Животът в България е труден. Навсякъде дебнат мизерия, глад и страх. Безработица и липса на каквато и да било сигурност от т.нар. държава. Някъде из улиците, осеяни с просяци, жените, които продават книгите си по спирките, и гладните сирачета, се прокрадват едни хора, които изненадващо (или не толкова) живеят много по-добре от хиляди българи. Това са някои представители на ромското малцинство, или както скоро ще ги наричаме – мнозинство. Те получават големи финансови помощи, мезонет за 70 лева и дори околосветско пътешествие в някои от най-големите европейски градове. Да им завиди човек…

Темата за това колко точно пари получава една непълнолетна ромка е дискутирана много. Колеги от различни медии разнищваха тази история в сърцераздирателни репортажи, махаха властно с пръст и се чудеха: как това е възможно. Бяха моралисти и назидатели на едни млади момичета, които просто взимат пари, които собствената им държава е отпуснала. Да ги върнат ли? Ако все пак някой от вас е пропуснал да разбере, ще ви припомня колко точно получава едно младо ромско момиче от държава си: 100 лв. детски до навършване на една година на детето, 20 лв. от партия „Евророма”, 150 лв. еднократно при бременност, 250 лв. при раждане на първо дете, 284 лв. за енергийна помощ, 325 лв. за т.нар. „кратна помощ”, 4 пъти хранителни помощи и много, много спестени пари от ток и вода. Естествено, младата ромка приема охотно тези пари, които не й стигат за нищо и тя или отива да проси, или отново застава на опашката пред социалните ведомства.

Парадоксалното е, че докато ромката взима тези пари за своето бебе (или бебета), нейната майка също взима помощи от държавата за ромката, защото тя е непълнолетна. Ако не беше толкова тъжно, сигурно щеше да бъде смешно…

Ако някога аз имам дете, моята съпруга също ще се кандидатира за тези помощи. Държавата, естествено ще й ги откаже. Ще започне една дълга залъгалка: изчисляване на трудов стаж, доходи на съпруга, на бабата, на лелята… Всичко, което е по-силите на администрацията, за да те откаже от парите, които така охотно дава на предишната спомената ромка. Жена ми ще се прибере у дома без полагащото й се и всички ще се обединим около моята заплата.

Няма помощи за българите, няма пари за тях. Да ядат, каквото намерят. Да съществуват, както желаят.

Ромите не са виновни. Ако живееха в една друга страна, за тях щеше да има работа, възможност за интеграция, възможност за развитие, създаване на цел и смисъл на живота им. Те, обаче, за свое съжаление или голяма радост, попаднаха в страната на помощите. Получават пари без нищо да правят, не плащат сметки и дори получават за добро поведение и силна мотивация екскурзия до Европа.

Реалити звездите Валя и Моро станаха известни миналата година с комичните си образи в „Къртицата”, когато още не беше „разтърсване“. Тогава те бяха много истински, с падналите си зъби и всеотдайната им любов към радио „Веселина”. Нещата се промениха, денят премина в нощ и Валя и Моро са в Европа. В Берлин те тресат мазни кючеци, в Белгия крадат от хотелските стаи, в Испания лежат по тротоарите. Все балкански неща: близки, разбрани, народни. Едва ли някой се замисля за образа на България, който двамата изграждат в тези страни. Моро, който се тупа по гърдите и крещи: Вулгария, Вулгария… или пък Валя, която казва: Уан, Ту, Хри – фром БулгарихЯ (или нещо от този род). Сякаш героят на Алеко Константинов се е завърнал и то в мургав образ… като герой от реалити формат.

Но тук отново Валя и Моро не са виновни. Те са приели един договор, в който е фигурирала голяма сума пари, стегнали са двата си куфара, пълни с консерви и шпеков салам, и са се отправили към едни далечни земи. Всеки е доволен: продуцентът, който получава висока гледаемост, и ромите, спечелили уникална екскурзия all inclusive.

Колко българи могат да си позволят околосветско пътешествие? Ще ви отговоря: малко. Повечето българи работят по минимум осем часа на ден. Неоценени и недостатъчно добре платени. Работят в нечовешки условия в шивачки цехове, магазини, строежи и др. Прибират се у дома уморени и изтерзани и с ужас виждат поредното заплашително писмо от някоя институция. Те нямат време за Германия и Испания, те дори нямат време да помечтаят за подобно нещо. Те остават у дома и гледат вечер… какво правят ромите в чужбина(та).

Много българи се чудят как да си платят квартирата, консумативите, как да купят дрехи на децата си или поне едни нови обувки за себе си, защото не са сменяли старите от поне три зими и вече водата навлиза в тях като през сито. За тях, обаче, няма такива екстри. Живеят си в мизерията и се чудят откъде им е дошло.

От друга страна, ромите в пловдивската Шекер махала ще бъдат преместени скоро в луксозни жилища. Мезонети, за да бъда точен. Мебелирани, оборудвани… европейска му работа. За това удоволствие те трябва да заплатят скромната и направо приятелска сума от 70 лв. и покриването на разходите по ток и вода, които си изразходват. За кратко сравнение: в столицата един най-обикновен, леко мухлясал и пълен с много влага апартамент, едностаен, с нещо наречено кухненски бокс (но по-скоро значещо една печка в ъгъла) струва на българина народните 300 лв. Отново без консумативи и вероятно на толкова далечно място, че чак е трудно да се определиш, дали си в София или не. Ромите не приемат тази оферта на банката и предпочитат да си останат в гетата, които държавата иска да им събори, дори се обръщат към репортерите с думите: „Ще има стачки, мачки, побоища. Ти какво си мислиш? Как ще ме бутат? Аз имам 4-5 деца” (Кирил Атанасов пред Нова телевизия). Еми, и майка ми има деца, приятелю. Ама плаща наем и никой не й предлага мезонет.

Затова искам да съм циганин в България. Надявам се да не ги обиждам с думата „циганин”, защото не я използвам в обиден смисъл. Искам да съм и ромка, която взима по 1000 лв. за едно свое бебе. Ще имам много и ще си ги гледам с кеф. Но ромите не са виновни. Виновната е държавата, че дискриминира българите. Кара ги да гладуват и мизеруват, да се борят и надяват на по-добър живот. Но няма такъв. Това са условията: приемаш или не?

Костадин Костов