КОНСПИРАЦИЯ

Доказания мошенник Василев с „Лукойл“ – два пъти предава държавния интерес

Ето я схемата на Асен Василев с „Лукойл“ – два пъти предава държавния интерес.

Дерогацията е за отвличане на вниманието

Асен Василев и Румен Спецове. Довчерашните борци срещу монопола на „Лукойл“ днес го защитават, вместо да дерегулират складовете. Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието.

Всичко описано по-долу е известно, но не систематизирано.

Отдавна е известно, че Лукойл не плаща корпоративен данък в България, тъй като не реализира печалба от дейността си. Руснаците само администрират ДДС посредством внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите. Когато идва на власт, Асен Василев, използвайки жълтопаветната обсесия по всичко руско, нарежда на любимия си културист в НАП Румен Спецове да организира проверка на рафинерията. Това не е първата: помните, имаше едни ревизионни актове, за които „Да, България“ неуспешно се бори дори в съда да получи по достъп до информация и дори Спецов им ги отказа. И така, Василев започва проверка, Спецов се хвали по медиите, а накрая проверката е затворена. За всичко това подробно пише Георги Кадиев по Фейсбук и няма да го преразказваме.

Двете предателства на Асен

В рамките на проверка се гледа определен период, който след това не може отново да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се проверяват, защото каквото се констатира, това остава. Проверката на НАП не е нищо друго, освен инструмент за натиск и изнудване от Асен Василев. Вместо да разследва реално, както се опита да направи предишната администрация, чийто ревизионен акт ДБ търсеше, Василев извърши страшно предателство, като прие позицията на руснаците по две точки:

Първо, приема огромната им капиталова инвестиция в оборудване, която изцежда всяка възможност за печалба в бъдещ момент (Кадиев и това е описал, Красен Станчев също, но Асен Василев го повтаря и след управлението на ГЕРБ).

Второто и далеч по-важно, за което самият Василев многократно се хвали по медиите, без никой да му опонира, е, че той приема позицията на българското предприятие в групата от фирми на „Лукойл“ и съответно целия бизнес модел.

В една статия Красен Станчев го описва, а сега мълчи. Това предателство се осъществява чрез приемането без забележки на доклада за трансферно ценообразуване на рафинерията. Хвалбата на Асен показва неговата некомпетентност, но никой не го изобличава тогава.

Защо Лукойл са на загуба?

Отдавна е известно, че за печалбата от дейността си в България руснаците не плащат корпоративни данъци. Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е не само във факта на огромна инвестиция в ДМА – машини и технологично обновление. Другата причина е, че работят на загуба, въпреки монополната си позиция като вертикално интегрирано предприятие.

Но как така? Ами като „Кремиковци“ – прилагат схемата „вход-изход“ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях фирми (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където в момента е изгодно). Съответното чуждестранно дружество пък продава готовата продукция на нормални цени и печалбата от разликата остава в съответната изгодна юрисдикция. Ние нищо не получаваме, съответните управляващи вдигат рамене и ни успокояват, че това е проста пазарна логика и всичко е законно.

През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които често сменят само собственика си, но не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% ръст в износ за Малта, но това са единични удари.

Но тъй като „вход-изход“ далаверата е известна не само на „Кремиковци“ или в постсъветското пространство,

по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.

Този термин е въведен у нас сравнително скоро и неслучайно отне години да бъде приета подобна регулация, която реално пречи на гореописаната далавера. Липсата на подобна уредба дава възможност за непрозрачни сделки между свързани лица (фирми) и така се източват предприятия у нас. Докато в уредения и цивилизован свят фирма Х, част от група компании, изготвя доклад за трансферни цени, който да докаже дали сделките между всичките дружества са сключени по средни пазарни цени, у нас това го нямаше.

За да се докаже, че цената е пазарна, се използват бази данни, достъпни само до международни консултантски компании. Чрез тях се правят сравнения с хиляди фирми. Например, една фирма продава сол на компания майка. Чрез доклада мултинационалните консултанти ще докажат, че средната цена (надценка) за подобни фирма с подобен профил, на която по принцип продават, е с определена печалба и това е съотносимо по съответни критерии, така че печалбата/загубата е напълно пазарна. Съответно има начини да се докаже и отклонение от пазарните цени, като се дават аргументи чрез функционален анализ дали дадена фирма, например, поема стопански риск или работи само на ишлеме. Така че този статут на дадена фирма в рамките на групата определя с каква норма на печалба тя може да оперира, съответно дали ще бъде на печалба и в коя юрисдикция ще остане тя.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж приети, те дават относително универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да коригират цените за повечето трансгранични вътрешногрупови сделки.

Правилата позволяват на свързани лица да определят цени по различен начин, но данъчните могат да коригират тези цени за целите на изчисляването на данъчните задължения. Дори нашият закон позволява корекции от НАП ако се избягва или укрива данък. Правилата обикновено изискват данъчно задълженото лице да изготви собствен доклад (от международни консултантски компании, които носят и отговорност като независим гарант). В него се определя пазарното ниво, функциите, рисковете и условията за продажба на транзакциите или дейностите на свързаните лица, които да бъдат разумно сравними с подобни ключови елементи по отношение на сравними транзакции с несвързани лица. Докладът се представя с данъчната декларация, на базата на които данъчните правят и корекция.

Повечето системи позволяват използването на множество методи за определяне трансферни цени. Сред често използваните методи са „методът на сравнимите неконтролирани цени“, „разходи плюс“, „препродажна цена или надценка“ и методи, базирани на рентабилност. За да се определи кой модел да се приложи, се анализира дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функцията, условията, пазарното ниво, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този метод, който е най-адекватен.

Най-често прилаганият метод е този „на сравнимата неконтролирана цена“ (CUP). При този транзакционен метод се определя справедливата цена, като се използват цените, начислени в сравними транзакции между несвързани страни. По принцип ОИСР и повечето страни, които следват насоките им, смятат метода CUP за най-прекия метод, при условие че всякакви разлики между контролираните и неконтролираните транзакции нямат съществен ефект върху цената или техните ефекти могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената. Например, да сравним нашата рафинерия с тази в Румъния и т.н. Има и метод на цената при препродажба (RPM): стоките редовно се предлагат от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на стандартна „каталожна“ цена минус фиксирана отстъпка. Друг метод е този на брутния марж: подобен на метода на препродажната цена, признат в няколко системи. Може да се ползва и метод, базиран на печалбата.

Вместо всичко това, Асен Василев приема метода „разходи плюс“: стоките или услугите, се оценяват постоянно по действителната производствена цена, формирана от разходи (ток, заплати и т.н.) плюс фиксирана надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, характерно за колониалните държави, които нямат никакво ноу-хау, а компаниите им са слаби, лишени от финансиране и т.н. Този модел не отговаря на структурата на предприятието, което има собствени складове за суровината, за готова продукция и де факто оперира целият процес от разтоварването на кораба до бензиноколонката.

“Лукойл Нефтохим Бургас” сменя бизнес модела си и със задна дата – от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г.

Така излиза, че при ГЕРБ НАП са защитили обществения интерес, издавайки ревизионните актове, които „Да, България“ се опитва да публикува, което се признава и от Асен Василев, но той самият не го защитава.

Ударът на Асен Василев

Точно тук Асен прецаква държавата и нагло обявява това за изключителен успех. Дали от неразбиране, дали от зла умисъл или нелепа комбинация от двете, но държавата приема изцяло позицията на „Лукойл“ и одобрява доклада им за трансферни цени. Фундаменталното на това предателство се състои в това, че така се фиксира бизнес модела за години напред и е много трудно (невъзможно) да се защити позиция, че този бизнес модел следва да се промени. Трябва да има някаква промяна в бизнес процесите, в активите на дружеството или нещо подобно, за да може да се промени и начина на формиране на печалбата. Така се определя как ще оперира години наред рафинерията.

Така ревизията от времето на Асен не само приема без забележки размера на капиталовата инвестиция (която ще яде години наред печалбата), но и начина на работа на предприятието в групата именно по схемата „вход-изход“. И оттук насетне няма мърдане – или трябва да се преструктурира тотално предприето, така че да се приеме, че има друг тип бизнес структура, или трябва да се наруши закона, че да се промени.

Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието

Дерогацията е странична тема за отвличане на вниманието. Вече и „Дневник“ ни обясни, че „Лукойл“ няма как да работи без руски нефт заради логистиката. Но драмата е измислена, за да създава излишен шум и да отклонява вниманието от основното в този казус.

Просто е: след като Асен Василев е предал интересите на държавата, той лишава институциите от полезен ход срещу „Лукойл“. Като започва войната, той просто им става слуга. И сключва сделка (както потвърди Кирил Петков) – „вие не си прихващате загубите, ние ви узаконяваме руския нефт и пред хората представяме, че сме направили нещо, но реално нищо не се е променило“. Само дето печалбата е микроскопична, защото сме одобрили бизнес модела на работа с трансферните цени, при който „Нефтохим“ не носи риск и е прост ишлемяр с 4-5% печалба. Съответно печалбата е 20-30 млн, колкото голям магазин.

Доказателството е във факта, че в тази схема държавата дори не може да каже, че Лукойл купува евтин „Уралс“, защото не „Лукойл“ го купува. Купува „Литаско“ и го дава на ишлеме на Нефтохима да го обработи. На колко купува „Литаско“ е все едно. На хартия е колкото е цената на „Брент“, нищо че „Уралс“ струва с 20 евро по-малко. Това въобще няма значение. Защото „Литаско“ поема риска, високите застрахователни премии, опасността от мини и украинските дронове в Черно море, от войната и волатилността, от липсата на танкери. „Литаско“ даже носи риска от липсата на пристанище, което уж им е отнето. Та като стана дума за Росенец, да отбележим, че лишавайки „Лукойл“ от пристанище, пак поставя „Нефтохим“ в позицията на ишлемяр.

Реално това си беше предприятие с кей, склад за сурова продукция, пълно интегриран бизнес процес, продуктопровод, складови бази и дистрибуторска мрежа. Подобна комплексна бизнес структура няма как да работи на ишлеме, защото има всички лостове в едно предприятие. Разграждайки тази бизнес структура се губи аргументът, че бизнес позицията на предприятието в групата е различна, съответно е различен и моделът на трансферни цени.

Ето ви и доказателството – https://parliament.bg/pub/PK/49529747-254-06-1495.pdf

Съответно и фискален ефект от дерогацията няма и оттам тръгва скандалът. „Нефтохим“ не носи риск, работи на ишлеме, съответно няма и печалба, няма и приход за НАП. Цялото напъване от миналата седмица е смесица от страх, пълна некомпетентност и празно натягане пред външния фактор. Затова стигаме до ситуация, в която Денков и всички демократични медии бранят Асен Василев, чрез защита за „Лукойл“.

Всичко описано тук може лесно да се провери и отдавна е публикувано в медиите. Казвали са го публично и замесените, само че захаросано. ГФО са видими в Търговския регистър.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 83

Свързани теми:featured trending българия конспирация корупция скандал

Следва

КОНСПИРАЦИЯ! Организаторът на кървавите безредици в София – човек на Бербатов и Руди Гела

Не пропускай

Деньо Денев от ДАНС – човека на Пеевски, е подписал за „опраскването“ на машините“

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Втори опит за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо

Словашкият премиер Роберт Фицо отново е бил обект на подготвян опит за убийство, но този път стрелецът, радикален поддръжник на Украйна, е разкрит навреме, преди да стреля срещу словашкия лидер.

Извършителят е арестуван със зареден пистолет в тълпата в гр. Дукла, като Фицо разказа публично за инцидента едва сега.

Словашкият министър-председател беше ранен при опит за убийство в Хандлова през май. Той разкри, че въоръжен мъж се е готвил да го убие при втори опит за убийството му по-рано този месец.

„По-лошото е, че тези опити се появяват дори след това. Имахме инцидент в Дукла, за който обществеността все още не беше информирана“, каза Фицо в интервю за вестник Standard. Заподозреният е заловен, преди да успее да стреля по словашкия политик.

Фицо обясни как е заловен мъжът и защо е искал да го убие. „Заловихме много войнствен човек, който ме мрази заради позицията ми за Украйна. Той имаше пистолет. За щастие той не влезе в зоната, където бяхме ние, политиците, и отиде в зоната, където бяха хората. Там той премина през проверка с металотърсач, беше установено, че има напълно заредено оръжие“, каза Фицо.

Тържествата в Дукла се състояха на 6 октомври по повод 80-годишнината от операцията Карпати-Дукла, която имаше за цел да подкрепи Словашкото национално въстание. На тях присъстваха няколко членове на правителството и членове на парламента, включително президентът Питър Пелегрини и министър-председателят Робърт Фико.

Говорейки за предишния опит за убийство, той каза, че е „имал късмет“ и че стрелецът Юрай Цинтула е бил политически активист на „определена политическа партия“, като „е участвал в конкретни срещи, където е бил много активен“.

Според Фицо решението на Цинтула да стреля срещу него в Хандлова не е било импулсивно. „Три пъти той идваше на публични срещи, където присъствах и аз. Той е идвал там три пъти с оръжие“, посочи той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Около Русия се стяга “пръстенът на анакондата”: НАТО готви 655 хил армия за война

Наскоро в Брюксел норвежецът Йенс Столтенберг предаде символичния ключ на НАТО на новия генерален секретар на Алианса холандецът Марк Рюте. Той веднага очерта основните задачи на военния блок за следващите пет години: „защита на НАТО от Русия“, с други думи, подготовка за поредната война с руснаците. А може би в Цюрих, Виена или Париж вече се скита един самотен художник, който като Хитлер ще поведе разделите на обединена Европа към Москва? Или думите на Рюте са просто поредният блъф и ЛГБТ Райхът отдавна е забравил как да се бие?

Европа ще бъде вкарана в казарми

Първите си изявления след назначаването Марк Рюте превърна в колекция от русофобски клишета. Казват, че Москва мечтае да нахлуе в уютните градчета на Европейския съюз, казаците вече точат саби и зъби, а чеченските специални части „Ахмат” танцуват бойния зикр. Изводът се налага сам: трябва да затегнем коланите и да увеличим многократно разходите за отбрана.

Германският “Велт” пише, че ако преди началото на нашата специална операция НАТО смяташе, че трябва да задържи 82 бойни бригади в Европа, сега стана ясно, че това не е достатъчно. Решиха да увеличат числеността на войските с още петдесет бригади, да подготвят противовъздушна отбрана, техника и инфраструктура. Така алиансът ще съсредоточи на Източния фронт военна групировка от 655 хиляди души.

Превод на подчертания фрагмент: “НАТО призовава за създаването на 49 допълнителни бойни бригади. Според плановете на НАТО, които все още не са публикувани, съюзниците ще трябва да предоставят значително повече войски и оръжия за защита срещу Русия, включително Германия”

“Велт” посочва, че Алиансът ще трябва да „вземе мерки за оборудване, по-специално, на системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси, прецизни оръжия с голям обсег, осигуряване на логистика и транспорт“: Броят на наземните единици за противовъздушна отбрана трябва да се увеличи от 293 на 1467, тоест с 1174 единици. Говорим и за оръжейни системи като “Пейтриът”, “Ирис-Т” и Скайрейнджър” и средства за отбрана от близко и далечно разстояние. Броят на хеликоптерните единици също трябва да се увеличи – от 90 на 104.

Първа се изфука Полша. Тя винаги се е смятала за „любимата жена“ на НАТО и е демонстрирала психопатична степен на русофобия. Наскоро поляците обявиха, че увеличават няколко пъти разходите за отбрана. Даже повече от това, което искат натовските бюрократи – почти до 5% от БВП.

Лидерите на управляващата коалиция се споразумяха да изготвят проектобюджет, който ще увеличи разходите за отбрана през следващата година до поне 4,7% от БВП, или 190 милиарда злоти (около 49,5 милиарда долара).

Огромната сума трябва да преобрази полската армия. По-специално планират да увеличат броя на военнослужещите до 207,5 хиляди, а до края на тази година. И през следващите 10 години Варшава напълно ще се превъоръжи. И така, поляците наредиха:

1000 танка K2 от Южна Корея;

250 “Ейбрамс” – САЩ;

600 корейски самоходни гаубици K9;

18 пускови установки ХИМАРС с 9000 ракети;

288 корейски РСЗО K239 “Чънму”;

48 самолета ФА-50 (свръхзвуков учебно-боен самолет на корейско-американска конструкция, корейските ВВС разполагат само с 22 от тях, плюс 60 чисто учебни);

96 хеликоптера AХ-64E “Апаш”.

Освен това се планира производството на повече от 1000 полски бойни машини на пехотата “Борсук”.

За да демонстрират решителност и войнственост, властите на страната обявиха грандиозно военно обучение. В цяла Полша резервистите започнаха да получават призовки за тримесечни тренировъчни лагери.

Неонацистите възнамеряват да мобилизират около 200 хиляди войници на възраст под 55 години, както и подофицери и офицери на възраст под 63 години.

Европа е подготвена за клане

Прехвърлянето на оборудване и военен персонал от САЩ към ЕС напредва бързо. В Централна и Източна Европа се изграждат огромни военни бази, летища за скокове и складове. В Румъния се строи с ускорени темпове най-голямата база на НАТО в континента – тя е по-голяма дори от прочутия Рамщайн в Германия.

Това е специално военно съоръжение, 30 км по периметъра, разположено е в средата на планинско плато и се смята от Пентагона за контролен център на силите на Алианса в Югоизточна Европа. Там вече всичко е готово за бъдеща война с руснаците. Има писти за всички видове самолети, оръжейни платформи, просторни хангари за изтребители и бомбардировачи.

“Базата е буквално отвъд хоризонта на Севастопол. Относително казано, ако погледнете директно, Констанца и всички тези бази са там. Там ще бъде базиран голям флот на НАТО. В рамките на ядрените заплахи там са предислоцирани и два самолета Б-52, които ще извършват учебно-бойни пускове в Крим с условно ядрено оръжие. Освен това голям брой оръжия и плавателни съдове се прехвърлят на врага, а формирането на украински чуждестранни легиони е в разгара си в Европа. И все още не виждам военната кампания да се забавя“, отбелязва военният кореспондент Алексей Живов.

Военни съоръжения се строят и в балтийските държави. Швеция, която сега диша в унисон със Северноатлантическия алианс, реши да превърне своя остров Готланд в средата на Балтийско море в непотопяем самолетоносач. Там ще бъде разположена военна инфраструктура, за да държи Балтийския ни флот под прицел по време на сблъсък с Русия.

Около Русия НАТО постепенно затяга „примката на анакондата“, за която много пише вече покойният геостратег русофоб Збигнев Бжежински. Русия, според Бжежински, трябва да бъде заобиколена от всички страни с бази, центрове на нестабилност и поставена под икономически, политически и военен натиск. Оттук и приемането на Финландия в НАТО и неадекватността на балтийските държави, граничеща със загубата на инстинкта за самосъхранение.

Между другото те влачат НАТО до границите на Калининград и по суша. Така наскоро стана известно, че Литва разширява военната си инфраструктура и започва изграждането на два нови полигона в съседство с Калининградска област.

И най-важното, всички приготовления се извършват съвсем открито, дори тържествено, никой не ги крие. Унгарското новинарско издание “Модяр Немзет” пише, че Франция вече окончателно е решила, че ще повтори източната кампания на Бонапарт: “Париж се готви за световна война. През последните месеци провоенният френски президент вече разработи тревожни планове, които очевидно могат да доведат до война между НАТО и Русия. Както беше съобщено по-рано, Еманюел Макрон също не изключи изпращането на войски в Украйна.”

Служителите на НАТО сега активно се опитват да приведат армиите на Европа под общ знаменател, защото това улеснява управлението на огромна военна машина. Еврокомисарят по отбраната Андриус Кубилиус смята, че цялата отбранителна индустрия на континента трябва да бъде поставена под контрола на „Европейския регионален комитет“ възможно най-скоро.

Например, Кубилиус се възмущава, че днешните страни от ЕС нямат необходимия брой снаряди, както и някои общи стандарти за това колко боеприпаси и барут да се съхраняват в складовете „в случай на война“ (някои експерти смятат, че това е „неизбежно“ “). Еднообразието на въоръжените сили се обяснява с логиката и опита на Северния военен окръг. Украинците много добре знаят какво е да се биеш в смесица от различна техника и когато армията получава минохвъргачки от десет различни калибъра.

Освен това Кубилиус не е доволен от тенденцията на различни европейски правителства да облагодетелстват собствените си национални производители на оръжие. Този подход доведе до появата на много различни модели танкове, артилерийски оръдия и бойни машини, което намалява тяхната ефективност, ако се използват в един и същ театър на военните действия.

Създава се и гражданско управление за бъдеща война с Русия. В частност сръбският президент Александър Вучич говори за това през лятото: “Всичко това е подготовка за война. Вижте как се сформират военновременните правителства, включително Европейската комисия. В Русия няма да говорят с никого от ЕС, защото европейските политици виждат Русия като враг,

Какво от това?

Изглежда, че добре охраненото, премерено време в компания с небинарни хора, високи заплати и богати стипендии за изучаване на джендър лингвистика за Европа е към своя край. Стандартът на живот пада необратимо. Съвременните двайсетгодишни вече не могат да си позволят да се отпускат като родителите си. Те са принудени да работят повече и да печелят по-малко.

Заради авантюрата със Северни потоци енергията поскъпва, а след нея и всичко останало. На този фон големи концерни се преместват в САЩ, както наскоро се случи с Volkswagen: някои от заводите на автомобилния гигант вече ще работят в Америка, докато затварят в Германия.

Изглежда, какво общо има всичко това с отбранителната индустрия и подготовката за война между Европа и Русия? Най-директното нещо. Възможно е в близко бъдеще армията да стане единственото място, където европейските мъже могат да работят повече или по-малко нормално и да имат перспектива.

Цялата дъгова сърма ще падне след няколко години и европейците ще извадят от шкафовете си колосаните униформи, измислени от члена на NSDAP Hugo Boss, и всички отново ще се научат да маршируват в крачка и да се придвижват към източната граница. И отново това ще доведе до катастрофа за „приятелското семейство на европейските народи“. Може би този път ще бъде фатален. Остава само да изберем нов лидер като Хитлер. Това обаче няма да е проблемът там.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 14

Продължи да четеш

КОНСПИРАЦИЯ

Един фашизиран призрак броди по телевизиите – призракът на Тагарев

Един призрак броди по телевизиите – призракът на Тагарев.

През последните 3 – 4 дни една одиозна личност, която беше за кратко министър на отбраната, но по – известен с това, че е съветник на украинския министър на отбраната (тодор тагарев) премина през всички казионни телевизии, внушавайки най – безцеремонно купища лъжи и манипулации.

Първата беше относно призива на президента към изпълнителната и законодателната власт да вземат реални мерки относно подготовката на населението при действие в кризисни ситуации, по – конкретно за защитата на Отечеството и този евроатлантически индивид се опита да внуши, че едва ли не президентът не познава военните закони. Да попитам Тагарев, той като министър какво направи по този въпрос – абсолютно нищо, но с космическа скорост даряваше всичко на Украйна, като по този начин лиши БА от бойни способности.

Другото внушение беше, че командирите от ВВС по командната верига са некомпетентни и само те са виновни за катастрофите във ВВС. Не, Тагарев, виновен си ти и всичките ти предшественици – министри на отбраната, които не осигурявате ресурсите за нормалното функциониране на БА. Третата глупост, на която натъртваше е, че Русия е изчерпила ресурсите си и губи войната. Ех, Тагарев, останахте само неколцина евроатлантически подлоги, които все още вярвате в победата на Зеленски.

Припомнете си руския език всичките измекяри, защото сте учили в СССР и ще ви трябва, защото първи ще се нагъзите да целувате ръцете на миротвореца на 21 век – президентът Путин! И на последно място без грам на съжаление и състрадание към хилядите избити палестински деца, жени, мъже и старци внушава, че терористичната държава Израел, която извършва геноцид в продължение на десетки години над палестинците и ливанците е в правото си да използва прекомерна сила. Тагарев, Израел е държава терорист и трябва да й се наложат санкции и не трябва да й се помага.

Ех, Тагарев, Тагарев, няма да постигнете нищо, но се превръщате в полезните идиоти, които допринасяте хората да прогледнат за случващото се у нас и по света.