СВЯТ

Миграционен взрив във Франция

Нов имиграционен закон води Франция към взрив

На 11 декември долната камара на френския парламент отказа да разгледа текста на новия закон за имиграцията.

Предложението за отказ от разглеждане беше внесено от парламентарната група на Зелените и подкрепено от представители на левия лагер, Национално обединение и неочаквано значителна част от републиканците.

Този „съюз на противоположностите“, както го описа френският вътрешен министър и автор на законопроекта Жералд Дарманен, беше създаден, за да „дерайлира правителствения проект по политически причини“.

Стотици хиляди мигранти

В реториката на френските политици темата за мигрантите не е загубила своята актуалност от началото на 80-те години. А обсъжданият документ може да се превърне в двадесет и деветия законодателен акт, приет в тази област от 1980 г.

Проектът беше представен от министъра в началото на тази година и е вторият по важност акт за френските власти след пенсионната реформа, приета през пролетта на 2023 г. През цялото време нововъведенията, съдържащи се в текста на законопроекта, бяха обсъдени и от двете камари на парламента.

В резултат на това, в силно модифициран вид, той беше одобрен от Сената на 14 ноември. И последният етап трябваше да бъде проваленото одобрение в Народното събрание.

Първоначалният проект на закон за имиграцията включва редица промени в съществуващото законодателство. Например легализирането на работници в области, където има остър недостиг на работници – строителство, медицина, ресторантьорство и хотелиерство.

Като ограничителна мярка се предвиждаше въвеждането на годишни квоти за издаване на гражданство и разрешения за пребиваване.

Важен момент беше и връщането на нелегалните мигранти в статута на престъпници – тази мярка беше премахната през 2012 г. Предвиждаха се и промени в социалните плащания на мигрантите.

Редица от тези мерки бяха затегнати от Сената след одобрението, но дори и в новата си форма те продължават да привличат критики от поддръжници на различни политически страни.

Левицата говори за де факто универсалното признаване на всички мигранти за престъпници и нарушения на човешките права.

Десните, например ръководителят на републиканците Ерик Шоти, са възмутени, че проектът всъщност дава зелена светлина на масовата нелегална имиграция.

А квотите предизвикват скептицизъм дори сред привържениците на закона. Това заяви по-специално депутатът Флоран Будие, който представи законопроекта в парламента.

Проблемът с мигрантите наистина се обсъжда доста активно във Франция сега. Особено в светлината на летните погроми в редица градове и скорошното убийство на тийнейджъра Том Перото.

Много политици и експерти използват цифрата от над 500 хиляди мигранти, които са регистрирани във Франция в края на 2022 г. Някои от тях допринасят за влошаване на вътрешната ситуация, а други са сериозно бреме за държавния бюджет. Не бива обаче да забравяме, че около 108 000 чужденци от приблизително половин милион са студенти.

Освен това към януари тази година около 115 хиляди са украински бежанци, които или имат официален статут, или са под опеката на държавата.

Като например служители на въоръжените сили на Украйна, които са на лечение и рехабилитация. В същото време значителна част от бежанците са безработни и получават пълен пакет от помощи за жилище и други разходи.

А специалният подход към украинските бежанци се доказва от факта, че на уебсайтовете на отделите, които по един или друг начин влизат в контакт с мигранти, Украйна е подчертана като специална позиция.

Други европейски страни, за които се смята, че приемат повече украинци от Франция, вече са сериозно загрижени за този проблем. Например Ирландия започна да говори за необходимостта от намаляване на броя на обезщетенията и обезщетенията за имигрантите от тази страна.

Провалът на министъра

За Жералд Дарманен отказът да разгледа законопроекта е лично поражение, което той признава, когато говори пред медиите. Той явно се надяваше да получи политическа полза от този закон. В крайна сметка мнозина са сигурни, че той ще се кандидатира за президент на Франция през 2027 г.

Резултатите от парламентарния вот явно са били шок за него, защото веднага след това министърът подава оставка. Което президентът обаче веднага отхвърли.

Дарманен обаче не греши напълно, когато говори за политическите причини за провала на неговия законопроект. Някои от гласувалите „против“ депутати в Народното събрание изглежда не толкова са търсили решение на проблема, колкото са играли политически игри.

По-специално, Националното обединение се присъедини към левия вот, призовавайки за разпускане на правителството.

Лидерът на партията Джордан Бардела заяви, че е готов да заеме поста министър-председател, създавайки политическа „симбиоза“ с президента.

Използвайки този термин, Бардела има предвид политическия период от 1986 до 1988 г., когато социалистът Франсоа Митеран беше президент, а десният Жак Ширак беше ръководител на правителството.

От страна на левия политически лагер лидерът на комунистите Фабиен Русел първоначално изрази готовност за конструктивен диалог.

В това позицията му се сравнява с позицията на ръководителя на комунистическата партия Жорж Марше, който се изказа в защита на интересите на френските работници в началото на 80-те години.

Шефът на „Франция непокорна” Жан-Люк Меланшон, който е склонен към тотален бойкот на проекта, обаче разкритикува своя съперник в борбата за лидерство на левия фланг на френската политика.

Членовете на партията на Меланшон дори започнаха публично да приравняват Русел с колаборационистите от Втората световна война. С това явно се опитаха да отклонят вниманието от лидера си, за когото журналистите отдавна правят подобни аналогии.

И въпреки че Русел в крайна сметка гласува за премахване на законопроекта от обсъждане, според него това едва ли може да се нарече победа, тъй като текстът ще се промени само в по-твърда посока. На същото мнение е и депутатът от Зелените Жулиен Байо, който единствен в групата си гласува против прекратяването на дискусиите.

Три хода за Макрон

Законопроектът за имиграцията не предизвика масови протести в цялата страна, както беше с пенсионната реформа. Обстоятелствата на неговите обсъждания и оценка обаче за пореден път демонстрират дълбоката политическа криза, в която се намира френската държава.

Министър Дарманен, който има президентски амбиции, е загрижен за създаването на собствен политически имидж и затова адаптира реториката си, за да отговаря на различни аудитории. Той обясни оставката си с това, че е „човек на честта“, за когото мнението на парламента има значение.

Малко преди гласуването в Народното събрание министърът посети южната част на Франция, където мнозинството от населението се придържа към консервативни десни възгледи.

В разговор с местното издание Nice-matin той обеща да заеме най-твърда позиция срещу нелегалните мигранти. Той също така успокои полицията и жандармеристите, като каза, че ще създаде всички условия, за да могат да си вършат работата.

Въпреки това, в разговор с друго издание, La Voix du Nord, което излиза в северната част на страната с традиционно ляв електорат, той говори за необходимостта от спазване на конституцията.

По-специално той подкрепи предоставянето на френско гражданство чрез права върху земя и призова десните и поддръжниците на президента към компромис.

Интензификацията на Дарманин в обхвата на електората идва в момент, когато действащият президент Еманюел Макрон е обвинен, че не е спазил думата си, не е осъществил плановете си и в презрение към представителите на народа и демократичните власти.

В същото време обаче Макрон активно рекламира идеята на Дарманин и иска да го приеме до края на годината. Но, както отбелязват много медии, президентът категорично отказва да осъзнае, че не е в състояние не само да комуникира с парламентарната опозиция, но и да си осигури подходяща подкрепа дори сред съюзниците си.

Надеждите за конструктивен диалог с представители на различни политически лагери се превръщат в нищо, опитите за намиране на компромис се провалят.

Макрон вижда решение в създаването на специална комисия от парламентаристи и сенатори, която да финализира законопроекта. Мнозина обаче са убедени, че текстът не може да бъде приет за толкова кратък период от време, без да се приложи специална процедура, предвидена в член 49, параграф 3 от конституцията, която позволява да се заобиколи решението на парламента.

Уловката е, че лимитът за използване на тази мярка в настоящия период е изчерпан, включително и поради приемането на закона за пенсионната реформа.

В тази връзка президентът има три възможности – да откаже незабавното приемане на закона, да се опита да намери подкрепа сред народните представители или да разпусне правителството.

Първите два варианта изглеждат невъзможни. А последното ще доведе до политически и социален взрив, за който Макрон беше предупреден още през пролетта.

По това време беше трудно да се избегне подобен сценарий. Ако това се случи сега, последствията за Франция и Европа могат да бъдат непредвидими.

Ситуацията в страната е изключително нестабилна. И много неща сега ще бъдат решени на бойните полета за приемането на закон за имиграцията, чието значение далеч надхвърля простото регулиране на един аспект от живота на страната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 48

Свързани теми:корупция политика свят

Следва

Новият Арежентиснки президент води страната към колапс

Не пропускай

Над 300 000 бежанци искат тази година да живеят там. Не броим 1 милион украинци

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.