КУЛТУРА

На училище с хромбук под мишница вместо с книжчица

Над 100 са паралелките у нас, които учат по модела 1:1 – едно устройство за всеки ученик

За добро или за зло, технологиите са неизбежна част от живота ни. Използването им в училище обаче все още не се възприема еднозначно, макар у нас вече да има стотици паралелки, учещи изцяло по модела 1:1, при който всеки ученик учи от отделно устройство – хромбук, вместо да носи тетрадки и учебници в клас. Тези български деца са в крак със световните практики, но към този подход вече се появяват резерви, особено по отношение на прилагането му при по-малките деца. Швеция например обяви намерение за връщане на печатните книги и писането на ръка при децата в начален етап и прекратяване на дигиталното обучение до 6-годишна възраст. Какво е бъдещето на модела 1:1 у нас, още повече, че образователният министър проф. Галин Цоков вече заяви, че с екипа си ще обмисли поставянето на рамки докъде да стигне ползването на устройства в клас?

1:1 не е просто таблет

1:1 е модел на организация на учебния процес, при който всеки ученик и учител имат свое електронно устройство и свързан към него персонален профил. Най-често се използва хромбук (chromebook) – преносим компютър, създаден за работа в облака. Разработен е така, че да е лек и здрав, работи с настолната версия на браузъра Google Chrome и поддържа Android приложения от Google Play Store. С него учениците имат постоянен достъп до интернет, могат да учат по всяко време – както в класната стая, така и извън нея, както и да създават продукти, като използват знанията си по различните предмети. Тук е и разликата с обикновеното използване на технологии в клас – устройствата не са самоцел, учениците ги ползват като средство, като обучението им протича по съвсем различен начин – вместо да слушат учителя пред дъската, те работят по конкретен проект, най-често по групи, и сами стигат до решение на даден проблем или изработват свой продукт. По подобен модел са създадени иновативни училища в САЩ, Нидерландия, Финландия, Швеция и др., които традиционно държат челните места в класациите за дигитални умения, а учениците им се отличават с висока функционална грамотност.

„Моделът 1:1 не е нещо ново, той не е измислен покрай пандемията, а е от над 20 г. Това е по същество проектно-базирано обучение, в което децата сами създават краен продукт на база на знанията от различни дисциплини. Новото е, че в последните години имаме наличие на облачни технологии, които могат да се използват по всяко време на всяко място“, казва Станислав Христов от Центъра за творческо обучение, който помага на училища да внедрят този модел, подготвяйки учителите им. Според него това е и по-сложната част. „Устройствата винаги могат да се осигурят, но не всяко училище разполага с учители, обучени специално за методологията и технологията на този модел, което отнема време – от 2-3 месеца до 1 г., в зависимост от нуждите“, коментира той.

Как е у нас?

„През 2018/19 г. започнахме със седем училища. През 2020 г. броят им се увеличи до 50, а сега в над 100 училища има поне една такава паралелка“, казва Христов. Според него това е доста сериозен и естествен ръст, като доказателство за потенциала му е националната програма за ИКТ на МОН, по която училищата могат да получат средства именно за устройства по модела 1:1. По думите му някои частни училища, като ЕСПА, учат по този модел изцяло, но държавните и общинските обикновено го въвеждат частично – за една или няколко паралелки. Първенец в това отношение е Пловдив, където доста училища отдавна са забравили ученето от учебници.

Пионерът на този подход е езиковата гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив. „През 2018 г. започнахме с една паралелка в 8 клас. Сега по модела 1:1 се обучават 32 паралелки от общо 45“, казва директорът Вихра Ерамян. По думите й тя отдавна се интересувала от облачни технологии и искала да направи ученето по-интересно. „Ходих на няколко обучения, предварително се бях запознала с платформата на Гугъл, която харесах. Бях на семинара на Центъра за творческо обучение и като разбрах за модела, на секундата взех решението, нямах никакво колебание“, спомня си тя.

Първо обучили малка група от 20 учители, които били най-отворени към иновациите. После те предали знанията си на другите. „Взаимно се запалиха, не по задължение, а защото искаха. И в момента те продължават да си се обучават на всеки 3 г., каквото е изискването на програмата за квалификация на Гугъл. А децата си бяха запалени, те си обичат технологиите, а и видяха колко е лесно да се учи на хромбук“, казва Ерамян. По думите й основното в този метод е начинът на преподаване, който е интердисциплинарен и използва проектно-базирано обучение – децата не четат наготово, задава им се тема и сами стигат до решението, напътствани от учителите, превръщайки се в създатели на учебно съдържание. „Така знанията и уменията стават по-трайни, а учениците са по-мотивирани“, казва тя.

За Ерамян осигуряването на средства за хромбуците е по-трудната работа. За целта тя е заделила средства от бюджета на училището, защото както самата казва: „За да имам модерно обучение, трябва да отделям за модернизация от бюджета си, не мога да чакам някой да ми даде“. Немалка сума училището получава и от община Пловдив – то успява да кандидатства всяка година по общинската програма за модернизация на образованието, като т.г. то е получило 120 хил. лв. за хромбуци. „От гледна точка на хората – имам ги, но проблемът са устройствата. Трябват ми още 1-2 г., за да оборудвам с устройства всички класове, вероятно до 2 г. ще успеем“, надява се директорката, която вече дори не си спомня имала ли е трудности при преминаването към модела 1:1. „Той пасна на всички ни – от рано започнахме, без натиск, ние сами искахме промяна. Дори и да е имало проблеми, сега нещата изглеждат коренно различно, учениците са по-мотивирани“, казва тя.

А резултатите им са показателни. Първата паралелка, започнала обучение по 1:1, била тази с френски език, в която традиционно учениците имали по-нисък бал. Тази година тя е първата, завършваща по този модел – и за първи път тя не била на опашката по оценки, а се оказала на второ място по успех. „Това е много обнадеждаващо. Ако и т.г. се докаже същото със следващите 4 паралелки, ще е доста по-категорично“, казва Ерамян.

Закупуването на хромбуци се оказва нелека задача дори за големи гимназии, като например Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София. „Когато влезе в осми клас, дъщеря ми получи хромбук от училището. В девети клас обаче гимназията взе хромбуците и ние, родителите, трябваше да купуваме устройства за децата си. Предложиха ни обща поръчка за по 1000 лв. на хромбук. Добре, че имах познати и успях да намеря такива за по 650 лв.“, разказва родител. Практиката в това отношение е различна – някои училища дават устройства на децата си за целия период на обучение, други – за част от този период. В някои училища родителите осигуряват устройствата, или пък те се закупват по проект.

Опасенията

„Ползите на модела и това как той влияе на мотивацията на учениците са изследвани още през 2020 г. от екип, ръководен от сегашния министър на образованието проф. Галин Цоков“, казва Станислав Христов. Според него родителите няма защо да се притесняват, че децата им ще стоят цял ден пред екраните, защото това не е така. Моделът не увеличава т. нар. „екранното време“, просто инструментът за учене е сменен, а времето, прекарано пред компютрите, се използва по-смислено. „Има разлика между времето пред екраните, използвано за смислени занимания, и зомбираното време, прекарано в гледане на сменящи се картинки. Когато е по смислен начин, мозъкът се развива различно“, казва той. По думите му в даден час учителят може да прецени, че са нужни две устройства за две групи ученици – едната да проучва, другата да създава. Учителите и учениците освен това не си комуникират през устройствата, те общуват лично. „Няма фиксация да се използват само устройства, това не значи, че те не пишат никога на ръка и не хващат молив“, казва още той.

За намеренията на Швеция Христов посочва, че тази мярка ще засегне само най-малките деца там. „При нас все още не сме използвали толкова много технологиите, още повече в началните класове и предучилищната. Въпреки че моделът е добър за всички възрасти, ние го препоръчваме за по-големите деца – от прогимназия нагоре. Добре е той да почне след 4 клас, когато вече децата могат да четат и пишат. Най-подходящо е в 5 и 8 клас, когато така или иначе свикват с новости“, казва той.

Според Христов голяма част от родителите първоначално имат страх от новото, но след като видят какво правят децата им, 80% от тях вече искат да продължат по този модел. „1:1 не се стреми към пълна шестица, а към развитие на знания и меки умения. Учениците стават по-ангажирани, по-старателни и любопитни, с висок успех. На самите учители също им е интересно“, смята експертът.

Интересно е обаче само на част от учителите, които са овладели новите технологии. „Една голяма част от учителите категорично отказват да използват новите технологии в учебната дейност, защото не се чувстват уверени в собствените си умения. Лесното решение е да отхвърлим онова, което “застрашава” нашия авторитет“, казва учителят по български език Елена Вързилова от ЕГ „Ив. Вазов“ в Пловдив пред Центъра за творческо обучение. По думите й учителите са претоварени с отговорности, а използването на технологии ежедневно в класната стая изисква допълнително време за подготовка на ресурсите. Освен това през последните години преподавателите се наситиха на експерименти, което невинаги дават резултат. Според нея обаче ще е кощунство да оставим технологичните решения извън стените на училището, защото така отнемаме от шанса на децата за успешна реализация в бъдеще.

„За малките може би е резонно да не използват много устройства, но големите така или иначе са с телефони постоянно. По-добре е те да използват технологиите за нещо смислено. Вместо за видео игри и фейсбук, да търсят информация, да създават учебно съдържание и проекти“, казва и Вихра Ерамян. „Няма да се откажем от модела, защото виждаме ползите му“, казва тя, без да се тревожи от евентуално ограничаване на използването на технологии в клас, което според нея ще засегне по-скоро учениците в началния етап.

Във варненската гимназия по компютърно моделиране „Акад. Благовест Сендов“ пък сами са решили леко да видоизменят модела и да преминат към едно устройство за група ученици. Оттам са забелязали, че моделът капсулира до известна степен по-интровертните ученици, затова и смятат да наблегнат на работата в групи и взаимодействието с останалите, защото не смятат, че технологиите трябва да са самоцел. Така, вместо всеки да работи сам за себе си на едно устройство, едно устройство ще бъде предоставено за ползване от няколко ученици, като по-този начин целта е те да развият комуникационните умения и емоционалната си интелигентност.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 202

Свързани теми:featured trending българия култура технологии

Следва

Западните служби, чрез своите лакеи в България ни отнемат историята и родината

Не пропускай

Училище с име на учител

Продължи да четеш

КУЛТУРА

ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!

Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.

Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.

„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.

Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.

Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.

Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.

Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.

„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.

Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите

„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.

„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.

„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.

Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.

Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.

„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.

„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 14

Продължи да четеш

КУЛТУРА

Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество

На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)

За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.

Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:

По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.

„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.

Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.

Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.

„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.

Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.

„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.

ГЕРГАНА НИКОЛОВА

СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)

Post Views: 16

Продължи да четеш

КУЛТУРА

Ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура

Разкажи го отново, Марко Поло!

В прекрасния филм „Казабланка“ главният герой, Хъмфри Богарт, остава известен с думите, с които се обръща към пианиста в неговия нощен клуб, в който нацистите се опитват да командват живота. „Изсвири го отново, Сам!“ – е култовата фраза на Хъмфри Богарт. С тази фраза той им напомня, че джазът е музика, която по онова време е била символ на свободата, надеждата и независимостта. Музика, която могат да разберат само истински свободните хора.

Когато през 12в известният венециански търговец Марко Поло заедно със своя син и брат потегля за Китай никой не е знаел къде точно отива и какво точно ще види. Марко Поло пропътувал Пътя на коприната до Китай , срещнал се с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан, внук на Чингис хан, в Шанду – и дори работил десетилетие за него. За разлика от другите чиновници на императора, той умеел да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връщал при императора, му разказвал всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът предпочитал да го изпраща на сложни мисии, за да събере необходимата информация.

Години по-късно Марко Поло се връща във Венеция и наред с многото екзотични стоки, подаръци и новости донася най-важното послание. Като разказва за своя живот при китайския император той много ясно, подробно и философски обяснява как трябва да се държат търговците, когато отиват в чужда страна да търгуват. Като казвам търговците – имам пред вид не само обикновените предприемачи, но също така политиците, военните, свещениците. Тогава всичко това е било едно цяло. По-късно се появяват тесните специализации.

Марко Поло разказва, че ако искаш да търгуваш с чужда държава, първо трябва да опознаеш нейния народ, нейните обичаи, нейната култура.

Повтарям– да опознаеш, а не да пренебрегнеш или да унищожиш! Да разбереш на какво се смеят те и от какво плачат.

И когато проникнеш дълбоко в културната им идентичност, ти вече ще бъдеш добре посрещнат и можеш да се надяваш и да направиш добра търговия- с други думи да спечелиш от това свое познание. Съветът на Марко Поло е: „Като отидете в Китай, дръжте се уважително към китайците и към техния император, към техните богове. Ако го направите, ще ви посрещнат добре.“ В същото време той съветва и китайския император какво трябва да направят неговите търговци, за да бъдат посрещнати добре във Венеция. Ако имахме тогава такъв еквивалент щяхме да кажем, че Марко Поло е бил основател на първата дипломатическа академия. И също така- основоположник на хартата на ООН. Въпреки, че днес тази харта е обрасла с толкова условности, че вече е трудно да се каже в какво е основата на тези отношения.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

А то е съвсем просто и не е от вчера. Ако искаш да те уважават и да те посрещат добре- отнасяй се с другите страни уважително, зачитай техните закони и техните обичаи и те ще ти отвърнат със същото. Разказва Марко Поло, ама кой го слуша! За съжаление само няколко века след неговото пътешествие, което в интерес на истината мнозина са приемали като измислица и фантастичен разказ, великите европейски мореплаватели нападнали Южна Америка без да са чели спомените на именития пътешественик и търговец. Те просто решили, че няма смисъл да си губят времето с изучаване на чуждите обичаи и желания, ами по-добре да покажат кой има по-остри мечове и алебарди. Останалото го знаем .

Като казвали, че не вярват на разказите на пътешественика мореплавателите-завоеватели искали да пояснят, че не може само с една добра дума да отидеш при чужденеца и да го убедиш да търгува с тебе. Трябва и нещо друго. Векове по-късно Ал Капоне ще облече тази идея в крилатата фраза : „ На нашата улица се знаеше, казва той, че с добра дума и пистолет можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума“. И двамата герои са добре познати на историята- можете да вярвате на когото поискате като знаете как са завършили живота си и какъв спомен са оставили след себе си.

Днес тези мъдрости явно вече са оценени по достойнство, защото глобалните икономически империи не се нуждаят от добрата дума на хората по света. Те предпочитат да цитират Ал Капоне. И все пак си мисля – колко ли щеше да спечели светът ако се бяха прислушали на времето в думите на стария венециански търговец. Както казахме, тогава търговците са били едновременно и предприемачи, и воини и дипломати. Сега вече тези търговци ги няма. Както впрочем и дипломатите.

Ако знаех че ще подейства бих призовал високо: „Разкажи го отново, Марко Поло!“