Босна е готова да влезе в гражданска война. Беларус изпраща бежанци от Близкия изток, за да атакуват полската граница. Русия изгражда групировката си войски на източната граница на Украйна.

Американците са повече от доволни от този подход: ако обединението не е началото на унищожаването на стария свят, а само един от неговите епизоди, те няма да демонстрират твърде ясно своята безпомощност пред Китай и няма да загубят имиджа си, а с него влиянието и парите.

На стратегическо ниво и Китай, и Съединените щати търсят варианти преди текущата глобална трансформация – преходът от управлението на финансовия капитал към властта на цифровия капитал (отначало, вероятно в съюз с индустриалния) – и се опитват да не форсират събитията колкото е възможно повече, за да направят неизбежните промени по-гладки, което означава по-разбираемо и, ако имаме късмет, по-управляемо и по-малко разрушително.
Те обаче дават власт над събитията на представители на бъдещето – същите „цифровици“.

Освен „цифровиците (които изглежда са смазали проекта за пресъздаване на Австро-Унгария като организационна структура на старите европейски консервативни елити) и „Глобалната фармация“, която се придържа към техния импулс, Англия бърза да възползвайте се от отварящия се исторически прозорец от възможности.

Задачата е проста: унищожаването на Европейския съюз (в стил Банън), за да отхапе от зоната му на влияние в него – най-малко Франция, контролирана от лондонски инвестиционен банкер, Испания и Португалия и редица територии в Средиземно море (започвайки с Малта). Полша, балтийските държави и Украйна, уплашени от затварянето на Съединените щати за взаимодействие с Китай, с удоволствие искат да се превърнат инструментът на Великобритания.

За да унищожи ЕС, Англия преди всичко трябва да подкопае Германия – а Борис Джонсън вече настоява за избор между надеждни доставки на руски газ и поредната версия на „европейските ценности“, щабен самолет на британските ВВС лети между Краков и Киев, Полша организира мита за бежанска криза (пътем просто повишавайки митото за нелегалния транзит на мигранти на тяхна територия), терористите от въоръжените сили на Украйна отново започват да удрят Донбас, а германските политически кастрати отново отлагат сертифицирането на „Северен поток-2“.

За да провокират и дискредитират Русия и Иран (така че САЩ да изразходват управленски ресурси за изграждане на отношения с тях, а не за ограничаване на британския сателит, който се освобождава), се разпалва отново азербайджанско-арменската война.
Между другото, икономическото отслабване на Германия е обективно изгодно и за Китай, тъй като разширява възможностите му на европейския пазар – и в това отношение, на по-високо, стратегическо ниво, Великобритания е на страната на Китай срещу САЩ . Но в Съединените щати няма кой да разбере и още повече да реагира на това.

На този фон усилията на премиера Мишустин да подобри ефективността на правителството и да изгради инвестиционен контур в него, неутрализирайки усилията на поддръжниците на западните банкери, придобиват ново значение.

Системата за стратегическо планиране – гъвкава, със собствена структура (от конкретни мерки на ведомствата през стратегически инициативи на правителството до националните цели на президента) и съчетаваща секторни и регионални вертикали на управление – все още постепенно се съпротивлява на либералното изчезване на страната чрез изкуствено създаден паричен глад.

Преференциалното кредитиране и субсидиите, насочени към подкрепа на потребителското търсене, стимулиране на селското стопанство и износа с последващо връщане на част от постъпленията под формата на инвестиции (включително чрез офшорни компании), качествено намалиха разрушителната сила на кризата и запазиха стабилността на икономиката. Индустриите, които получават непряка подкрепа от правителството (машиностроене, металургия, химия, торове, селско стопанство), демонстрират стабилен ръст от 3-5%.

Само през третото тримесечие мащабът на социалната подкрепа от държавата по всички канали беше оценен на 4 трилиона рубли, от които поне половината се изливат в агропромишления комплекс и търговията. Сега правителството обмисля допълнително данъчно облагане на свръхпечалбите на търговските вериги, което може да донесе на бюджетите 300-500 милиарда рубли и със забавяне на растежа на цените (а не с обичайното им ускоряване).

Да, разбира се, тези методи са твърде сложни и следователно са свързани със значителни разходи – но такава е цената, която трябва да се плати за политически мотивираното запазване на либералния контрол върху паричните власти. За неутрализиране на разрушителната либерална политика се създава т. нар. „голямо министерство на финансите“, което обединява Министерството на икономическото развитие, Федералната данъчна служба, правителствения аналитичен център и координиращи структури. В рамките на тази система Министерството на финансите ще запази характерните си функции на финансов директор и неговите по същество диктаторски правомощия, които имат толкова пагубен ефект върху страната, ще бъдат бавно, но неизбежно подкопавани.
В същото време цифровизацията, осигуряваща ако не партньорство, то поне взаимно разбирателство с бъдещите господари на света, гарантира на Русия място в глобалната конкуренция на идващата ера.

Тази модернизация, невидима поради своята етапност и разпокъсаност, възстановява институционалните възможности за развитие на Русия точно в момента, когато разрушаването на познатите международни отношения започва да отваря реални възможности за това развитие.

Въпреки всички вътрешнополитически проблеми, Русия остава третият световен център на сила – и следователно изпълнява изключително важна стабилизираща и направляваща функция.

Тези събития се случват с тревожна скорост, създавайки огнища на напрежение в Източна Европа. Всеки от тях поотделно има сложни причини, но не бива да си правим илюзии: зад всичко това стои руският диктатор Владимир Путин.

Генерал сър Ник Картър, началник-щаб на отбраната на Великобритания правилно казва, че трябва да сме подготвени за конфликт. Звучи шокиращо, но за съжаление дълги години не обръщахме внимание на истинската същност на руския режим, не желаейки да се справим с болезнените последици.

Решението на Германия да спре временно сертифицирането на руския газопровод „Северен поток 2“ е началото. Но ако това решение не стане постоянно, ще бъде твърде късно.

Експлоатацията на бежанци от Беларус не е нищо ново. Просто днес всичко се случва в такъв мащаб, че западните страни най-накрая започват да го забелязват.

Такива методи бяха използвани изключително от режима на Асад по време на гражданската война в Сирия, както и от Русия на границата с Норвегия през 2016 г. и Беларус това лято. Това е един от многото инструменти за хибридна война, използвани от Русия и нейните съюзници.
Формата на конфликта остава неясна. Хибридната война не е „невоенен“ конфликт. Това е комбинация от военни и невоенни средства на държавната власт, които се събират в едно цяло. Тази идея е ясно очертана в руската военна доктрина. В него се казва, че първата характеристика на съвременния конфликт е „комплексното използване на военна сила, политически, икономически, информационни и други мерки от невоенен характер, осъществени с широко използване на протестния потенциал на населението и силите за специални операции.“ Съвременната хибридна война поема и консолидира всички публични средства, поставяйки ги в услуга на конфликта.

Кремъл на Путин се готви за конфликт от 2007 г., когато руският президент в реч в Мюнхен обяви нова ера на вражда. Западните страни до голяма степен пренебрегнаха думите му, както обикновено, с извинението, че са отправени към местна публика.

През последното си десетилетие на власт Путин иска да направи три неща. Първо, да унищожи независимата украинска държава, второ – да подкопае НАТО и трето – да консолидира на Русия като враг на Запада. Той рискува да отприщи война, пресмятайки, че ЕС ще мигне първи, тъй като Германия провежда стратегически катастрофална енергийна политика, спира атомните електроцентрали и става все по-зависима от руските въглища и газ. Британският премиер е прав, когато казва, че ЕС трябва да избира между газа и Украйна. Въпреки взетото днес решение от Германия, ЕС със сигурност ще предпочете първото и това ще бъде следствие от продължаващата слабост на европейското ръководство.

Но да се върнем към първата от трит цели на Путин. Той не признава Украйна, която съществува отделно от Русия. След прозападната оранжева революция там през 2004 г., Кремъл започна конфликт срещу Украйна, използвайки невоенни средства. За целта той използва руското православие, влиянието на олигарсите, корупцията и изнудването (изпитани инструменти на КГБ), пропагандата, провеждана от руската телевизия и медиите, контрола върху политическите партии, периодично добавяйки към този инструментариум поръчкови убийства и други шпионски методи.

Той беше близо до постигането на целта си, но все пак не успя да върне Украйна в руска орбита. Когато корумпирано проруско правителство рухна през 2014 г., Путин нареди завземането и анексирането на Крим и започна война в Източна Украйна, създавайки и въоръжавайки там паравоенни формирования, често включващи руски войници по договор и офицери от разузнаването.

Това лято Путин написа статия „За историческото единство на руснаци и украинци“, а след това даде интервю по темата. Той даде да се разбере, че няма да признае Украйна в сегашните ѝ граници. Путин сигнализира за намеренията си. Той иска да завземе територия по Черноморието до Одеса и Молдова. Излишно е да казвам, че практически никой в Украйна не подкрепя подобни стремежи на Путин. Войните с Путин помогнаха за формирането на съвременната украинска държава, която се противопоставя на руската автокрация.
Благодарение на превъоръжаването на армията, платено от енергийно зависимите страни от ЕС, този път Путин може да се опита да извърши по-традиционна инвазия. Но със сигурност ще включва провокации, кибератаки, измама и смесица от военни и невоенни инструменти в сложния си набор от сили и средства. Подбуждането към междуетническо насилие в Босна (което по същество е управляван конфликт) и ескалиращата бежанска криза в Беларус могат да послужат като примери за стратегически отклоняващи операции. Но основната цел на Путин беше и ще остане Украйна.

Путин също иска да унищожи НАТО. Подобно на много теоретици на конспирацията на КГБ, той вярва, че Западът е унищожил СССР. Той смята, че демократичните революции са резултат от западни интриги, насочени към отслабване на проруските режими и самата Русия. Той иска да си отмъсти: за СССР, за загубата на балтийските републики, за загубата на Руската империя в Източна Европа. Показвайки, че мудни ЕС и НАТО са хартиени тигри (въпреки че Путин няма да атакува балтийските държави, които са членки на НАТО), той ще постигне победата, която иска. Той иска да се оправдае за унижението на Русия, обвинявайки за това Запада.

Трето, конфликтът на Путин и постоянната пропаганда на войната в Русия му помагат да управлява собственото си население и да формира национална идентичност, която е в опозиция на това, което той смята, че са порочни западни ценности. Външна война (реална в Украйна и досега виртуална срещу Запада) го улеснява да упражнява такъв вътрешен контрол и да преструктурира руското самосъзнание. Той трябва да спре демокрацията в Киев, за да не пусне корени в Москва.

Видеозаписи от конфликти, руски самолети, летящи на ниско ниво над американски и британски кораби в Черно море, снимки на парашутисти, кацащи в Беларус и постоянни заплахи за използване на ядрени оръжия, имат за цел да покажат, че превъоръжената Русия е готова да се бори с разлагащите се Запад – сякаш СССР не е престанал да съществува. Руското население слуша тази все по-настоятелна пропаганда от почти 20 години.

Проучванията показват, че много руснаци очакват не само война със Запада, но и ядрен конфликт. Путин подготвя народа за това в продължение на много години. И сега той решава дали да заложи на войната, за да постигне трите си цели, какво да заложи и колко.