С нов рекорден дълг от 19 млрд. лв. правителството ни устремява към еврозоната. Наглост и тотална деградация

Правителството е поискало разрешение от Народното събрание да изтегли цели 18.9 милиарда лева нови заеми само в рамките на тази година. Това става ясно в окончателния проект на бюджет за 2025 година, който Министерски съвет одобри и внесе в Народното събрание. Тази сума е исторически рекорд по няколко показателя. Тя е равна на 9% от брутния вътрешен продукт. Равна е на сумата на държавните заеми теглени през последните три години и в исторически план, като номинал, е равна на онзи дълг, който комунистическата власт остави на България да обслужва през годините на прехода.

В последните два месеца, през които ГЕРБ допуснаха стратегическата грешка да се чудят как да огъват международните счетоводни стандарти само и само, за да се свие бюджетният дефицит до относителен размер от 3% спрямо БВП, държавният дълг се оказва единствен показател за мащаба на проблемите във фиска. ГЕРБ се уплашиха ППДБ да не ги обвшнят за путинисти, които саботират усилието да влезем в еврозоната, но и не желаят да наложат истинска фискална дисциплина и контрол над разходите, поради което нуждата от нови заеми е единственият показател за оформящия се дефицит.

• В какафонията от послания, които стигат до публиката, за човек е трудно да разбере какво наистина е състоянието на публичните финанси.
• Но сумата на новите заеми може ясно показва за какво се подготвя държавата.

Още миналата седмица, когато проектобюджетът бе публикуван за обществено обсъждане, изникна въпросът защо се търсят 16.9 милиарда лева нови заеми, ако дефицитът е само 6 милиарда, а падежиращият стар дълг е под четири милиарда. Тоест, защо държавата търси двойно повече заеми, отколкото посочва, че ще са ѝ необходими.

Правителството представи сумата като презастраховка, но сега размерът на презастраховката расте с още два милиарда – от 16.9 на 18.9 милиарда лева, което означава, че зад числото от миналата седмица стоят реални фактори. Днешната причина за увеличението на дълга е подготвяното увеличение на капитала на Българска банка за развитие, за което още миналата есен стана ясно, че ще е между два и 2.5 милиарда лева.

Такива операции се броят за разходи на държавата и няма да се обхванат сметките за бюджетния дефицит. Те обаче се случват със средства от фискалния резерв и са пари, които го напускат окончателно, за да влязат по сметката на самата банка.

Необходимостта това повишение на капитала да се подсигури с дългови средства, показва, че самият фискален резерв ще се окаже неспособен да служи като буфер по някое време тази година и затова е важно в него да постъпят пари както за финансиране на дефицита, така и за планираните инвестиции.

Само час, след като проектобюджетът бе качен на сайта на Народното събрание министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха писмото с искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

Така излиза, че двете институции ще оценяват подготвеността на България да замени националната си валута с евро през година, в която:

– разходите на бюджета се увеличават с исторически невижданите 22% на годишна база;

– е поднесена неубедителна прогноза за скок на приходите с 25% на годишна база;

– държавата търси нови заеми в размер на 9% от брутния вътрешен продукт, и няма резерв, от който да капитализира държавните си предприятия, заради което се обръща към дълговите пазари.

Да се твърди, че това е нормален ход на развитие за държава със стабилни публични финанси от страна на българските власти е наглост, която граничи с клинични определения. Ако пък се окаже, че при всичко това Европейската комисия и Европейската централна банка не видят никакви проблеми, то ще е знак за тоталната деградация и отчаяние и на европейските институции.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Крайният недостиг на квалифицирани кадри връща пенсионерите на работа.

Нещо повече – три сектора дават луди пари, за да ги задържат.

Броят на работещите пенсионери в България продължава да расте, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Ако в Европа той е 13%, у нас е цели 17 на сто, сочат данните на Евростат.

Макар че финансовите причини са важен фактор, основният двигател на този ръст е недостигът на кадри на трудовия пазар – както в квалифицирани, така и в неквалифицирани сектори.

Колко пенсионери остават активни?

От над 1,6 милиона пенсионери в страната, 200 000 души работят без промяна в задълженията и условията си. Още 140 000 са активни на пазара на труда, но с намалено работно време или на различни позиции.

В кои сектори пенсионерите са най-търсени?

Според Българската стопанска камара, най-много пенсионери работят в следните сфери:

Преработваща промишленост – фабрики и производствени предприятия търсят опитни специалисти.
Образование – недостигът на учители води до задържане на пенсионери в системата.
Здравеопазване – лекари, медицински сестри и санитарен персонал остават активни поради недостиг на кадри.

Тези сектори от години страдат от недостатъчно млади специалисти, което принуждава работодателите да задържат или привличат възрастни, но опитни професионалисти.

В Европа най-много работят пенсионерите в Естония. Там над 50% от възрастните хора остават на работа.

Латвия и Литва също са сред водещите държави по заетост на възрастните. В Гърция и Румъния процентът на работещите пенсионери е най-нисък в ЕС.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Зеленчуците поевтиняват, сиренето и пилешкото скачат

Бойкотът на веригите не доведе до промяна в цените. Напротив – най-скъпите хранителни продукти – млечните, са поскъпнали, сочат данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Тя отчита поевтиняване на плодове и зеленчуци, но поскъпване на сиренето и на пилешкото.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, през седмицата се повишава с 0,18 процента до 2,285 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,281 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.

От плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поевтиняват грейпфрутите – с 5,3 на сто до 2,48 лева за килограм и ябълките – с 2,9 на сто до 1,58 лева за килограм, предава БТА. Цената на бананите е надолу с 1,7 на сто и те се търгуват по 2,71 лева за килограм, а лимоните – с 1 на сто по-малко до 2,28 лева за килограм. Мандарините поевтиняват с 0,6 на сто до 2,57 лева за килограм. Ръст има единствено в цената на портокалите – с 4,8 на сто до 2,10 лева за килограм.

При зеленчуците цената е надолу при зелената салата – с 4,3 на сто до 1,12 лева за брой, зрелият лук кромид – с 3,7 на сто до 1,20 лева за килограм, доматите – с 3,2 на сто до 2,88 лева за килограм, и зелето – с 2,3 на сто до 1,36 лева за килограм. Поскъпват краставиците – с 4,9 на сто и се предлагат по 3,37 лева за килограм. Морковите също са нагоре – с 2,5 на сто до 1,25 лева за килограм, както и картофите, които качват с 0,9 на сто до 1,32 лева за килограм. Цената на зрелия чесън остава без промяна и той се търгува по 6,17 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,3 на сто до 11,40 лева за килограм, а кашкавалът тип “Витоша” поскъпва с 1,1 на сто до 18,05 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) качва с 1,1 на сто и се предлага по 1,34 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с минималното 0,2 на сто до 2,36 лева за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) поевтинява минимално с 0,2 на сто до 3,10 лева за брой.

Цената на пилешкото месо се вдига с 0,8 на сто до 6,57 лева за килограм, а тази на яйцата (размер М) отстъпва с 1,3 на сто до 0,31 лева за брой на едро.

Оризът е с 1,6 на сто по-евтин и се търгува по 3,29 лева за килограм. Поскъпват зрелият фасул – с 2,1 на сто до 4,44 лева за килограм и лещата – с 0,5 на сто до 4,45 лева за килограм. Цената на олиото е надолу с 1,1 на сто до 3,25 лева за литър, докато тази на брашното тип 500 се качва с 0,5 на сто до 1,47 лева за килограм. Захарта е по-евтина с 3,6 на сто до 1,83 лева за килограм.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ