може да вземе БСП или ИТН.

При опция ГЕРБ + Алианса за права и свободи трябва да включат и ПП-ДБ, коментира също професорът.

Той смята, че вероятността за правителство без ГЕРБ е малка – не повече от 5-10%. И все пак:

„Теоретично е възможно да има правителство без ГЕРБ и без ДПС на Пеевски. Такова правителство би могло да има 120 депутата, но такова правителство не може да стане без „Възраждане““.

„Борисов трудно ще се оправи с примадоните. Трябва му помощ от диригента. Диригентът да размаха палката и да строи примадоните да пеят синхронно с Борисов„, прогнозира проф. Витанов, визирайки САЩ и предстоящите избори за президент.

„В противен случай полека на хоризонта започва да се задава една голяма сянка, която може да преобърне политическата система на държава“, предупреди той.

И посочи, че 2,5 млн. души не гласуват, а над 80 хил. са избрали опцията „Не подкрепям никого“. „Има мегдан за поява на нова партия, която да е два пъти взетото от ГЕРБ на текущите избори“, изчисли математикът.

„Някакъв такъв процес ще започне, защото тези 2,5 млн. избиратели, които не гласуват, те в даден момент ще проявят активност. Те няма да седят и вечно да спят. Ще се появи някаква голяма партия, която ще е алтернатива на сегашните“, прогнозира той, визирайки президента Румен Радев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Северна Корея и Русия разтърсиха международната сцена

Присъствието на севернокорейски войски в Русия поражда опасения в НАТО и Южна Корея относно ескалацията на конфликта в Украйна.

Министърът на външните работи на Северна Корея, Чхое Сон Хуи, пристигна в Русия за нов кръг от дипломатически разговори, докато се разпространяват информации, че севернокорейски войски може да подкрепят руските сили в Украйна. Според източници от НАТО и американски официални лица, няколко хиляди севернокорейски военни вече са разположени в граничните зони на Русия за обучение и подкрепа на руските операции. Украинският президент Володимир Зеленски изрази тревога, че този нов съюз между Москва и Пхенян задълбочава международните аспекти на конфликта.

Заплаха за международната сигурност и отговорът на съюзниците

САЩ предупредиха, че всяка севернокорейска военна намеса ще бъде „честна игра“ за украинските сили и заявиха, че няма да ограничат използването на американски оръжия от Украйна в такъв случай. Южна Корея също изрази тревога, като посочи, че обменът на военен опит между Русия и Северна Корея може да се окаже сериозна заплаха за сигурността на Азия и европейските съюзници. Сеул дори обмисля възможността да предостави военна помощ на Украйна, ако севернокорейските войски наистина бъдат изпратени на фронтовата линия.

Политически ефект и символика на сътрудничеството

Анализатори предполагат, че изпращането на севернокорейски войници може да има не толкова военен, колкото символичен и политически ефект за Русия и Северна Корея. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), присъствието на севернокорейски войски вероятно ще изпълнява поддържащи функции и ще представлява по-малко от 1% от общия руски контингент. Според западни дипломати, целта на тази демонстрация на сила е да се отправи послание към Вашингтон и неговите съюзници, че Москва разполага с ресурси и съюзници, готови да се противопоставят на статуквото.

Подготовка и военна интеграция

Разполагането на севернокорейски войници в Русия включва интензивно обучение и интеграция с руските военни структури. Според Пентагона, около 10 000 севернокорейски войници са преминали начално обучение в източните райони на Русия, като руският военен апарат ги подготвя за предизвикателствата на съвременната бойна обстановка. В допълнение, Русия продължава да оказва техническа подкрепа на Северна Корея в разработването на сателитна разузнавателна технология, допълвайки сътрудничеството с доставки на балистични ракети и артилерийски боеприпаси за руските операции.

Тази нова стъпка в сътрудничеството между Северна Корея и Русия повишава напрежението на световната сцена, като въвежда нови фактори в конфликта в Украйна и поставя на изпитание стабилността на международната система за сигурност.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 9

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Изключителният дипломатически успех на Путин

Начинът, по който чешките журналисти отразиха срещата на върха на страните от БРИКС в Казан, Русия, ми напомня за прословутия анекдот как френските вестници съобщават за бяството на император Наполеон от Елба и появата му във Франция. Когато дебаркира в Антиб, заглавията са от типа: „Чудовището се появи в Антиб“. Когато императорът наближава Лион, парижките вестници казват само „Бонапарт е в Лион“. И когато Бонапарт се появява в Париж в Тюйлери, вестниците вече пишат с тържествен тон: „Императорът е на Шанз-Елизе“.

В първия ден от срещата на върха чешките медии се държаха така, сякаш събитието не съществува. След това постепенно пуснаха в употреба аргументи, че възможностите за тясно сътрудничество между страните от тази общност са минимални. Бе изтъкнат например фактът, че Китай и Индия, чието население е около 2,8 милиарда души сумарно, имат спорове за общата си граница. Разбира се, че имат гранични спорове, но напоследък се опитват да ги разрешат чрез политически преговори, при това успешно. Те имат различни интереси, но същото важи и за ЕС и САЩ, а както виждаме лидерите на ЕС не обръщат особено внимание на това. И често разрешават проблемите в противоречие с преобладаващите европейски интереси. А не може да се каже, че липсват противоречия и в рамките на самия ЕС.

Как е възможно президентът Путин, изгнаник и престъпник в очите на Запада, да посрещне в Казан държавни глави и високопоставени представители от 32 страни по света? Изявлението му, че около 40 други страни проявяват интерес към членство в БРИКС трябва да се приеме сериозно. БРИКС вече не е само Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но вклюва и четири нови страни членки: Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. А сред другите силни държави в света Турция (членка на НАТО), Саудитска Арабия и Индонезия също проявяват интерес да се присъединят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и Иран и Русия са основни износители на нефт и природен газ. Всъщност те са решаващите играчи в световен мащаб в тази област. Членовете на БРИКС днес представляват почти две пети от световния БВП и представляват мнозинството от световното население.

Ако сравним съвкупния БВП на страните от БРИКС със съвкупния БВП на страните от Г-7, трябва да констатираме превъзходството на страните от БРИКС и по този показател. И не е без значение, че най-важните страни от БРИКС ще отбележат икономически растеж от 4% тази година, в сравнение с 2% растеж на западните икономики. В БРИКС са се събрали или гравитират край нея държави, които търсят нов международен ред и най-вече възможности за финансова независимост от Запада и неговите институции. От тази гледна точка новата стратегическа цел на Русия за „многополюсен свят“ е много привлекателна. Много страни са заинтересовани международната търговия да се осъществява с местни валути, а не в долари. Според достоверни източници обемът на търговията, извършвана с валутите на страните от БРИКС вече надминава обема на търговията в долари. Освен това Новата банка за развитие (NDB) вече работи като алтернатива на западните финансови институции като МВФ и Световната банка.

Русия успя да издържи на множество санкции основно от икономическо естество, които й бяха наложени по време на войната в Украйна. Изглежда, че тези санкции са навредили по-скоро на страните от Централна и Източна Европа, отколкото на Русия (Чехия регистрира инфлация от 30% през 2022 и 2023 г. заедно). Фактът, че Русия преодоля тези санкции, се дължи главно на нежеланието на големите страни от БРИКС (Индия, Китай, Бразилия) да се присъединят към тези санкции по какъвто и да е начин. И десетки държави от Глобалния юг последваха примера им. Ясно е, че Китай и Русия искат да използват БРИКС като средство за оспорване на глобалното господство на Съединените щати. Някои от другите доминиращи държави от БРИКС може да нямат такива амбиции, но те също имат интерес от новото раздаване на картите.

Западът трябва да осъзнае големия дипломатически успех на Русия, за който допринесоха присъстващите на срещата чуждестранни лидери. Този факт трябва да се отчете без истерия, но и не с омаловажаване. Светът просто се променя и десетки страни се еманципират и търсят нещо различно от неоколониализма на бившите колониални сили, от икономическите санкции срещу непокорни държави, от лицемерното размахване на пръст в името уж на човешките права и т.н. Както и наставления как трябва да изглежда управлението в дадена държава, Китай и Русия просто не правят така. Западът обаче го прави и това може би е една от причините, поради които той постепенно губи влияние в развиващия се свят.

Опорката на западните медии, че нищо конкретно не е договорено в Казан, не е уместна. В Казан се събраха световни лидери, най-важните лидери на Глобалния юг или ако предпочитате, на развиващия се свят. И генералният секретар на ООН Антонио Гутереш също пристигна там, за голямо огорчение на украинското ръководство. То явно изобщо не е разбрало или не иска да разбере реалностите в този свят. Генералният секретар на ООН, от друга страна, разбира тази реалност. Той иска да говори с всички и това е правилно.