ПАРИ

Защо цените на храните са толкова високи?

Цените на храните по света достигнаха невиждани висоти тази година, след като руската инвазия в Украйна доведе до намаляване на износа на зърно и химически торове от двете държави. Причинени от промените на климата засушавания, горещи вълни и наводнения пък намалиха реколтата на много места по света, предава Ройтерс.

Цените на пшеницата през март достигнаха 14-годишен връх, а тези на царевицата – най-високото си ниво изобщо, според доклад на Международната група от експерти по устойчивите хранителни системи (IPES), разпространен в петък. Това направи основните хранителни продукти по-скъпи, а и по трудни за намиране, за хората в много страни, особено в най-бедните.

Промените на климата, бедността и конфликтите сега се комбинират, за да създадат “ендемични и широкоразпространени” рискове за глобалната хранителна сигурност. Това означава, че високите цени на храните може да се превърнат в поредната нова “нормалност”, ако не бъдат предприети решителни действия от страната на политиците, посочват от IPES.

Според експертите необходимите мерки включват не само борба за намаляване на вредните емисии, за да се ограничат промените на климата, но и битка срещу спекулата, дългови облекчения, намаляване на употребата на химически торове, преформатиране на глобалната търговия и увеличаване на националните зърнени резерви.

Ако всичко това бъде пренебрегнато, светът ще се изправи като “сомнамбул през катастрофални и системни хранителни кризи”, предупреждават експертите

Защо цените на храните са толкова високи?

Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност.

Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.

Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.

Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.

От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. “правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари”, казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя.

Възможно ли да се увеличат добивите, за да се гарантират доставките?

Някои страни производители вече обявиха, че увеличават засяваните площи, а Индия съобщи, че ще изнася повече, за да отговори на търсенето, макар че горещата вълна, на която е подложена, може да намали добивите, предупреди лондонският Център за наблюдение на енергията и климата.

Усилията за увеличаване на добивите обаче се сблъскват с недостига на торове. Русия и Беларус произвеждат около 40 на сто от ползвания в земеделието калиев карбонат, или поташ, но войната прекъсна износа му.

Ефектите от промените на климата – от сушите и горещите вълни до наводненията и появата на нови вредители, затрудняват фермерите в много части на света, а проблемът само ще се задълбочава, ако планетата продължи да се затопля.

А и наличната земя за засаждане на още пшеница, царевица и ориз е ограничена. Увеличението на земеделската земя, особено в страни като Бразилия, често идва за сметка на горите, които пък са изключително важни при поддържането на климата стабилен.

При ограниченото предлагане на земя и засиления натиск над тези, които се опитват да отглеждат храна, да защитават природата, да инсталират възобновяема енергийни мощности и да складират въглеродни емисии, земеделската земя може да се превърне в стратегическия глобален актив на този век, казва Тим Бентън, директор на програмата за околната среда и обществото в “Чатъм хаус” (Chatham House). Желанието за контрол на голяма част от земеделската земя на Украйна, а с нея и на глобалния хранителен пазар, може да е една от причините за руската инвазия в страната, смята той.

Какво трябва да се направи, за да остане храната достъпна?

Тъй като огромна част от произвежданото зърно отива за изхранване на добитъка, ако хората започнат да консумират по-малко месо и мляко това ще повиши драматично зърнените запаси, смята Пиер-Мари Обер от френския Институт за устойчиво развитие и международни отношения.

Глобалният недостиг от зърнени храни на експортните пазари през тази година се очаква да бъде около 20-25 милиона тона. Но ако само европейците намалят потреблението си на животински продукти с 10 на сто, те ще намялат търсенето на зърно с 18-19 милиона тона, посочва експертът.

Друг възможен подход е насърчаването на страните, които са вносителки на зърно, сами да отглеждат повече храни. А в глобален план е необходимо да се сее по-голямо разнообразие от култури, за да се намали зависимостта от няколкото основни видове зърно и от няколкото основни износители.

Промени в политиката, като например наскоро сключеният Пакт за свободна търговия в Африка, може да дадат възможност на някои по-бедни страни да намалят зависимостта си от далечни производители и от несигурните вериги на доставки, смята Ситембиле Мвамакамба от Групата за анализ на храните, селското стопанство и природните ресурси (FANRPAN).

В допълнение инвестиции в съобразено с промените на климата селско стопанство биха защитили реколтите и биха дали възможност на бедните страни да намалят дълговете си и да управляват по-добре флуктуациите на хранителните пазари.

Какво ще се случи, ако цените на храните продължат да растат?

Ръстът на цените на световните пазари затруднява хуманитарните агенции в усилията им да осигурят зърно за гладните хора в държави, които страдат от хронични конфликти, като Афганистан, Йемен, Сомалия, Южен Судан и Сирия.

Системата за международна система се задъхваше от растящите нужди и неадекватното финансиране и преди да започне руската инвазия в Украйна, а сега повишаващите се цени означават, че може да бъде осигурено още по-малко зърно, казва Гернот Лаганда, директор в Световата програма по прехраната на ООН по въпросите на промените на климата и намаляването на рисковете.
“Никога не е било толкова зле, колкото е сега”, заяви той за Ройтерс. Лаганда се опасява, че като се добавят промените на климата към настоящите заплахи, ръстът на цените на храните вече едва ли може да бъде овладян.

Още по-лошият сценарий е скъпата храна да предизвика политически вълнения и да “изяде” правителствените средства като освен това провали усилията за ограничаване на промените на климата, вкарвайки света в порочен кръг от все повече бедност, вълнения и глад, предупреди той.

Според Бентън от “Чатъм хаус” войната на Русия в Украйна може да доведе до необратими промени в глобалните цени на храните. “Идва краят на евтината и леснодостъпна храна. За много хора до голяма степен това ще бъде новата реалност”, отбелязва той.

Post Views: 142

Related Topics:featured trending българия пари

Up Next

Заради скок на инфлацията: Шефовете трябва да вдигнат заплатите с поне 20%

Don't Miss

ГОТВЯТ ДРАСТИЧЕН СКОК НА ЦЕНАТА НА ВОДАТА В 4 ГРАДА

ПАРИ

Орбан се зае с цените! Бясната закана

Нашите тук да гледат как се прави

Тежки моменти за унгарските спекуланти!

Унгарският премиер Виктор Орбан описа като неприемливо това, че търговците и веригите за хранителни стоки в Унгария са повишили значително цените на основните хранителни продукти, увеличавайки собствените си печалби, предаде унгарската новинарска агенция МТИ.

Орбан отбеляза в реч за състоянието на страната през изминалата година, че през януари цената на млякото се е повишила с 39 %, яйцата са поскъпнали с 35 %, а олиото с 11 процента. “Това е твърде много и е неприемливо”, каза той.

Орбан заяви, че е възложил на унгарския министър на икономиката Мартон Наги да сключи споразумение с веригите за хранителни стоки, за да спре повишаването на цените. “Ще ги помолим любезно. Ако това не помогне, ще се справим с ограничаването на цените”, каза той. Ако не успеят да постигнат споразумение, ще бъде въведен праг на цените, каза той. Ако и това не е достатъчно, правителството ще ограничи печалбите от продажбите, каза той.

Той също така обяви и доживотни данъчни облекчения за майките, които имат най-малко две деца, посочва Франс прес.

Премиерът засегна в изказването си редица теми, от Украйна до темата за ЛГБТ общността или предполагаемата чужда намеса в унгарските дела.

Орбан, заяви, че иска да премине от лагера на бунтуващите се към лагера на печелившите в борбата срещу онова, което той нарече либералната империя, предаде Франс прес. Той каза, че това преминаване от единия в другия лагер ще стане благодарение на президента на САЩ Доналд Тръмп.

“Борбата продължава“, подчерта още Орбан. “Но има една значителна разлика. Този път целта е не да оцеляваме, а по-скоро да триумфираме. Ние вече не сме бунтари, ние сега искаме да спечелим“, изтъкна Орбан.

Премиерът на Унгария също така съобщи, че подготвя нов законопроект за борба срещу неправителствените организации, които обслужват чуждите интереси и обеща да изпрати емисар в САЩ, който да събере доказателства относно предполагаема чужда намеса в Унгария.

“Американците разкриха и направиха публично достояние една напълно корумпирана и репресивна машина, която е изпомпвала милиарди долари от американския бюджет, за да купува журналисти, съдии, политици, фондации. Една голяма машина, която е налагала една либерална диктатура на мнението и политическа репресия в целия западен свят, в това число и в Унгария“, каза Орбан.

Той също така предложи в конституцията на страната да се постановява, че има само два пола – мъж и жена, като последва по този начин президентския указ, подписан от Доналд Тръмп в началото на управлението му.

„Препоръчвам на организаторите на гей парада да не си дават друга да подготвят тази година тази проява. Това е загуба на време и на пари“, предупреди още Орбан по адрес на организаторите на гей парата в Будапеща.

В речта си Орбан заяви, че Унгария ще е тази, която ще реши дали Украйна ще бъде способна да се присъедини един ден към ЕС, предаде АП.

“Против волята на Унгария и на унгарците, Украйна никога няма да е член на ЕС“, изтъкна Орбан. “Украинското членство ще унищожи унгарските фермери и не само тях, но и цялата унгарска икономика”, изтъкна той.

Премиерът на Унгария също така заяви, че войната, която Русия поде преди близо три години, дори не е била за Украйна, а относно територия, наречена Украйна. По този начин Орбан сякаш постави под въпрос украинската държавност.

“Украйна или онова, което остане от нея, отново ще се превърне в буферна зона между Русия и страните от НАТО“, заяви Орбан и увери, че Украйна няма да стане член на НАТО.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПАРИ

Проклетия Борисов дал заповед да приемеме еврото за да се натегне пред шефовете си

Доц. Григор Сарийски: Лоши новини за еврото

Националната статистика послъгва. Според мен има политическа поръчка да се изкара, че България покрива критериите за еврозоната, за да се получи одобрение да бъде насрочен извънреден конвергентен доклад и България да бъде вкарана в нещо, в което българите наистина не желаят да влизат, поради простата причина, че все повече и повече започват да осъзнават каква щета е влизането в еврозоната. Това каза доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН“. 

Увеличението на цените според Националната статистика е 3,8% на годишна база през януари. За да се оцени в каква степен една страна покрива инфлационния критерий, се взема предвид годишната инфлация за предходните 12 месеца. Средногодишната инфлация е 2,6%, обясни икономистът.

„За да разберем дали покриваме критерия, трябва да направим критерия между 2,6% и трите страни, които са с най-добро представяне по отношение на инфлацията. Това са Финландия, Италия и Литва. Техните усреднени индекси за последните 12 месеца са малко над 1%. Ако добавим допустимия праг от 1,5%, получаваме критерий, който е 2,53%. Т.е. ние не покриваме категорично изискването за инфлационния критерий“, заяви доц. Сарийски.

Той заяви, че има сериозни резерви по отношение на индексите, които отчита Националната статистика. „Статистиката послъгва. Ако направите съпоставка между увеличенията на данъчната основа за 2024 г., това, което се отчита като инфлация, ще видите, че цифрите просто някак не се връзват“, посочи Григор Сарийски.

Позитивните ефекти за страната от влизането в еврозоната по думите му са силно надценени.

„Големият проблем е, че влизането в еврозоната означава, че ЕЦБ придобива тотален контрол върху парите на всеки един от нас. В момента, в който се вземе решение, което не устройва бюрокрацията в Брюксел и във Франкфурт, парите на всеки от нас могат да бъдат заключени. Буквално се слага един луксозен намордник, а другият му край е в бюрокрацията в Брюксел. Справка – Гърция.

Чисто като време ние сме доста по-близо до Хърватия, като география сме по-близо до Гърция, така че ако някой се чуди какъв ще бъде сценарият за България при влизането в еврозоната, аз смятам, че ще бъде някакъв хибрид между тези два сценария, като нито един от двата не ми допада особено. Начинът, по който се подготвя нашето влизане, ние сме просто абонирани за тези сценарии“, смята икономистът.

Според Григор Сарийски приемането на еврото няма да доведе до изсветляване на сивата икономика и изваждане на България от сивите списъци за пране на пари. „Чисто механично ние и в момента имаме всички механизми, през които ЕЦБ може да упражнява контрол върху българската икономика. Но ако някой смята, че ЕЦБ ще се загрижи за нашата икономика, просто се лъже.

Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Това е въпрос на националните регулатори, на агенциите, на българското Министерство на финансите, но те просто не предприемат нищо“, коментира той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

ПАРИ

Бюджетът на Желязков е по-абсурден дори от този на Главчев.

Георги Вулджев: Бюджетът на Желязков е по-абсурден дори от този на Главчев. Приходите от ДДС са напълно невъзможни.

Съжалявам, че пак ще говоря за бюджета, но се налага.

Новото правителство вчера посред нощ публикува проектобюджета за 2025 и фискалната програма до 2028. Това, което предлагат е на практика същото като предложеното от служебното правителство, което всички, включително настоящите управляващи, смятаха за скандално. Промените са минимални и параметрите са все така абсурдни.

Приложил съм пряко сравнение в таблицата долу по основните параметри. Разходите са без вноската за бюджета на ЕС. Както виждате, разходите са минимални. Единственото място където са съществени, бюджетът на кабинета Желязков е по-абсурден от този на кабинета Главчев.

Става дума най-вече за очакваните приходи от ДДС. Новото правителство залага сума от 24.83 млрд. лв. спрямо 18.58 млрд. постъпления през 2024. Това е увеличение от над 6.3 млрд. лв. или 33.7%. Това, смея да твърдя, би бил най-големият едногодишен скок в постъпленията от ДДС поне от 1997 г. насам. И изглежда напълно невъзможен.

Какво би могло да обоснове толкова феноменален ръст на приходите от ДДС? Явно не и икономическият растеж, поне според очакванията на самото правителство. Макроикономическата прогноза залага номиналния БВП да достигне 215.2 млрд. лв. през 2025, което е 6.8% ръст спрямо очакваните 201.5 млрд. през 2024. Ако допуснем, че ръстът на ДДС приходите би бил аналогичен, това ни дава 1.26 млрд. лв. Откъде ще дойдат другите 5 млрд.?

Явно трябва да търсим в новите данъчни политики, които правителството предвижда. Там има няколко, които са релевантни за ДДС приходите. Предвижда се по-бързо покачване на акцизната ставка върху тютюневите продукти, което ще допринесе с 49 млн. лв. и за ДДС. Отпадането на намалените ставки за туризъм, ресторанти и хляб общо ще допринесат с още 465 млн. лв.

Дотук свършват по-сигурните мерки за покачване на събираемостта на ДДС и започват спекулативните. В тази категория има две. Едни 200 млн. ДДС се очакват от мерки за борба със сивата икономика в областта на горивата. Отвъд това, общи мерки за намаляване на сивата икономика се очаква да вкарат общо 501 млн. лв. в хазната, макар че не е конкретизирано как се очаква да изглежда разпределението по данъци. Да бъдем безразсъдно щедри и да допуснем, че всичко това ще е ДДС.
Сметката пак не излиза! Абсолютният теоретичен максимум допълнителни приходи от ДДС благодарение на обявените дискреционни мерки е 1.21 млрд. лв., като моето лично очакване е да са под 1 млрд. лв. дори. Някой колега да ме поправи ако греша/пропускам нещо. Тоест, както и да го смятаме, дори да приемем най-оптимистичните възможни допускания, пак остават едни 4 млрд. лв. ДДС приходи, които не е ясно откъде ще дойдат.

Тази сума се равнява на близо 1.9% от очаквания от правителството номинален БВП. Без тези пари дефицитът избива много над границата 3% от БВП. Но откъде могат да дойдат пари, за които самото правителство не представя никакво обяснение в собствения си проектобюджет?