ФОКУС

Истерията срещу Русия започна, когато американците осъзнаха, че Путин не е Елцин

САЩ си въобразяваха, че ще получат един покорен, просещ постсъветски руски лидер, но получиха по-млад, по-здрав и такъв, който не пие. Войната между Москва и Вашингтон вече не може да бъде спряна

Защо харесваме комунистическите лидери на Русия повече от руския антикомунистически лидер? Това е загадка. Разочарованието на Вашингтон бе, че Путин се оказа трезвен Елцин. Надяваше се да получи покорен, просещ постсъветски руски лидер, но получи по-млад, по-здрав и такъв, който не пие. Смятаха, че и Путин е такъв. Войната между Москва и Вашингтон вече не може да бъде спряна.

Въпреки изводите на Робърт Мюлер, че Доналд Тръмп и щабът на неговата предизборна кампания не са се съюзявали с Русия по време на президентската надпревара от 2016 г., на практика, няма никакви признаци, че новата студена война с Москва ще намали интензивността си. И това се използва, за да се оправдае разширяването на НАТО до границите на Русия, което донесе милиарди долари печалби на американските производители на оръжие. Това се използва за демонизиране на критиците на САЩ и алтернативните медии, представяйки ги като агенти на чужда сила.

Това се използва, за да се бетонира предателството на работническата класа от страна на Демократическата партия и да се подчини тази партия на властта на корпорациите. Използва се и за дискредитирането на идеята за разреждане на напрежението между двете най-големи ядрени сили на света. И още – използва се, за да се оправдае ограничаването на гражданските свободи както в САЩ, така и в чужбина, включително и в страни като Сирия и Венецуела.

Тази нова студена война предшества новата президентска кампания на Тръмп. Новата студена война беше подготвена преди повече от десетилетие от американската военна промишленост и разузнавателната общност. Те знаеха, че ако успеят да предизвикат конфликт с Русия, ще могат да консолидират своята власт и да увеличат своите печалби.

„Това започна много преди Тръмп и Русиягейт“, казва Стивън Ф. Коен, когато аз го интервюирах за моето телевизионно предаване „В контакт“. Коен е почетен професор по политология в Принстънския университет, където беше директор на програмата за руските изследвания и почетен професор по руски език и история в университета на Ню Йорк. „Трябва да се запитате защо Вашингтон нямаше проблеми с продуктивната дипломация при съветските комунистически лидери. Помните ли Ричард Никсън и Леонид Брежнев? Това беше празник на любовта. Бяха заедно да ловуват в Съветския съюз. Но сега, тук идва постсъветският лидер Владимир Путин, който не е комунист, а даже антикомунист. Но Вашингтон го мрази още от 2003-2004 година. Това изисква известно обяснение. Защо харесваме комунистическите лидери на Русия повече от руския антикомунистически лидер? Това е загадка“.

„Ако се опитате да обясните как вашингтонският елит постъпи с Путин – с омраза, придружена от мерки за неговата демонизация, то тогава трябва да се върнете към времето преди Путин, към 90-те години“, казва Коен, който публикува своята нова книга „Война с Русия? От Путин и Украйна до Тръмп и Русиягейт“ (War With Russia? From Putin & Ukraine to Trump & Russiagate). Първият постсъветски лидер бе Борис Елцин. Президентът на САЩ е Клинтън. И между тях имаше фалшиво псевдо партньорство и приятелство, докато всъщност администрацията на Клинтън се възползва от факта, че Русия е в състояние на колапс. Страната почти загуби своя суверенитет. Живях там през 90-те. Хората от средната класа загубиха професиите си. Възрастните хора загубиха пенсиите си. Мисля, че би било правилно да се каже, че промишленото производство през руските 90-те години падна повече, отколкото по времето на нашата Велика депресия. Това беше най-тежката икономическа и социална депресия в мирно време. А за Русия беше катастрофа“.

„През септември 1993 г. руснаците излязоха на улиците, за да протестират срещу срива на икономиката. Брутният вътрешен продукт падна с 50%, страната бе разтърсена от хиперинфлация. Хората протестираха срещу наглата корупция, която доведе до това, че държавните предприятия се продаваха за смешни суми на руските олигарси и на чуждестранните корпорации в замяна на щедри рушвети и подкупи. Имаше недостиг на храна и гориво. Заплати и пенсии не се изплащаха. Нямаше основни услуги, включително и медицинските услуги. Продължителността на живота спадна. Появи се експлозивен ръст на насилствените престъпления. Авторитаризмът на Елцин, който водеше непопулярна война в Чечня, се засили“.

„През октомври 1993 г. Елцин разпусна парламента и разпореди танковете да стрелят по сградата на руския парламент, която бе окупирана от демократично настроените демонстранти. В резултат на нападението загинаха 2000 души. Но по времето на неговото президенство, Елцин беше високо оценен и подкрепян от Вашингтон. По време на предизборната му кампания през 1996 г. САЩ го подкрепи, включително и със заем от Международния валутен фонд в размер на 10,2 млрд. долара. Този заем позволи на правителството на Елцин да плаща огромните суми за заплати и пенсии на милионите руснаци и тези плащания често се правят в навечерието на изборите.

Освен това около 1,5 млрд.долара от този заем бяха използвани за прякото финансиране на президентската кампания на Елцин. Но когато Елцин беше принуден да напусне поста си през декември 1999 г., неговият рейтинг беше спаднал до 2%. Вашингтон, изгуби Елцин, и тръгна да търси друг гъвкав руски лидер и първоначално си помисли, че е намерил такъв в лицето на Путин“.

„Путин замина в Тексас“, казва Коен. „Той имаше барбекю парти с Буш-младши. Буш каза, че „щом е погледнал в очите му, е видял добра душа“. Това беше меден месец. Защо се обърнаха срещу Путин? Той не се оказа Елцин. Имаме много интересен коментар за това от Николас Кристоф, колумнист на New York Times, който пише, че собственото му разочарование от Путин е, че се оказал „трезвен Елцин“. Вашингтон се надяваше да получи покорен, просещ постсъветски руски лидер, но получи по-млад, по-здрав и такъв, който не пие. Смятаха, че и Путин е такъв. Та нали Елцин докара Путин на власт. Или поне хората от обкръжението на Елцин“.

„Когато Путин започна да говори за суверенитета на Русия, за независимия курс на Русия към световните дела, те бяха ужасени“, казва Коен за вашингтонския елит. „Не беше това, което очакваха. Оттогава си мисля, че след 1990-те години ние бяхме много щастливи с Путин, защото той имаше много по-лоши съперници за поста. Познавах някои от тях. Не искам да им казвам имената. Но някои от тези хора бяха наистина сурови хора. Путин беше точния човек в точното време, както за Русия, така и за руските международни отношения“.

„Това продължи три години“, казва Коен за Русиягейт. „Ние пропуснахме смисъла на всички обвинения. Но хората, които създадоха Русиягейт, буквално и почти три години казват, че президентът на САЩ е руски агент или че е компрометиран от Кремъл. Ние се усмихваме, колко е готино това. Но вашингтонският елит, предимно демократите, макар и не само те, го приеха сериозно“.

„Не знам дали някога е имало такова нещо в историята на Америка“, казва Коен. „Това обвинение причинява такива щети на нашите собствени институции, на президентството, на нашата избирателна система, на Конгреса, на основните американски медии! Да не говорим за щетите, които нанесе на американо-руските отношения, за щетите, които нанесе на руснаците, руския елит, младите руснаци и как днес гледат на Америка. Цялата тази Русиягейт е не само измама, но и катастрофа“.

„През XX век имаше три големи епизода на разреждане на напрежението“, казва Коен. „Първият беше след смъртта на Сталин, когато Студената война беше много опасна. Този епизод е по времето на Дуайт Айзенхауер, републикански президент. Вторият епизод бе времето на Ричард Никсън по съвет на Хенри Кисинджър и бе наречен „разреждането на Никсън и Брежнев“. Третият, а ние го смятаме за най-успешния, бе епизодът на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Това разреждане на напрежението беше толкова успешно, че наследникът на Рейгън, Буш-старши, каза, че Студената война е свършила завинаги“.

„Стената рухна“, казва Коен за краха на Източна Германия през 1989 г. и за падането на Берлинската стена. „Германия се обедини и възникна въпросът: „Къде ще бъде обединена Германия?“. Западът искаше Германия да бъде в НАТО. Горбачов не можеше да приеме това. 27,5 милиона съветски граждани загинаха на Източния фронт във войната срещу Германия. Противно на това, което ни се казва, САЩ не победиха нацистка Германия с десанта в Нормандия. Поражението на нацистка Германия беше нанесено предимно от съветската армия. Как може Горбачов да се върне у дома и да каже: „Германия се обедини отново? Отлично! И тя ще бъде в НАТО. Това беше невъзможно. Те казаха на Горбачов: „Ние обещаваме, че ако се съгласите на обединението на Германия да стане в НАТО, НАТО няма да се придвижи и на един инч на изток“ и това беше казано от държавният секретар Джеймс Бейкър. С други думи, НАТО няма да се мести от Германия към Русия. Но НАТО се премести“.

„Днес казваме, че НАТО е на границите на Русия“, продължава Коен. „От Прибалтика до Украйна и до бившата съветска република Грузия. И какво стана? По-късно казаха, че Горбачов е излъгал или че е бил разбран погрешно. Такова обещание не е давано. Но в архивите на националната сигурност във Вашингтон всички документи от преговорите през 1990 г. бяха подготвени. И не само Буш участва в тези преговори. Участва и френския лидер Франсоа Митеран, там беше и Маргарет Тачър от Англия. И всеки западен лидер обеща на Горбачов, че НАТО няма да се движи на изток“.

„И какво се случва днес?“ пита той. „Предателство. Във всеки разговор за руско-американските отношения днес всеки един информиран руснак ще Ви каже: „Ние сме загрижени, че Вие ще ни предадете отново“. А Путин каза, че има илюзии за Запада, когато дойде на власт“.

„И през 2016 г. от нищото се появява Тръмп и казва: „Аз мисля, че ние трябва да си сътрудничим с Русия“. И това е изявление за разреждане на напрежението. И какво привлече вниманието ми към него. Именно тогава започна този разговор, че Тръмп е агент на Кремъл. Човек трябва да си зададе въпроса, въпреки че аз не мога да го докажа, но трябва да се мисли логично. Дали това обвинение, не се е родило някъде във висшите ешелони на властта в Америка от хората, които не искаха президентът да бъде предразположен към разреждане на напрежението? И те си мислеха, че колкото и малък да е бил Тръмп в онзи момент, за да победи в изборите, тези негови думи за сътрудничество с Русия, наистина не са им харесали. Това и задвижи онова, което ние наричаме Русиягейт“.

„Родоначалниците на разоръжаването бяха републиканци“, казва Коен. „И демократите по време на този период на разведряване се държаха двусмислено. Особено, това, което се наричаше „крилото на Хенри Джаксън“. Това беше много твърдо идеологическо крило на Демократическата партия, което не вярваше в разведряването. Но някои демократи вярваха. В продължение на много години живеех в Москва, както в съветската, така и в постсъветската епоха. Ако говорите с руснаци, или със съветски политици, те обикновено предпочитат кандидата за президент да е републиканец“. Според Коен демократите се възприемат от руските лидери за по-идеологизирани.

„Републиканците обикновено са бизнесмени, които искат да правят бизнес в Русия“, казва той. „Най-важната лобистка група, създадена през 70-те години на миналия век, е наречена Американският комитет за споразумение между Изтока и Запада. Тя е създадена от американски лидери, които искаха да правят бизнес в Съветска Русия“.

„Единственото и най-важното нещо, което САЩ имат в международните си отношения, са отношенията с Русия“, продължава Коен „И не само заради ядрените оръжия. Русия все още е най-голямата страна в света. Тя граничи с всеки регион, който нас ни безпокои. Разреждането на напрежението с Русия не е приятелство, не е партньорство, не е алианс, не е намаляване на конфликтите, а е необходимост. И все пак, какво се случи през 2016 г.“.

Според Коен обвиненията, повтаряни нееднократно от бившия директор на Агенцията за национална сигурност Джеймс Клапър и бившия директор на ЦРУ Джон Бренън,за предполагаемия контрол на Кремъл върху Тръмп и предполагаемата „кражба от Русия“ на нашите избори, са дълбоко обезпокоителни. Клапър и Бренън наричаха Тръмп „агент“ на Кремъл. Бренън нарече речта на Тръмп на пресконференцията с руския президент във Финландия „нищо повече от предателство“.

Клапър в своите мемоари „Факти и страхове: суровата истина за живота в разузнаването“ (Facts and Fears: Hard Truths From a Life in Intelligence) твърди, че намесата на Путин в президентските избори през 2016 г. от името на Тръмп е „поразителна“.
„Разбира се, че усилията на Русия повлияха на резултата“, пише Клапър. „Изненадаха дори и себе си, и те обърнаха изборите, и дадоха победата на Тръмп. Невъзможно е да се стигне до друго заключение, без да се наруши логиката и здравия разум. По-малко от 80 000 гласа в три ключови щата обърнаха изборите. Аз не се съмнявам, че големите усилия на руснаците им донесоха повече гласове от този брой“.

Бренън и Клапър многократно са хващани за техните лъжи пред обществото. Бренън, например, лъжливо отричаше факта, че ЦРУ е следило компютрите, използвани от сътрудниците на Сената за изготвяне на доклада за изтезанията. Председателят на Комитета за разузнаване на Сената Даян Файнстийн обвини Бренън и ЦРУ за евентуалното нарушение на Конституцията на САЩ и в престъпни действия, свързани с опити за шпионирането на разследването, проведено от нейната комисия. Тя описа ситуацията като „определящ момент“ за политически надзор. Бренън също така твърди, че програмата за убийствата с дронове не е довела до нито един случай на съпътстваща смърт, и че Осама бин Ладен е използвал съпругата си като „жив човешки щит“ по времето, когато е бил застрелян по време на американското нападение в Пакистан, и настояваше на това, че изтезанията или това, което се има предвид под „засилено разпитване“, осигуряваха ценна разузнавателна информация. Но нито едно от тези твърдения не е вярно.

Клапър, който по време на американското нахлуване в Ирак оглавяваше подразделение на Пентагона, наречено Националната агенция за геопространствено разузнаване, и отговарящо за интерпретирането на снимките от разузнавателните спътници, както и за данните на въздушните частици и пробите от почвата, измисли историята за тайното сдобиване от страна на Садам Хюсеин с несъществуващи оръжия за масово унищожение. Той нагло лъжесвидетелстваше пред Сената, когато го разпитваха за програмите за наблюдението на населението в САЩ. Той беше попитан: „Дали АНС (Агенцията за национална сигурност) събира информация за милиони или стотици милиони американци?“ Клапър отговори: „Не, сър. … умишлено не“. А Клапър знаеше много добре, че това беше лъжа.

„Нашата неспособност да осъществяваме надзор или да контролираме висшите длъжностни лица от разузнавателните служби и самите тези ведомства, които фабрикуват информация, за „държавите в сянка“, говори за смъртта на демокрацията. Служители на разузнаването, които изглежда имат пълномощията да лъжат, а сред тях са Бренън и Клапър, държат в ръцете си зловещите инструменти за наблюдение, сплашване и принуда, с които ефективно запушват устата на критиците, ограничават разследването на техните действия и превръщат своите агенции в неподлежащи на отчет“.

„Имаме досието на Стийл, което по ужасен начин се разпространи по американските медии“, казва Коен за доклада, съставен от Кристофър Стийл. Докладът бе поръчан от компанията Fusion GPS и бе заплатен от щаба на Хилари Клинтън и Националния комитет на Демократическата партия. Боб Уудърд съобщи, че Бренън е пробутал досието на Стийл в оценката на разузнавателната общност за намесата на Русия в изборите.

„Той (Стийл) го получи от вестниците“, казва Коен. „Аз не мисля, че той има поне един източник в Русия. Стийл излиза с това досие и казва: „Аз получих информацията от източници на най-високо ниво“. Щабът на кампанията на Клинтън финансира тази операция. Но факторът Стийл е много важен. Той е бивш британски разузнавач, ако наистина е бивш, и който е служил в Русия и се е специализирал по Русия. Той казва, че има някаква информация в досието, че Тръмп си играе с проститутки. За това, че Тръмп е бил корумпиран преди няколко десетилетия той получава тази информация от високопоставени „кремълски“ източници. Това е нелепо. Това е нелогично.“

„Версията се свежда до това, че Путин отчаяно иска да направи от Тръмп президент“, казва Коен. „Но момчетата в Кремъл около Путин хранеха с мръсотии за Тръмп, човекът с името Стийл? Щом шефът го иска, няма никакво значение това за Вас?“

„Защо това е важно?“, пита Коен. „Днес десните консервативни американски медии и по-специално Fox News, обвиняват Русия за всичко това. Казват, че Русия е предоставила тази лъжлива информация на Стийл, който я качва в нашата система, и това е довело до Русиягейт. Но това не е вярно“.

„Има ли нещо реално в тези обвинения срещу Тръмп и Путин в Русиягейт?“, пита Коен. „Това е измислено от нашите специални служби? Днес те обещават да разследват всичко, включително и главния прокурор на САЩ. Всички те искат да разследват ФБР. Но те трябва да разберат какво са направили Бренън и ЦРУ. Това е най-лошият скандал в американската история. Това е най-лошото нещо, от времето на Гражданската война. Трябва да знаем как всичко започна. Ако нашите разузнавателни служби са излезли извън контрол до такава степен, че могат първо да се опитат да унищожат кандидата за президент, който след това става президент, тогава не ме интересува дали това е Тръмп или може би Хари Смит ще е следващия път или някаква жена. Ако те могат да го направят това, ние трябва да знаем“.

„Буш – младши се оттегли от Договора за противоракетната отбрана през 2002 г.“, казва Коен. „А това беше много важен договор. Той се пречеше в разполагането на противоракетната отбрана. Ако нещо се случи с противоракетната отбрана, той може да си помисли, че има възможност да нанесе първия удар. Русия и САЩ ще могат да нанесат удари по другата страна без възмездие. Веднага след като Буш се оттегли от договора, ние започнахме да разполагаме системата за противоракетна отбрана около Русия. Това беше много опасна стъпка.

„Руснаците пуснаха новата си ракетна програма, за която научихме миналата година“, казва той. „Това са хиперзвукови ракети. Русия вече има ядрени ракети, които могат да избегнат и да се изплъзнат от всяка система за противоракетна отбрана. Намираме се в една нова и по-опасна точка на 50-годишната надпревара в ядрените оръжия. Путин казва: „Ние ги разработихме заради това, което направихте Вие. Можем да се унищожим взаимно един друг“.

Сега е моментът за сериозно ново споразумение за контрола над въоръженията. И какво получаваме? Русиягейт. Русиягейт е една от най-големите заплахи за националната сигурност. В своята книга аз изброявам петте заплахи. Русия и Китай не са там. А Русиягейт е на първо място.

Крис Хеджис (Christopher Lynn Hedges) е американски журналист. Над 20 години работи като кореспондент в над 50 страни от Централна Америка, Близкия Изток, Африка и на Балканите. Автор е на няколко книги. Носител е на наградата Пулицер (2002, заедно със своите колеги от New York Times). Води програма в RT On Contact. Роден е през 1956 г. в щата Върмонт. Магистър по богословие в Богословския факултет към Харвардския университет. Женен за канадската актриса Юнис Вонг.

Post Views: 123

Свързани теми:фокус

Следва

ЛАКЕЯ БОРИСОВ НИ НАТРИСА ЯДРЕН АПОКАЛИПСИС!

Не пропускай

Кой ще свали лицето БМБ?

Продължи да четеш

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Post Views: 13

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 8

Продължи да четеш

ФОКУС

Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

Post Views: 13

Продължи да четеш