Свържете се с нас

ФОКУС

НАТО заплашва да унищожи Русия и Китай

В декларацията от срещата на върха на НАТО в Мадрид Русия беше официално обявена за „най-значителната и непосредствена заплаха за сигурността на съюзниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия регион“. В същото време Алиансът се определи като отбранителен и „не представлява заплаха за никоя страна“. Но съюзниците „ще продължат да се противопоставят на заплахите от Русия“, включително „увеличаване на политическата и практическа подкрепа за Украйна“ и разполагане на „допълнителни мощни боеспособни сили на източния фланг“. А от Русия се изисква „да напусне Украйна“. В декларацията не е посочено как ще постигнат това, но помагат британците, които казват какво мислят и към какво подтикват всички останали членове на Алианса.

Външният министър Лиз Тръс, изказвайки се в Мадрид, беше доста конкретна: „Сега е моментът да удвоим усилията си и да гарантираме, че Украйна ще победи Русия, за да може президентът Зеленски да преговаря от позиция на сила. Ние имаме задължение да победим Русия в Украйна. Трябва да направим това в името на Европейска сигурност, свобода и демокрация. Това е единственият начин за постигане на дългосрочен мир в Европа. Някои говорят за възможността за преговори сега, докато Русия все още е в Украйна. Но аз мисля, че това би довело до фалшив мир. Трябва да се поучим от миналото, като провала на Минските споразумения, за да осигурим траен мир в региона. Моето послание е, че първо трябва да победим Русия, а след това да преговаряме.“

Фактът, че англосаксонците ще водят война до победата над Русия, ние отдавна го разбрахме – тук няма нищо ново. Нещо друго е малко изненадващо: постоянната демонстрация на увереност, че Западът има всички шансове да победи Русия, докато всеки реалист разбира, че Москва няма да отстъпи или да откаже да постигне целите си. Това обаче може да се отдаде на съзнателна агитация с цел поддържане на морала сред атлантистите, за да се изкоренят всички съмнения за бъдеща победа. Въпрос на вкус и тактика – тук британците са в правото си.

Много по-интересно е какво се отнася до стратегията, тоест крайните цели на НАТО. Естествено, в обозримо бъдеще – ами поне до 2030 г., до която се изчислява стратегическата концепция на Алианса, одобрена в Мадрид. Ако Русия е основната заплаха, тогава всички сили трябва да бъдат насочени към борбата с нея, не е ли логично? Освен това самите военни на НАТО признават както липсата на оръжия и финансиране, така и необходимостта от увеличаване на армиите, тъй като очакват руски танкове във Варшава и Берлин. Русия трябва да бъде изтласкана от всички страни, а тяхната сила да се изгради до нивото, което ще им позволи да спите спокойно.

Но се оказва, че силите не са толкова малко – как иначе може да се обясни разсейването на вниманието на НАТО ? В допълнение към заплахата от Русия, Китай се появява за първи път в концепцията – все още не като враг, но: „Заявените амбиции на Китай и политиката му на принуда предизвикват нашите интереси, нашата сигурност и нашите ценности. Китай използва широк спектър от политически, икономически и военни инструменти, за да увеличи международното си влияние, като същевременно остава непрозрачен относно своята стратегия, намерения и военното натрупване“.

Може би става дума за „дълбоко стратегическо партньорство“ на Китай с Русия и „взаимните им опити да подкопаят основания на правила международен ред“ (както е записано в същата стратегическа концепция на Алианса), които НАТО категорично осъжда? Тоест Китай играе заедно с агресивна Русия – а какво остава на отбранителния Алианс, как да не отговори на подобни предизвикателства?

Или фактът, че НАТО откровено преобръща всичко с главата надолу и се намесва в други, освен в собствените си дела, не само в евроатлантическия регион, но и в тихоокеанския? Което формално изобщо не е в сферата на неговите действие и интереси. Освен ако, разбира се, не си спомняте, че в действителност НАТО е просто съюз на англосаксонците със зависимите от тях континентални европейски сили.

А англосаксонците имат интереси абсолютно навсякъде и затова са „заплашени“ от всяка независима сила, където и да е тя. Иран или Венецуела, Северна Корея или Мианмар засега са оцелели. Ирак и Либия са сред вече унищожените. Какво да кажем за големите сили, за държавните цивилизации като Русия или Китай – те оспорват англосаксонските „интереси, сигурност и ценности“ със самия факт на самостоятелното си съществуване. И веднага щом започнат да си възвръщат своето, изгубени по време на срив или слабостта, те веднага се превръщат в „главната заплаха“, която трябва да бъде победена на бойното поле и за предпочитане чрез чужди ръце.

Всичко това е разбираемо и не е изненадващо. Друго странно нещо. Начинът, по който Западът, обявявайки заплаха от Русия, прави всичко със собствените си ръце, за да влоши собствените си позиции и да увеличи броя на своите противници. Е, защо сега обвинява Китай за това, че е „предизвикател“ на НАТО? Какъв е практическият смисъл на това?

Не, всички разбират, че за англосаксонците Китай е основното предизвикателство за следващите десетилетия, те самите упорито убеждават всички в това. Всички разбират, че Пекин не си прави илюзии нито относно англосаксонската способност да преговаря, нито относно отношението на глобализаторите към най-древната цивилизация. Но защо да влошават и без това напрегнатите отношения? Къде е НАТО и къде е Китай?

Никой в света не вярва, че Поднебесната империя, заобиколена от американски бази, заплашва европейската сигурност – дори в съюз с Русия (която заплашва Европа само в един случай: когато самата Европа се захване с руските дела). Китай има много неща за правене в Тихия океан, пред собствения си праг. Кой на Запад смяташе, че ще бъде печеливша идея да покажем на Китай, че е изправен не само пред Съединените щати, не само пред англосаксонските страни (четири от които са и тихоокеански – Щатите, Канада, Австралия и Нова Зеландия ), но и от Европа? Да се противопоставят с него не в геополитически или икономически план, а вече във военен? Евроатлантическият военен съюз заявява недоволството си от тихоокеанската сила – и какво очаква да получи в замяна?

Продължава след рекламата…

Точно от това, от което се страхуват най-много и от което техните собствени стратези предупредиха англосаксонците: укрепване на китайско-руската връзка. Тоест англосаксонците използваха НАТО, за да затвърдят допълнително съюза между Москва и Пекин. Така че искам да попитам: това глупост ли е или нещо друго? Простият отговор, че те вече са се примирили с безполезността на опитите да разделят Китай и Русия (или поне да отслабят връзката им) и следователно вече няма да крият нищо, не се приема. Защото сред англосаксонските стратези все още е широко разпространено убеждението, че стратегическият съюз между Москва и Пекин няма дългосрочни перспективи и Западът е длъжен да използва дори и най-малките руско-китайски противоречия, за да го подкопае. Излиза ли, че едната глава на англосаксонската змия не знае какво прави другата?

Не, много по-просто е – почти всички атлантически вземащи решения са убедени, че Западът все още има огромно предимство пред останалия свят като цяло и пред ревизионистите от Москва и Пекин в частност. Това геополитическо превъзходство (финансово, военно, идеологическо, пропагандно), според тях, ще остане достатъчно дълго време – и през дотогава да се върнат „бунтовниците“ на мястото им. Как?

Например да им нанесе местно военно поражение и да предизвика вътрешни проблеми в тях, които ще доведат до вълнения (в края на краищата това е практически единственият начин да се „порази Русия“ – виж 1917 г.). И в същото време да не се позволява на „бунтовниците“ да съберат около себе си забележима коалиция от недоволни от Запада, да не им се позволи да изграждат паралелни и алтернативни глобални мрежи (финансови, търговски, логистични, суровини, информационни) .

Именно тази вяра в собствените неограничени възможности тласка Запада към такава откровено самоубийствена глупост като откритото обявяване на геополитическа война на два фронта – едновременно с Русия и Китай. Англосаксонците обаче ще могат да разберат самоубийствения характер на сегашните си действия едва в момента, когато стане повече от ясно, че явно няма достатъчно сила. Междувременно ние изобщо не сме заинтересовани да им пречим да продължат да следват пътя на мечтите за „пълно превъзходство“.

ФОКУС

България утре? Всичко е бурени, откъде ще се роди житото?

Свидетели сме на деградация на лидерството

„Демокрацията“ и пазарната икономика у нас са уродливи,казва знаковата личност на прехода проф. Димитър Луджев в специално интервю

– Проф. Луджев, в далечната 1990 г. Вие бяхте сред активните участници на Кръглата маса между управляващи и опозиция, на която те трябваше да решат как да бъде осъществен преходът от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. В качеството Ви на доктор на историческите науки как мислите, имаме ли нужда днес от преподредба на политическата система?

– По онова време основна задача на мирната революция в България, както и на тези в цяла Източна Европа, беше смяна на системата. Сега нямаме нужда от подобно нещо. Има обаче необходимост от модернизация, от усъвършенстване. Защото днес демокрацията и пазарната икономика у нас са уродливи.

– А каква е причината – липса на лидери и служинаж в чужда полза или нещо коренно различно?

– Въпросът е много сложен. Всичко в края на краищата опира до водачите, до онези, които правят политиката. В доклад на Световната банка от 1997 година за постиженията на страните от Източна Европа се казва, че има големи различия в резултатите на отделните бивши комунистически държави. Констатирано е, че това се дължи на исторически, икономически, културни, религиозни и всякакви други причини. Като основен принцип е изтъкнат капацитетът и енергията на националните лидери в процеса на реформите.

А по това какви лидери си избира един народ, съдим за неговата пригодност за демокрация. За съжаление в България имаме деградация на лидерството. През 1989 – 91 година, когато се извърши първата вълна от либерални реформи, и в СДС, и в БСП имаше сериозни новатори – подготвени професионалисти за изискванията на времето. За съжаление, след това реформаторите и в синьо, и в червено не бяха на ниво. В СДС взеха връх т. нар. „кинжали“ – гласовити антикомунисти със задна дата, както ги нарече Петър Дертлиев. Защото никой от тях не беше участвал в дисидентското движение, а голяма част впоследствие се оказаха и сътрудници на Държавна сигурност. А в БСП начело излязоха младите апаратчици и бивши комсомолски дейци като Жан Виденов, Дончо Иванов и т. н.

В хода на персоналната промяна на политическото лидерство в България фактически се извърши процесът „Пари – власт – пари – власт“. Новобогаташите си купуваха власт. Така в България се получи политическият капитализъм, както го нарича Андрей Райчев. Аз казвам, че това е партийно-клиентелистки модел. При него партиите загубиха идеологиите си. Превърнаха се във властови инструменти, които хрантутят своята клиентела, назначавайки я в различни институции на властта – държавни, общински и т. н. Това започна при управлението на Иван Костов, когато областите у нас от 9 станаха 30. Целта беше да се настани синият актив на важни позиции. Костов мислеше, че това ще укрепи властта му, но то доведе до обратни резултати. Първата вълна произведе огромна корупция, след това нещата продължиха в този си вид. Ширеше се безхаберие.

– А какъв е днес изходът от политическата криза при наличните лидери?

– Добре ще е да се стигне до споразумение. Всички партии са наясно, че не могат да управляват сами. Над 60 процента от избиретелите не гласуват, което е своеобразен вот на недоверие към тях. Има натиск към партийните лидери да вървят към диалог, да се стигне до национално решение на ситуацията. Защото новите избори едва ли ще доведат до промяна. Но аз не виждам една по-едро скроена фигура, както казваше Захарий Стоянов. Човек, който да има визията за това какво трябва да се прави в България. А дребните фигури не са годни за диалог. Те гонят своите амбицийки. Трябва да си скроен както някои личности през 1990 година, които действително надмогнаха ужасяващата конфронтация – много по-тежка от сегашната – седнаха на Кръглата маса, после във Великото народно събрание и стигнаха до полезни за нацията споразумения.

– Вие бяхте вицепремиер в правителството на Димитър Попов, министър на отбраната в това на Филип Димитров, пръв политически съветник на Желю Желев. Кои са най-важните заслуги на тези политици?

– Желю Желев беше голяма личност, една от малкото крупни фигури с мащаб и визия за развитието. Той създаде СДС и го направляваше до момента, в който новоизлюбените антикомунисти го отстраниха. Димитър Попов беше качествен човек, с удобен характер за тогавашната ситуация. Но той не беше лидер. Неговата роля се свеждаше до това да балансира в правителството между кадрите на СДС и БСП. Умееше да говори, но дотам.

А Филип Димитров се оказа доста противоречива фигура. Наред с някои свои положителни качества, които прояви като зам.-председател на СДС когато се опитваше да спре разцеплението, като министър-председател той не беше на ниво. Нямаше професионалната подготовка, визията, широтата. Затова се стигна до този катастрофален край на управлението на СДС.

– Как беше закрита политическата полиция и впоследствие Държавна сигурност?

– Политическата полиция е Шесто управление на ДС. На 25 ноември 1989 година току що избраният първи секретар на БКП Петър Младенов има среща с ръководния състав на МВР и казва на ген. Антон Мусаков да бъде закрито Шесто управление.

Второ управление – контраразузнаването – е майката на Шесто. То се се бори с идеологическата диверсия, с враговете на народа и т. н. Трето управление е ВКР – военното контраразузнаване. После ген. Семерджиев го прехвърли в армията и аз го закрих. ВКР буквално беше политическа полиция в полицията. То се занимаваше с бившия партиен състав, с висшия команден състав в армията и в МВР. Четвърто управление се води икономическо, но наред с икономическите диверсии и шпионажът, те следяха стопанските ръководители.

Първо управление се занимаваше с емиграция. На него дължим смъртта на Георги Марков и други атентати. То води борбата и с всякакви външни влияния и взаимодействие между диктатурата и българските дисиденти и интелектуалци. Така, че направих тази огромна организиция на ДС, създадоха се уж нови структури, които да работят за държавния интерес като на мястото на Второ, Шесто и Четвърто беше Националната служба за защита на Конституцията по германския модел, която трябваше да се занимава с вътрешната сигурност на държавата. Първо управление беше прехвърлено към президента и беше превърнато в Национална разузнавателна служба. Но фактическата ликвидация дойде през март 1991 година, когато приехме постановление за преструктуриране на МВР и по тази причина по мое предложение Желю Желев освободи шефовете на всички управления.

Фактическата ликвидация на старата политическа машина на ДС беше при правителството на Филип Димитров.

– В книгата Ви „Революцията в България 1989 – 1990. В Пантеона на времето“, издадена съвсем наскоро твърдите, че перестройчикът Михаил Горбачов е искал Тодор Живков да бъде сменен. Но преди това се е занимавал с отношенията между САЩ и Русия. Можем ли днес да направим подобен исторически аналог след победата на Доналд Тръмп в Америка?

– Сложно е. Горбачов искаше революционна промяна във външната политика на Съветския съюз (СССР). Баланс на интересите, сътрудничество между нациите, изграждане на общ европейски дом, сигурност. Той говори че тази система трябва да бъде базирана върху универсалните човешки ценности – правата на човека. Казва, че насилието не трябва да бъде използвано за решаване на политически проблеми и всички народи да имат право на самоопределение. Иска доктрината „Брежнев“, която даваше право на СССР за намеса във вътрешните работи на сателитите, да е мъртва.

Това даде възможност за избор на много държави – Кръглата маса и изборите в Полша, Кръгла маса и многопартийна система в Унгария и т. н. Горбачов и неговият кръг от реформатори правеха всичко възможно да отстранят диктаторите и да модернизират режимите в Източна Европа. Под натиска на Горбачов си отиде Ерих Хонекер, Густав Хусак, както и Тодор Живков.

А връзката, която можем да направим към днешна дата, е че тогава с посредничеството на Джордж Буш особено при срещата в Малта в началото на декември, 1989 г. , Горбачов казва: ние повече не сме врагове, не сме противници, ние ще бъдем партньори. Буш казва: ако вие не използвате сила, ние няма да заплашим вашата сигурност. Да де, ама, тази постановка трае до администрацията на Бил Клинтън, който се върна към политиката на експанзия на НАТО на Изток. Още тогава американски конгресмени казаха, че това ще доведе до конфликт и ето го днес. Първопричината за войната в Украйна в момента е експанцията на НАТО на Изток. От там тръгна конфронтацията.

Аз съм се срещал с всички големи държавници на онова време, водил съм делегации в САЩ, но не си спомням някой да е управлявал такъв натиск върху нас. Да ни каже: това правете, а това не. Сега ми е жал да ги гледам. Каквото кажат менторите им от Вашингтон и Брюксел, това започват да повтарят. Някои от тях, разбира се евроатлантически формации.

– Има ли почва за нови истински лидери, които да създадат за пореден път модерна България?

– Откъде и какво да се появи? Къде в Европа се е случвало някой човек, който 15 години е бил в подземието, в ъндърграунда, в някаква полулегална групировка, да стане министър-председатели да управлява 10 години? Как е възможно? Това е полуграмотен човек! Дори и един цар не знаеше какво точно иска. Дойдоха млади хора. И какво се оказа? Инфантили. Красиви, умни, жълтоплочници. Те не можаха да направят нищо сериозно в управлението. И то не защото не искат, а защото нямат капацитет. Те не знаят какво се е случило тук през 1990 година и не искат да знаят.

– Каква е прогнозата Ви за утрешна България?

– Освен да отговоря с думи на Петко Славейков: „И взорът не види добро ли, зло ли отсреща иде“.

Не виждам откъде ще се появят фигури, които да променят плачевната ни ситуация. Ние сме в трагично положение. Не знам дали българите си дават сметка. Имаме милион и половина наши сънародници навън. Предимно млади и в активна възраст българи. Това е огромна загуба на генетичен материал. Имаме и плачевна образователна система.
– Кой кого предаде през всичките 35 години на прехода в България?
– Не знам дали да го наречем предателство или немокаетлък? Те толкоз можеха. Това е истината. Какво значи предателство? Ще го кажа с думите на голям наш общественик и мой приятел – покойният проф. Николай Генчев. В края на 90-те години той ми каза следното: „Мите, Митееее, за къде си тръгнал? Ти искаш една нива, обрасла с плевели, да ражда жито“. Ако говорим условно, тогава плевелите бяха заели около половината от нивата. А сега всичко е бурени! Откъде да се роди житото?

Продължи да четеш

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

  • Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
  • Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
  • Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯпреди 7 часа

Режим на тока ни чака през зимата

Оказва се, че не комунистите ни изядоха тока едно време, когато имаше режим на тока, а „демократите“, които ни „демократизираха“....

БЪЛГАРИЯпреди 1 седмица

Увеличават се населените места на воден режим в страната

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за...

БЪЛГАРИЯпреди 2 седмици

Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?

Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е,...

БЪЛГАРИЯпреди 2 седмици

Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена...

БЪЛГАРИЯпреди 3 седмици

Как ще се спре трайната емиграция на лекари и медицински сестри към Европа, Австралия и Съединените щати?

Противниците на новите болници не могат, а новите депутати трябва да отговорят на ключовите въпроси Интересува ли ни високото качество...

ПОЛИТИКА

БЛОГпреди 6 часа

Пеевски изключил и Ахмед Доган от ДПС?

Това твърди Джевдет Чакъров от фракцията на почетния председател Председателят на Централния съвет на ДПС Джевдет Чакъров се обърна към...

БЛОГпреди 17 часа

Пеевски: От днес ДПС има само един лидер в мое лице

„ПП е партия на Радев. Той форматира няколко партии. За три години показа колко е безпомощен. Обгради се с крадци...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 7 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

СВЯТ

СВЯТпреди 18 часа

Путин затваря кранчето на ядреното гориво за щатите

Путин извади коз срещу САЩ: Русия нанесе основния уранов удар Руският президент Владимир Путин извади коз срещу Америка: Русия нанесе...

СВЯТпреди 20 часа

Дебилния Шолц се обади на Путин с малоумни искания

По заповед на дълбоката държава Шолц се обади предизборно на Путин за да си направи реклама, набере предизборни точки и...

СВЯТпреди 6 дни

В САЩ става забавно!!! Републиканецът, който публично унижи Зеленски, ще стане главен прокурор на САЩ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор...

СВЯТпреди 1 седмица

Вечните подлоги в Брюксел: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“

Медведев забеляза драматичните промени във властите в ЕС: „Опитват се да целунат обувките на Тръмп“ Заместник-председателят на руския Съвет за...

СВЯТпреди 1 седмица

На Орбан е поверено спасяването на Европа

Мястото на срещата не е избрано случайно: На Орбан е поверено спасяването на Европа – обявиха главния вътрешен човек за...

Най-четени