СВЯТ

Защо румънците ненавиждат Русия?

Румъния иска да се превърне в плацдарм за американската армия в Черно море, предоставяйки своята територия и акватория на Пентагона за разполагане на допълнителни контингенти и оръжия. Заявената цел на Румъния е да „удържа Русия“. Защо тази страна се превърна в средище на русофобия, въпреки че се появява на световната карта благодарение на усилията на руснаците?

Желанието на Букурещ да помогне на Вашингтон във военно-политическата конфронтация с Москва в много отношения е комично. Всъщност по време на Втората световна война най-малко боеспособните части, независимо от техния произход, се наричат „румънци“ – препратки към това могат да бъдат намерени както в руски, така и в немски източници.

Дори и да не считаме подобни споменавания като причина за обобщения, Румъния пак ще влезе в напред в списъка на най-лошите съюзници. Просто поради факта, че винаги се е получавало „някак си“.

Независимото румънско кралство, създадено през 1878 г. благодарение на руската воля и руската кръв, изоставя ролята на „православна крепост“ край османците и веднага започва да участва в германски и австрийски интриги срещу Петербург. През Първата световна война Букурещ все пак се присъедини към страната на Антантата, но румънците се бият отвратително: бити са, губят столицата си – и в резултат на това Русия трябва значително да разтегне фронтовата линия, за да спаси бъдещия съюзник.

Когато с подписването на срамния Брестски мирен договор болшевиките изтеглят Русия от войната, румънците подписват не по-малко срамния Букурещки мирен договор с германците и техните съюзници. И веднага забиват нож в гърба на Русия, превземат Бесарабия, тоест това, което сега наричаме Молдова.

Най-срамното нещо в Букурещкия мир е може би, че той е разкъсан от румънците в деня преди края на войната. Румъния се превръща в една от силите победителки като „гратисчия” – не по заслуги и не според пагоните, а от геополитически съображения, страните от Антантата ѝ позволяват да го направи.

Румънците влизат в следващата световна война – Втората – на 22 юни 1941 г., атакувайки СССР едновременно с нацистите. Те успяват да стигнат до Сталинград, където губят 18 от 22 дивизии, а на Източния фронт загиват общо половин милион румънски граждани. Като една от причините за Сталинградското поражение, което, както знаете, се превръща в повратна точка за цялата война, историците сочат действията на румънците – те се оказват най-слабото звено в нацистката военна машина.

След Сталинград румънският крал Михай I решава неестествен за монарх съюз с комунистите, отстранява от власт крайно десния диктатор Йон Антонеску и преминава на страната на антихитлеристката коалиция. За това той получава орден „Победа“ от Москва и почти респектиращия прякор „Комсомолския крал“, докато през 1947 г. друг държавен преврат не „червените“ го изпраща на сметището на историята.

Така Букурещ се превръща в един от стълбовете на Варшавския договор, но така не продължава дълго. През 1958 г. съветските войски са изтеглени от Румъния, приблизително по същото време местният комунистически лидер Георге Георгиу-Деж започва да се държи настрана от организацията. След смъртта му и възкачването на трона на Николае Чаушеску, Букурещ започва да противоречи директно на Москва и предизвикателно да провежда независима от нея външна политика. Тоест той отново се превръща в най-лошия европейски съюзник на Москва, в същото време най-малко ефективен икономически и най-изостаналия политически.

Съвременната Румъния се фокусира стриктно върху САЩ, въпреки че развитието си основно на Европейския съюз. В същото време Букурещ е част от неформалния „русофобски блок” на ЕС, заедно с Полша, Швеция и прибалтийските републики. Въз основа на всичко казано по-горе можем да предположим, че тя е и „най-слабото звено“ в този блок.

Но това е диагноза и в случая е интересна анамнеза: как се стигна дотам, че румънците страстно мразят Русия, въпреки че съвместната ни история с тях, макар и двусмислена, все пак е освободена от бремето на претенциите, които поляците, балтийците и дори шведите имат (ако приемем, че все още се оплакват от Великата северна война).

Но те наистина мразят Русия. Няма руснаци в Румъния, които да се сблъскат с ежедневна ксенофобия, но русофобските заглавия в медиите се появяват постоянно, както и странните представи на румънците за собствената им история. Обикновеният румънец на улицата лесно ще обвини руснаците за това, в което изобщо не са участвали, но според местната пропаганда те невидимо са заставали зад гърба на изпълнителите – българи, унгарци, германци, украинци, румънски комунисти.

Тази омраза трябва да бъде отделена от ориентацията на САЩ, която произтича главно от румънското национално его. Тя е наистина неограничена: румънците смятат себе си за наследници на Римската империя, а през комунистическия период това самочувствие само нараства – сгради с чудовищни размери се превръщат в архитектурна запазена марка на Букурещ при Чаушеску. Но в Европа на румънците е отредена ролята на запусната провинция с цигански лагери, а в Брюксел последното нещо, от което се интересуват, е мнението за Букурещ като едно от проблемните „деца на ЕС“, въпреки че говорим за почти 20-милионна страна и една от лидерите по икономически растеж.

В рамките на НАТО Румъния е потенциален район за базиране, тоест не държат там нищо особено важно (с изключение на авиобаза „Михаил Когалничану“), но могат да разположат нещо при необходимост. Оттук и комплексът на недолюбеното дете и желанието да бъде специален партньор, поне за САЩ. Румънците първи доброволно приеха елементи от американската система за противоракетна отбрана, а сега базата за противоракетна отбрана в Девеселу е най-ценната част от Румъния в очите не само на САЩ, но и на НАТО. Сега Букурещ иска да даде 245 километра от контролираното от него черноморско крайбрежие, за да засили позициите на Америка. В същото време той кима към руския Крим.

За Русия това е значително предизвикателство . Но руската реакция не притеснява Букурещ – те вече съвсем официално смятат Москва за враг и се възползват от факта, че антируската и проамериканската политика сега често са едно и също нещо, а русофобията намира значителен емоционален отзвук сред хората.
Това не винаги е било така. Например през лятото на 2003 г. руският президент Владимир Путин и румънският му колега Йон Илиеску подписаха споразумение за приятелски отношения и сътрудничество. Отношенията между Москва и Вашингтон вече бяха сложни тогава, а Илиеску е абсолютен атлантист и като цяло не е най-приятният човек, ако говорим например за ролята му в свалянето на Чаушеску и установяването на собствен режим в страната (обвинение в престъпления срещу човечеството бяха повдигнати срещу експрезидента още през 2019 г., но оттогава съдът не постигна голям напредък). Експрезидентът обаче не поощряваше русофобията в страната – не виждаше нужда от това.
Но неговият приемник Траян Бъсеску – видя. Всъщност преходът на Букурещ към изключително антируска позиция се случи именно при него, поради това, че манията на Бъсеску остава обединението с Молдова в една държава. За това, че все още не се е случило, той обвинява изключително Русия и нейния „сателит“ – Приднестровието.
Заради тази мания Бъсеску отдавна прекрачи всички „червени линии“ – не му пука какво мислят за него в Москва или Брюксел. Например, той се опита да убеди Кишинев да се обединят, след като беше взето принципно решение за приемане на Румъния в ЕС – „заедно да се присъединим към ЕС“. Самият ЕС не се съгласи за това предложение, защото вече знаеше, че не е готов да приеме „допълнителен товар“ под формата на Молдова, но „си заслужаваше да се пробва“.

В нашия случай Бъсеску дори посегна светая-светих – Великата отечествена война, като дори обяви, че на мястото на Антонеску е щял да направи същото, тоест да атакува СССР в съюз с Хитлер в името на Бесарабия и Северна Буковина. За тези думи се надигнаха срещу него не само в Москва, но и в множество еврейски организации (Антонеску е активен участник в Холокоста), но Бъсеску не му пукаше и за еврейските организации. Той дори нарече бившия крал Михай I приживе „руски лакей“ – заради факта, че „царят-комсомолец“ изтегля Букурещ от антихитлеристката коалиция.

Беше невъзможно да се намери държавен глава по целия свят, който да се застъпва за преразглеждане на резултатите от Втората световна война толкова ревностно, колкото Бъсеску. При това държавата от страната на „оста“ на Хитлер, но позираща като „жертва на пакта Молотов-Рибентроп“. И това дори има своя логика – Букурещ е принуден да отстъпи пред териториалните искания както на Сталин (за връщането на Бесарабия и Северна Буковина, присвоени през 1918 г.), така и на Хитлер (за прехвърлянето на част от румънските територии на Унгария и България). Всъщност именно след това румънският крал Карол II губи всякаква власт и предава властта на сина си, от когото е отнета от диктатора Антонеску, който вкарва страната под крилото на Третия райх.

Бъсеску вече седем години е в пенсия, отношението към него в Румъния е предимно негативно, но семената на русофобията, които хвърли през всичките десет години от президентството си, са покълнали обилно. Стана добра форма за медиите и блогърите, а от тогавашните „деца“ – днешните „бащи“ се предава на сегашните: румънските младежи и хора на средна възраст се отнасят лошо към Русия. Този копнеж по изгубените земи може да се поддържа дълго време – румънското его, припомняме, е огромно.

Но в този смисъл няма какво да му угаждаме. Обединението на Румъния с Молдова означава поглъщане на Молдова от Северноатлантическия алианс, което е много по-малко болезнено, отколкото в случая с Украйна, но все пак неприемливо за Русия – и заради Приднестровието. Увеличаването на американското присъствие в Черно море в този смисъл няма да промени нищо – с изключение на факта, че Румъния вече ще трябва да се разглежда като потенциален театър на военни действия, а морската ѝ инфраструктура – като потенциална цел за руските оръжия.

Post Views: 113

Свързани теми:featured trending

Следва

Фашизирани чиновници от Брюксел нагло изнудват Русия

Не пропускай

Наглата европа се разквича

Продължи да четеш

СВЯТ

Тръмп: Европа ще плати висока цена, ако спечеля

Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да „плати голяма цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки, ако той спечели изборите на 5 ноември, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, съобщи БТА.

„Вижте какво ще ви кажа, Европейският съюз звучи толкова хубаво, толкова прекрасно, нали? Всички хубави малки европейски държави, събрани заедно“, каза той вчера на митинг в ключовия щат Пенсилвания, като обеща да приеме „Закон Тръмп за реципрочната търговия“.

„Те не купуват нашите коли. Те не купуват нашите селскостопански продукти. Те продават милиони и милиони автомобили в САЩ. Не, не, не, не, те ще трябва да платят висока цена“, подчерта Тръмп.

Кандидатът на републиканците обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% мито върху вноса от Китай.

Това би засегнало веригите за доставки в целия свят, като вероятно ще предизвика ответни мерки и повишаване на разходите, предупреждават икономисти.

Републиканският кандидат вече предизвика притеснения в Тайван, като заяви, че демократичният самоуправляващ се остров трябва да плаща на Вашингтон за своята отбрана и го обвини, че е отнел на САЩ бизнеса с полупроводници, отбелязва Ройтерс.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 8

Продължи да четеш

СВЯТ

„Фолксваген“ планира да закрие поне три завода в Германия

Най-големият европейски автомобилостроител „Фолксваген“ (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат съкратени, обяви днес ръководителят на синдиката на работещите в компанията Даниела Кавало, цитирана от световните агенции.

Освен това капацитетът на останалите производствени обекти на компанията ще бъде намален, предвижда план на ръководството. Планът, оповестен в прессъобщение, включва също намаление с 10% на всички заплати и тяхното замразяване през 2025 и 2026 г.

„Ръководството е напълно сериозно за всичко това“, заяви Даниела Кавало пред служители на компанията във Волфсбург. Тя посочи, че заводът на „Фолксваген“ в Оснабрюк, който неотдавна загуби важна поръчка от „Порше“ (Porsche), е силно застрашен от затваряне. Заплаха има и за останалите заводи.

Компанията има 10 завода в Германия с над 120 000 работници, около половината от които работят в централата на корпорацията и главния завод в северния германски град Волфсбург. Всички заводи се намират в северозападната провинция Долна Саксония, с изключение на завода в град Касел, провинция Хесен, Централна Германия. Досега „Фолксваген“ не е затварял завод в Германия и не е прекратявал дейност никъде по света от повече от три десетилетия.

През септември компанията прекрати дългогодишното споразумение за сигурност на работните места с профсъюзите, което беше в сила над 30 години и отваря вратите за възможни съкращения от средата на 2025 г.

Ръководителите на корпорацията трябва да се срещнат с представители на синдиката „И Ге Метал“ (IG Metall) в сряда за втори кръг от преговори за нов колективен трудов договор. На първоначална среща през септември „Фолксваген“ категорично отхвърли исканията на профсъюза за 7% увеличение на заплатите и настоя за свиване на разходите. Компанията все още не е предоставила повече подробности.

Кавало и други синдикални лидери обещаха да се противопоставят на всякакви опити за закриване на работни места във „Фолксваген“.

След новината федералното правителство призова днес „Фолксваген“ да защити работните места в компанията, предаде ДПА. Правителствен говорител отбеляза, че самата компания все още не е коментирала плановете, но заяви, че позицията на канцлера Олаф Шолц по въпроса е ясна. По думите на говорителя такива вероятно погрешни решения, взети някога от ръководството, не трябва да са за сметка на работниците.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 14

Продължи да четеш

СВЯТ

Франция се е запътила към катастрофа. Заплашва стабилността на Европа!

Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП още през 2024 г. Заплахата кара френското правителство да планира строги мерки за икономии, включително бюджетни съкращения за 60 милиарда евро за 2025 г. Въпреки тези мерки държавните разходи ще продължат да нарастват с 2,1%, което повдига въпроси относно способността на Франция да поддържа стабилни финанси.

Финансовата комисия на Народното събрание, председателствана от Ерик Кокъл, обмисля създаването на специална разследваща комисия, която да проучи причините за настоящата криза.

Мащабът на финансовите затруднения поставя под въпрос действията както на изпълнителната власт, така и на финансовите институции в страната.

Paris Eiffel Tower and river Seine at sunset in Paris, France. Eiffel Tower is one of the most iconic landmarks of Paris.

Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

С ключово гласуване на бюджета, което предстои на 5 ноември, правителството може да прибегне до член 49.3 от Конституцията, за да принуди законопроекта да бъде приет без дебат. Подобно решение обаче може допълнително да подкопае доверието в правителството на Барние и да задълбочи вътрешните конфликти в страната. Президентът Еманюел Макрон беше критикуван за изоставянето на поредица от съкращения на разходите поради опасения относно изборните последици, особено сред пенсионерите.

Франция полиция

жандармерията в няколко региона на Франция е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти.

Мерките за строги икономии вече се отразяват на функционирането на обществените услуги. Например жандармерията в няколко региона е натрупала просрочени задължения за наеми, надхвърлящи 200 милиона евро, оказвайки натиск върху местните власти. Този дълг напомня кризата от 2020 г., когато дългът за публични услуги достигна милиард евро. Забавянето на плащанията също засяга правните услуги и други сектори, застрашавайки осигуряването на обществените нужди.

Финансовите пазари започват да се съмняват в надеждността на френския държавен дълг, който сега има по-високи лихвени проценти от дълга на Испания и Португалия, а по някои параметри e в по-лоши позиции дори от този на Гърция. Намаленото доверие в икономическата стабилност на Франция може да провокира повишаване на лихвените проценти по кредитите и да влоши финансовото състояние на страната. Рейтинговите агенции следят отблизо ситуацията и евентуално понижаване на кредитния рейтинг на Франция би могло сериозно да ограничи способността ѝ да взема заеми.

Криза еврозона

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз.

Кризата във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, се отразява на устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз. Евросистемата позволи на Франция да взема заеми за дълго време въпреки вътрешните финансови слабости, но този механизъм сега е застрашен. Влошаващата се криза в Германия допълнително изостря ситуацията и поставя под въпрос дългосрочната жизнеспособност на системата на единната валута.

Значителното увеличение на разходите за пенсии представлява ключово предизвикателство. През последните години разходите за пенсии се повишиха от 36,5% на 57% от БВП, което натовари работещите граждани да финансират система, от която може да не получават същите обезщетения. Прогнозите показват, че до 2055 г. пенсиите могат да загубят до 40% от покупателната си способност. Правителството все още не е взело решение за реформа, страхувайки се от изборни последици.

Проблемите със съкращенията и неефективността на публичната служба също увеличават тежестта върху бюджета. Критиците посочват непродуктивни работни места в местни и териториални структури, създадени за поддържане на социална стабилност. Намаляването на броя на държавните служители може да донесе спестявания, но среща съпротива от синдикатите и обществеността.

Намаляването на потреблението на месо и енергия във Франция, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ефектите от финансовата криза се усещат все повече в ежедневието на гражданите. Намаляването на потреблението на месо и енергия, отчасти представено като екологична инициатива, всъщност може да отразява икономически трудности. Тези признаци сочат към спад в стандарта на живот, който досега правителството трудно признава.

Ситуацията напомня събитията от 2010 г., когато Франсоа Фийон предупреди за фалит на страната.

Независимо, че Франция се е запътила към катастрофа и срива стандарта на живот на собствените си граждани, това не ѝ пречи да помага на Украйна

Прогнозираният дефицит от 6,1% за 2024 г. е най-високият от този период. Бюджетните дефицити и високите лихви представляват заплаха от финансов хаос, чиито последици могат да бъдат сравними с кризата в Гърция, но с много по-сериозни международни последици, като се има предвид военното и икономическо значение на Франция.

ЕС подкрепи финансовата стабилност на Франция през последното десетилетие, но този механизъм отслабва на фона на нарастващите лихви и кризата в Германия. Ако Франция не се справи с настоящите предизвикателства, кризата може да се разпространи в цялата еврозона, заплашвайки основите на Европейския съюз.

Франция наближава критичен момент и следващите избори могат да бъдат решаващи за нейното бъдеще и за стабилността на ЕС като цяло.